Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

За това си права.

Но всъщност не ти се изпречихме на пътя и го знаеш, колкото и да те е яд. Всички бяхме там, където трябваше да бъдем. Всички избрахме да влезем в пещерата.

Какво? Почакай малко. - Златистите очи на Райли се присвиха. - Да не би да казваш, че това е било някакъв вид изпит?

Не знам. Наистина. Но мисля, че боговете са доста взискателни. Ние всички влязохме в пещерата. Бихме се. Е, всички вие се бихте.

Саша. - Бран посегна да я улови за ръката, но тя я отдръпна.

Аз не се бих. Вцепених се. Но няма да се повтори. И все пак се измъкнахме и сега - вече шестима - седим тук заедно. Не съм чула някой да казва, че си тръгва. В пеще­рата се изправихме срещу богиня и никой от нас не заяви, че се отказва. Затова мисля, че издържахме изпита.

И нейния мозък си го бива - обърна се Райли към Аника. - Имаш право, Саша. Във всички легенди боговете са пословично взискателни. Освен това са изменчиви и често кръвожадни. Няма подвизи без изпити, саможертва и битки.

Кръвта на Саша разбуди тъмните сили - отбеляза Аника и още докато го изричаше, се смути. - Извинявайте ме!

Не, не, права си. И аз го почувствах и може би това е една от причините да се вцепеня. Не знам. Знам, че тя ис­каше да изсмуче силите ми.

Защото не е задействала цялата си мощ - отбеляза Райли.

Ако беше, сега да си в насипно състояние. - Дойл си взе нова бира. - Смъртни срещу богове? На кого бихте заложили?

Аз бих заложила на себе си - отвърна рязко Райли - и на моите четирима приятели тук. За теб още не знам, храбрецо.

Ние не сме точно простосмъртни - изтъкна Бран. - Колкото и да са изменчиви, боговете са ни дали известни способности. И ние ще ги използваме.

Звездата не е в пещерата. Доста време я оглеждах - обясни Дойл, - преди да стане интересно.

Има и други пещери. - Райли се загледа намръщено в бирата си. - Ще се обадя тук-там, ще се снабдим с лодка и оборудване. Говорехме да опитаме някои от подводните пещери. Може би това ще е следващата стъпка.

Аз мога да приготвя някои неща, в случай че тя пак ни се нахвърли. Не бяхме готови. - Бран се изправи на крака. - Това е истината. Не бяхме готови, а трябва да сме.

Тогава ще бъдем. Аз ще измия чиниите. - Саша стана, задараздигне масата.

И тя самата имаше някои идеи.

9

Щом приведе кухнята в ред, Саша се качи горе за статива и боите си. щ еше да отдели един час за себе си, да успокои все още изопнатите си нерви. Настани се на терасата, прис­вои си една от масите и я застла с предпазната покривка от комплекта.

След като напълни няколко буркана с вода, тя извади четки, палетни ножове, палитра. И започна да подготвя платното. Избра златиста акрилна боя - тя щеше да придаде на картината, която виждаше в главата си, допълнително сияние. Първо се зае с ръбовете, после започна да втрива боята в платното, за да може да се просмуче в него. Внима­ваше сместа да е с подходящата гъстота - отнемаше по мал­ко от нея с четката, избърсваше я, докато остана доволна.

После постави платното върху статива си и започна да скицира. Облаци и море, очертанието на остров, висока скала, канал, който разсича пейзажа.

Прекрасна гледка, помисли си тя, а не драматичното, съсредоточено наблюдение, което бе принудена да претво­рява, не разтърсената от буря нощ, а сияен ден. Не фигури, уловени в бурята и един за друг върху скалата, а загатнати хора на брега и в морето, ярки цветове и живот.

Тя смеси боите - първо зелените - наситеното тъмно­зелено на кипариса, по-мекия нюанс на маслината, по-бо­гатия на цитрусовите дървета. Всичко това на фона на кафявите скали, просветлели от слънцето.

Това й донесе покой - работата и възможността да пре­даде не само каквото вижда, но и каквото чувства с боя, четка и платно за рисуване.

Сините тонове - сънливи, смели, меки, остри - зелено­то и аквамаринът тук-таме около скалите. Бледозлатисти- ят цвят на пясъка, преливащ в по-наситени тонове на местата, където вълните го миеха, оттегляха се, пак го миеха.

Облаците нарисува в памуковобяло на фона на яркоси­ньо небе, после смени четките, за да добави сенките им, като ехо върху морето.

Погълната от работата и удоволствието от нея, тя загу­би представа за времето. Ярките цветове пред нея и върху платното й помогнаха да забрави за студените тъмни сен­ки в пещерата сред хълмовете.

Отстъпи назад, зада огледа какво се е получило, добави още няколко мазки. Спря, когато до нея достигна гласът на Райли, чу я да изкачва стълбите към терасата.

Точно каквото искам! Да, да, може би до девет. Бла­годаря и кажи на Ари, че съм му длъжница. - Тя се засмя, когато стигна най-горе. - Е, не му дължа чак толкова. До скоро.

Затвори мобилния си телефон и го пъхна в джоба си, щом видя Саша и статива.

О, извинявай! Не знаех, че рисуваш тук. Току-що се снабдихме с... Леле! - Тя се закова пред платното. - Прек­расна е!

Още не е довършена.

Щом казваш, но на мен ми изглежда съвършена! Знаеш ли, прочетох за теб в Гугъл.

Така ли?

О, да, още първата вечер. Исках да знам кой кой е. Разгледах някои от картините ти и много ми харесаха. Но това тук? На живо е направо невероятно!

Благодаря. Исках да направя нещо слънчево, чисто и красиво. Все едно прочиствам съзнанието си. - Изведнъж й хрумна нещо. - Можем да сключим сделка.

Моля?

Ще ти дам картината, ако искаш.

Порових се в интернет достатъчно, за да знам колко струва една оригинална „Саша Ригс". Но... още няма да ставам майка, така че мога да си я позволя.

Заинтригувана, тя пъхна ръце в джобовете си, отново разгледа картината. Искаше я.

Какво имаш предвид?

Научи ме да се бия.

Искаш да те науча да се биеш?

Днес в пещерата не направих нищо. Сега, след като съм се успокоила и съм приключила със самосъжалението, допускам, че вината не е била изцяло моя.

За гърлото те беше хванала богиня, Саша! Така че не се коси.

Да, и това го имаше. Но през цялото време инстинктът ми подсказваше да си трая или да избягам и да се скрия. Не беше „стани и се бий". Ти имаше оръжие, но сега, като се връщам назад, виждам всичко много по-ясно - ти не само стреляше. Използваше юмруците и краката си. Рит­ници и завъртания. А Аника...

Да, тя е същински акробат.

А аз просто стоях там, защото не знам как да се бия, в буквалния смисъл. Ти можеш да ме научиш.

Няма нужда да ми даваш картината, за да те науча на основни неща. - Пъхнала палци в джобовете си, Райли отново разгледа картината. - Но тъй като не съм идиотка, ще я взема.

Може ли да започнем веднага? Само трябва да почис­тя четките.

Не виждам защо не.

Но някъде на по-закътано.

Облечи си тениска или потник - нещо, в което да се чувстваш по-свободно. Ще се видим в маслиновата горич­ка отзад.

Добре. Благодаря™, Райли!

Хей, и на мен ще ми е забавно... а да не забравяме и картаната. Ще ми трябват някои неща.