Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Саша почиста четките си, ножовете и бурканите, смени ризата си с черен потник. Когато отиде в горичката, Райли вече беше там и надяваше кожени ръкавици.

Достатъчно ли е закътано?

Саша погледна към вилата. Можеше да видиш, ако гледаш, помисли си тя, но все пак беше за предпочитане в сравнение с терасата или моравата пред къщата.

Да. Добре е.

Окей, да караме поред. Свий ръката си в юмрук. - Когато Саша го направи, Райли поклати глава. - Точно както си мислех. Ако държиш палеца си вдигнат така, ще...

Ох! - Саша дръпна рязко ръката си, когато Райли изви палеца й назад.

Именно. Винаги дръж палеца си свит. Ето така. - Тя й показа. Саша я изимитира.

Палецът надолу.

Винаги отвън, никога вътре в юмрука. Хайде, удари

ме.

Няма да те ударя!

Подсмихването не закъсня.

Знаех си! Хайде, опитай! - Тя потупа носа си. - Пра­во в лицето или край на урока.

Раздразнена, заплашена, Саша посегна към Райли. Тя се изви на една страна и избегна удара, изпълнен с половин сърце.

Този път сериозно. В лицето ми, Саша. Спокойно, няма да те оставя да ме нараниш. Имай ми малко вяра.

Май всичко се свеждаше до това, помисли си Саша. Във всяко отношение. Малко вяра. Тя отново замахна - доста- тъчно силно, така че, когато Райли отстъпи встрани, тяло­то й се олюля напред.

Добре, виж, ти удряш като момиче.

Аз съм момиче.

Никой не е момиче в боя. Ти си боец. Трябва да раз­пределяш теглото си, равновесието си, но първо да се на­учиш да стоиш здраво на краката си. Коленете - леко от­пуснати, но трябва да се чувстваш стабилно на земята.

Райли я огледа.

Така е по-добре. Когато замахваш, не накланяй цяло­то си тяло, нека ударът да излезе от рамото ти. Повдигни рамо, когато протягаш ръка. Не, не изправяй коленете.

Силата идва от краката ти, а когато ги изправиш или нак­лониш напред, губиш равновесие и сила. Тялото ти трябва да е стабилно. И издишвай, когато удряш.

Райли кимаше или се мръщеше, докато се въртеше в кръг, нареди на Саша да опита с лявата ръка. Отново лява. Лява, после дясна.

Не мятай лакти като пиле. Левият прав може да не е секси като кръстосания, но е най-силният. Защита, напа­дение. Удряш, буташ и най-вече разсейваш, докато...

Тя нанесе ляв прав на Саша, последван от десен кръс­тосан. И двата юмрука спряха на сантиметри от лицето па Саша и бяха толкова бързи и опасни, че тя затаи дъх.

Не видя откъде ти дойде десният, нали?

Не видях и двата. В колко битки си участвала?

Не си водя сметка. Виж сега! - Райли протегна обле­чените си в ръкавици ръце с дланите нагоре. - Първо в дланта, като топка в ръкавица. Ляв. Хайде, „заек", ляв! Ляв. Десен. Ляв. Така е по-добре. Удряш с кокалчетата, издиш­ваш, повдигаш рамо. Съсредоточи се. Искам да завъртиш ръка. Вдигаш я и докато нанасяш ляв прав, я завърташ. Сега всичко едновременно. Ляв!

Саша продължи да нанася леви прави, докато ръцете я заболяха.

Когато ги отпусна, Райли я сръчка.

Хайде, дори не си се изпотила още! - Но бръкна в малката платнена чанта, която бе донесла, и подаде на Саша бутилка вода. - Да не се дехидратираш.

Мислех, че ще ме учиш на бойно изкуство, не просто да те удрям по ръцете.

Без това не може, Саша.

Тя отвори бутилката и отпи.

Досега не съм удряла човек.

Райли се ококори.

Не думай!

О, я стига! - Но докато разкършваше изтръпналите си рамене, Саша се засмя.

Бран реши, че ако поскубе малко бурени от зеленчуко­вата градина, това ще му помогне да се освободи от все още стаеното в него негодувание. А и докато го прави, щеше да набере някои билки и корени. Би могъл да ги използва. Въоръжен с кирка и работни ръкавици от бара­ката, собствения си нож за рязане на билки, той се отправи към градинската порта. Чу смеха на Саша, извисил се над странно приятното кудкудякане на кокошките.

Жената го беше обсебила, помисли си той с горчивина. Тези големи сини очи, изпълнени с наранените й чувства. И още по-лошо - с разочарование. Сякаш заявяването на всеослушание, че си наследствен магьосник, е неизменна част от обичайните разговори над халба бира.

Та той я познаваше едва от седмица, за бога! А и да не забравяме, че именно уменията му на магьосник я бяха спасили от злощастна съдба!

Но не и преди да бъде наранена, помисли си той. Това направо го убиваше - че не бе имал време да й помогне. Всички бяха попаднали в ситуация, която ставаше все по- тежка, и той не можеше да си позволи да се безпокои за нея така, както се улови, че се безпокои. Всеки от тях трябваше да се спасява сам, да използва каквито умения или сили притежава.

На риск беше изложено нещо твърде голямо. Разбира се, той можеше да я желае, помисли си, като отново хвър­ли поглед към горичката. Това беше разрешено. Сексът не е навредил никому, стига да се прави добре и двамата да го желаят. И помагаше много повече за оправяне на нас­троението и прочистване на ума от копаенето на лехи или плевенето на бурени.

Бран долови движение и изпълнен с любопитство, под­пря мотиката на оградата и пристъпи към далечния край на градината.

През дърветата видя Саша в прилепнал черен потник да удря в разтворените ръце на Райли. Забеляза, че е вдигна­ла нагоре косата си и задната част на врата й бе оголена.

Стана му забавно и очарован, се подпря на оградата, за да гледа.

Учеха я на десен прав, осъзна той.

Появи се Дойл и застана до него край оградата.

Какво става?

Прилича ми на урок по бокс.

Дойл се загледа.

Брюнетката е в добра форма. Блондинката удря като момиче.

Прав си, но на бас на двайсетачка, че няма да с така, когато Райли приключи с обучението й.

Дойл продължи да гледа още известно време как Райли показва техниките или заобикаля Саша и я улавя за раме­нете, за да й посочи как да движи тялото си при удара.

Обречен бас, но приемам. Какво е животът без риск?

Тя няма да се предаде, приятелю. И Райли няма да сс откаже да я обучава. Може да не я направи състезател, но Саша ще се научи да се защитава. Нещо, от което се нуж­даем всички ние.

Можеш да се откажеш.

Всички можем. Но никой няма да го направи, ако това се чудиш. Днес бяхме на косъм от смъртта и все пак сме тук.

Бран посочи с брадичка кьм маслиновата горичка. - Виж ги двете - едната преподава, а другата получава уроци по бокс под маслиновите дръвчета. Мисля, че боговете не разбират колко упорити и жилави са смъртните. И затова ни подценяват.

Дойл пъхна палци в джобовете си, докато гледаше как Саша прави комбинация от леви прави и десни прави в ръцете на Райли.

Уроци по бокс, да, в това има смисъл. Повече, откол­кото магьосник да скубе с мотика плевели. Ти би могъл да се отървеш от тях и другояче. - Той щракна демонстратив­но с пръсти.

Физическият труд е добър за мозъка, а и не бива да използваш магия, понеже те е домързяло. Обаче... - Зада направи показно, Бран протегна напред ръце, разтвори ги.