Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Сега знаеш всичко, така че защо е тази целувка според теб?

Трябва да си помисля.

Хубаво, помисли си!

Ще сляза долу, щом се облека.

Страхотно! - Той излезе от стаята и захлопна ядно нратата след себе си.

Тя се обърна, отиде до огледалото. На гърлото й нямаше и следа от синината, а лицето й бе възвърнало цвета си. Нсче не се чувстваше слаба, осъзна Саша. А това бе дявол­ски добро начало.

Сойер вложи творчество в сандвичите с шунка и каш­кавал. Аника отново направи пейзаж от салфетките, сгъ­нати като цветя и аранжирани покрай криволичеща река от чинии. Отново облечена в една от своите рокли па цветя, тя спря работата си и се обърна, за да прегърне сил­но и сърдечно Саша.

Изглеждаш чудесно и се чувстваш по-добре.

Благодаря, така е. Ти ранена ли си?

Съвсем малко, но Бран ни даде мехлем, който мири­ше много хубаво. Не се сърди на него.

Работя по въпроса. Къде е... забравих му името.

Имаш предвид Дойл. Дойл Макклиъри. Толкова е забавно да се возиш на неговия дракон! Той слезе долу, но отиде да се разходи около вилата, да разгледа.

Разбирам го. Аника, благодаря ти, че ми помогна, когато ме раниха.

Ние сме затова - да си помагаме.

Колко простичко го каза, помисли си Саша.

Много си права. Хайде да пийнем малко вино.

Обичам вино!

Щ е го донеса.

Тя отиде в кухнята, където Сойер нареждаше послед­ните сандвичи върху едно плато, а Райли вадеше бира от хладилника.

Сойер „Точния мерник" има скрити заложби - уведо­ми я Райли. - Направи сос салца.

Разполагах с нужните продукти. - Сойер се обърна. - Готови ли сте да хапнете?

Саша не беше мислила, че е възможно да сложи нещо в устата си, а сега установи, че е точно обратното.

И още как, сандвичите ти изглеждат страхотно! Но Дойл и Бран ги няма.

Сега намериха да се разхождат! Те губят,- ухили се Райли. - Ти как си?

Вече съм добре. Ами вие двамата?

Натъртвания и драскотини - нищо, което един горещ душ и вълшебният мехлем на Бран да не могат да оправят. Може би не биваше да използвам думата „вълшебен" - осъзна Райли.

А как другояче да го наречеш? С Аника ще пийнем вино. - Тя избра бутилка, взе чаши и излезе с тях.

Бързо й мина - отбеляза Сойер.

Мъже. - Изпълнена със съжаление кьм него, Райли напъха половин дузина бири в кофа, която бе напълнила с лед. - Тя е бясна, красавецо. Гневът й вече изтлява, но е бясна - и се опитва да се примири с факта, че само преди часове се е целувала с мъж, който се е оказал вещер.

Нима? Целували са се?

Нали ти казах, нещо „тлее". - Тя му намигна, вдигна кофата. И докато я изнасяше, забеляза, че Бран и Дойл се появяват иззад ъгъла. Изглеждаха така, сякаш вече се раз­бират чудесно.

Носи кльопачката! - провикна се тя кьм Сойер, после измъкна една бира от кофата и се отпусна в стола. Изчака, докато Сойер донесе храната, докато другите си вземат вино или бира. И надигна бутилка.

Пия за успешната битка!

Когато Саша я погледна недоумяващо, тя поясни:

Всяка битка, която можеш да полееш с изстудена бира, е успешна битка.

Добре казано. - Дойл си взе сандвич. - Имам бира, имам храна - доволен съм. Но все още нямам отговори. Правещият магии е доста потаен. Време е да станем по- конкретни.

Правещият магии! - Райли се изсмя кратко. - Харес­ва ми - настоя, когато другите не реагираха. - Саша, ти започни първа, от теб тръгна всичко.

Не мисля, че е тръгнало от мен, но щом казваш... - Тя отпи от виното си, преди да продължи: - Аз съм худож­ничка.

Разбрах от скиците.

Живея в Северна Каролина. Винаги съм имала...

...дарба - довърши Бран, сякаш я предизвикваше да го отрече.

Тя не му обърна внимание.

Още в началото на годината започнах да сънувам сънища за нас - за всички нас тук - и за звездите.

Тя разказа на Дойл всичко до пристигането си в хотела в Корфу.

Просто хвана самолета и последва сънищата си?

Не можех да ги пренебрегна, нито да ги спра, така че, да, точно това направих. Райли, сега е твой ред.

Няма проблем. Отличен сос - вметна тя и топна едно картофче в обилното количество сос, което бе изсипала в чинията си. - Аз проследявам легенди, митове, откривам антики и артефакти - с това се занимавам. Радарът ми отдавна е уловил звездите, успях да „изкопая" известна информация и тя ме доведе тук. Просто бях приключила с една работа, имах малко свободно време - и реших да видя какво ще открия.

Тя размаха бутилката, продължи:

Любопитното е - това не съм го споменавала досега, - че не възнамерявах да отседна в онзи хотел. Изведнъж ме завладя някакъв импулс, само това мога да кажа. Я се поглези с един добър хотел за ден-два, Райли, отдъхни си малко. И така, седя си аз с едно много хубаво белини на хотелската тераса и насреща ми се задава една блондинка...

Когато тя свърши своята част от разказа, посегна към нова бира.

Сега е твой ред, Бран.

Той все още не бе преценил точно колко да им каже, какво да премълчи. И накрая реши да е напълно откровен с тях.

Член от семейството ни, поколение след поколение, е имал задачата да търси звездите и един ден да ги върне, откъдето са се появили, за да не бъдат използвани за зли дела. Така че сега аз съм този член. Ние произхождаме от Селена.

Богинята? - Райли остави изненадано бирата си. - Значи си бог?

Не съм. - В гласа му прозвуча нетърпелива нотка. - Аз съм каквото ви казах. Вещер, и произхождам от нея. Тя е живяла с вълшебник - смъртен - и му е родила син.

Полубогът Мовар - вметна Райли, - а името на въл­шебника е Асалри.

Точно така.

Мовар е имал петима синове и три дъщери. Знам легендата. Или... - поправи се Райли - родословното ви дърво.

Магьосническата ми дарба е наследена, както и зада­чата за намирането на звездите. Дойдох тук, защото, по­добно на теб, Райли, попаднах на известна информация. Преглеждах книгите - за кой ли път, - докато очите ми се зачервиха, и попаднах на абзац, в който се говореше за паднала звезда, огнена, която чака в зелена земя. Нормал- но е да се сетиш за Гренландия или за Ирландия, но имаше и още нещо, което ме убеди, че земята е тук. Пишеше, че звездата е скрита от момите на Керкира, далеч от майката на лъжите.

И аз открих горе-долу същото - присъедини се Райли.

- А съвпадението във времето, това, че се срещнахме - аз, ти, Саша, - доказва, че сме на прав път.

И аз като теб се регистрирах в хотела, следвайки ня­какъв импулс - бях възнамерявал да наема вила. Заради спокойствието, уединението, защото трябваше да работя, а хотелските стаи не са... удобни за някои видове работа.

Когато правиш магии - уточни Аника и го накара да се усмихне.

Когато правя магии, да. И така, излязох на хотелска­та тераса ядосан на себе си, че съм променил плановете и посоката си. Представете си изненадата ми, когато се озо­вах сред две красиви жени с интересни истории.