Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Мога, и съм го правил.

Добре, значи ставаме двама.

Когато казваш надуваема... - подхвана Саша.

Широка, открита - стабилна. Чудесна е за гмуркане

увери я Райли. - Мога да осигуря и водолазна екипиров­ка, но ще ни трябват повечко пари. Уредила съм я, но не е безплатна.

Аз не мога да се гмуркам.

Ще стоиш близо до мен, когато дойде време за това. Мисля да започнем с по-леснодостъпните пещери и да

продължим нагоре - или надолу. Използвала ли си шнор- хел?

Не съм го правила от години.

Бързо ще си върнеш формата.

Докато разговаряха, Сойер разглеждаше картите на Райли.

Правил съм проучване на някои от тези пещери. По- леснодостъпните не са проблем. Което всъщност е проб­лем. Едва ли ще намерим каквото търсим на място, където може да влезе всеки.

В това има логика. Но трябва да проверим всички. - Бран огледа масата за одобрение. - А ще натрупаме и опит.

Ами твоят компас? - Саша отпи от маргаритата и си помисли, че Райли е права. Наистина я беше улучила. - Ще ни помогне ли с местоположението или посоката?

Сойер послушно го извади, остави го върху картата. Уредът остана там, неподвижен и смълчан.

Да не му е паднала батерията? - предположи Райли.

Не. Обикновено означава, че не мога да очаквам чу­деса, докато не положа малко усилия.

Така е редно - съгласи се Аника. - За да заслужиш чудесата, трябва да работиш и да имаш вяра... Това е мно­го хубаво - каза тя на Райли, щом отпи от маргаритата.

Неслучайно се славя с нея. Е, добре, ще мога да оси­гуря екипировка, гориво и кислород за определена сума, плюс сто евро на ден. Ако всичко е наред, ще можем да вземем лодката утре сутринта.

Съвсем разумна цена - отбеляза Бран, докато умува­ше над картите. - Бих казал, че след ден-два ще успеем да проучим и изключим някои от тези пещери. После ще се прехвърлим на не толкова достъпните.

Звучи ми добре.

Ще можеш ли да се гмуркаш? - Саша забеляза леко­то раздразнение в очите на Бран, но продължи: - Той е пострадал по-сериозно, отколкото ни каза. И няма смисъл да ми се сърдиш. Ние сме екип - напомни му тя. - Здраве­то на всеки от нас е обща грижа.

Вярно ли е, ирландецо?

Саша не е съвсем права. Просто беше по-сериозно, отколкото си мислех, но вече съм се погрижил и няма смисъл да повдигаме темата.

Дай да видя! - Райли завъртя пръст във въздуха. - Хайде, покажи и разкажи! Никой няма да се гмурка, ако не е в добра форма. Задължителни предпазни мерки.

По дяволите! - Той се надигна, издърпа ризата си.

Аника възкликна съчувствено, но Райли се изправи и

огледа внимателно заздравяващите рани.

Хммм, добре те е подредила кучката, но зарастват. Следващия път не се прави на стоик.

Той каза истината. Пропуснал е да се погрижи за раната на гърба си и тя се е инфектирала. Бързо - додаде Саша. - Трябва да се лекуваме взаимно... ако и когато това... се случи отново. Възможно е всеки един от нас да не забе­лежи колко зле е ранен и раната му да забере.

Имаш право. Можем да вземем лодката утре сутрин­та в девет. Съгласни ли сте? - В отговор Райли получи кимвания или вдигане на рамене. - Значи е решено - обя­ви тя и си наля ново питие. Саша предпочете да си легне рано. Схватка с богове сутринта, уроци по бокс следобед, маргарита вечерта, последвани от готвенето на вечеря за шестима, бяха в състояние да изтощят всеки.

А и не й се мислеше за това, че утре трябва да надене кис­лородна маска и да скача от проклетата надуваема лодка.

Взе скицника в леглото си и остави френския прозорец отворен, за да чува морето. Зае се да рисува маслиновата горичка, пропъждайки рояка мисли от главата си, после добави с усмивка Райли и себе си в боксьорски шорти и ръкавици. Скицира по памет цъфналата бодлива круша и си помисли, че може да направи серия от картини - малки квадратни платна - на местната флора.

Унесе се, преди да е угасила осветлението, преди да е довършила скицирането на едно мандариново дърво.

В своята стая Райли работеше на лаптопа си. Търсеше информация и я записваше в дневника си. За нея знанието беше оръжие - колкото повече знаеш, толкова по-добре си въоръжен.

Тя бе залепила карти за огледалото в банята, за да пра­ви бързи справки. Някои от книгите бе качила в таблета си, но имаше много, твърде много, които липсваха в сис­темата. Затова Райли бе натрупала купчина книги до себе си и вече бе направила заявка да получи други от библио­теката.

Опитът в пещерата й даде да разбере, че те не знаят почти нищо. Все още. Подобно на Саша, и тя остави френ­ския прозорец отворен и се наслаждаваше на шума на морето, примесен с тихото похъркване на Аполон, който спеше блажено отпуснат до стола й.

Тя бе оставила пистолета до себе си - зареден и изваден от кобура. И бе поставила ръката си върху него, когато нов звук - крака, пристъпващи тихо по камък - се прибави към останалите. Ръката й се отпусна, когато през отворения френски прозорец влезе Саша.

Здравей. Мислех, че спиш.

Стаята на Бран е празна.

Сигурно още е долу. Аз исках да свърша малко рабо­та и... - Райли замлъкна, щом видя очите на Саша на лун- ната светлина. - О, ясно. Ти ходиш насън. - Тя стана от стола и Аполон се размърда с внушителна и шумна про- зявка.

Бран ли ти е нужен?

Той трябва да знае. Всички трябва да знаете.

Разбира се. Хайде да го намерим. - Райли пристъпи към Саша, постави ръка върху главата на Аполон, за да му попречи да се отърка в спящата й приятелка. - Можем да слезем долу оттук.

Да, ще отидем заедно. - Тя погледна кьм Райли, после, докато вървеше с нея, към небето. - Скоро ще настъпи пълнолуние.

Да. Ти сънува ли го?

Не още.

Слязоха по осветените от луната стълби на терасата и заедно завиха по посока на гласовете.

Тримата мъже седяха на дългата маса и пиеха бира.

Райли забеляза, че Аника я няма. Мъжка сбирка, което будеше подозрение.

За спорт и борсови сделки ли си говорите, момчета?

Дойл я изгледа продължително изпод вежди.

Да не си организирате нощно парти, момичета?

Може да сплетем косата на Саша - когато се събуди. Къде е Аника? О, ето я, идва.

Саша ходи насън. - Бран се надигна от масата. - Бъ­дете внимателни с нея.

Тя дойде при мен, понеже не могла да те намери. Ти си мокра - обърна се Райли кьм Аника.

Бях да плувам. Какво става?

Нищо. - Бран много внимателно докосна Саша по рамото. - Имаш ли нужда от мен?

Да. Имам. Ще имам. Тук има тайни, всички ги имат. Ще ги опазя, дори от себе си, докато... Тя не ги вижда. Макар че се чуди и наблюдава. Наблюдава дори сега, в Сферата.

Сферата? - повтори Бран и погледна в протегнатата длан на Саша, свита като чаша.

За нея е безценна, но не е нейна. Онова, което е при­добито чрез лъжа и кръвопролития, не ти принадлежи. Но Сферата й служи. А ние сме тук. - Тя сви длани и ги съеди­ни. - Уловени сме в Сферата и тя ни вижда.