Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Готова ли си? Ей сега свършвам.

Исках да... да ти благодаря. Намерих торбичката и талисмана под възглавницата си. И това. - Тя докосна гердана.

Помогнаха ли ти?

Помогнаха ми.

Този тук. - Той пристъпи към нея, потупа единия от камъните в огърлицата. - Издялан е малко набързо.

Харесва ми. Исках да ти дам това. - Тя се отдръпна леко и отвори чантата си, а после и скицника, зада извади рисунката, която бе оставила в него.

Ведрата му усмивка се стопи; очите му се напрегнаха, когато я взе.

Кога нарисува това?

Преди да те срещна. Беше един от най-ярките ми сънища и се повтаряше. Затова го нарисувах, чувствах, че трябва. Знам, че човек може да промени нещата. Изходът зависи от избора. Поне понякога. Осъзнах, че като не ти показвам рисунката, не ти давам право на избор.

Ами твоят избор?

Аз вече го направих. Когато реших да ти дам това. - Като събра кураж, тя обгърна лицето му с ръце, допря устни до неговите. - Те ни чакат - предупреди го и се упъти към френския прозорец.

Той го затвори с мисълта си, преди тя да стигне до него.

Да не мислиш, че ми трябва рисунка, за да реша, че те искам.

Помислих си, че трябва да я видиш. Всичко е част от общата картина. Но не бива да се чувстваш обвързан, не и за нещо толкова лично.

Тя посегна нервно зад него, завъртя топчестата дръжка на вратата.

Не.

Те ще ни чакат.

Да чакат, по дяволите! - Той пристъпи към нея, пос­тави ръцете си на стъклото от двете страни на главата й.

Нервна ли си?

Определено ме изнервяш.

Трябва да си нервна. А също и да се страхуваш от онова, на което е способен мъжът, когото си нарисувала.

Ти не би ме наранил, а и аз не съм безпомощна. Вече

не.

Никога не си била. Моят избор? Нали това ме питаше?

Той впи устни в нейните, силно и бързо, притискайки я кьм вратата с тялото си, прокарвайки ръце по нейното. - Това е моят избор! Това е моят избор, откакто дойде и почука на вратата ми, ходейки насън. Не твоите сънища ме теглят към теб. Ти го правиш.

Устните му отново се впиха в нейните, но този път тя откликна, изля себе си в целувката.

Искам те, откакто те срещнах! Искам... - Тя млъкна, защото на вратата се почука.

Потегляме! - извика Дойл.

Добре. - Но Бран я целуна отново. - Ще довършим започнатото, фейд.

Да. - Смехът изригна от сърцето й. - Ще го довършим. Но сега трябва да отвориш френския прозорец.

11

Лодката не приличаше на надуваема. Във въображението си Саша бе нарисувала жълт спасителен сал и когато видя истинска лодка с мотор, покрита кабина и пейки - която при това остана доста стабилна, когато тя пристъпи на борда, - я заля вълна на облекчение.

Докато не видя екипировката за гмуркане.

Горе главата! - Райли я тупна по рамото. - Ще се справиш. Ами ти, ирландецо, говори се, че магьосниците не можели да минават през вода.

Не е въпрос на възможност, а на желание. - Той из­вади малко шишенце от джоба си, изгълта съдържанието.

Ще се справя. Кой ще управлява това нещо? - Райли се поколеба и хвърли поглед кьм Дойл, докато проверяваше екипировката в рубката. - Можеш ли да я управляваш?

Той сви рамене.

Разбира се.

Ще ти дам указания. Аз трябва да обясня на новаци­те как да боравят с екипировката.

Тоест на мен - уточни Саша. - Не трябва ли някой да остане в лодката? Мога аз да го направя.

Затова са котвите и буйовете. Ти гмуркал ли си се?

обърна се Райли към Бран.

Няколко пъти, да.

Ами ти?

Сойер кимна.

П овече от няколко.

Знам как се прави - каза Аника, преди Райли да я попита.

Добре, обличайте неопреновите костюми и да тръг­ваме. - Тя отиде до рубката. Саша може и да бе изпълнена

със съмнения, но си каза, чс ще сс справи. Беше добра плувкиня, издръжлива, така че, ако нещата се объркат...

Съблече се по бански костюм - обикновен черен цял бански, не като микроскопичните бикини на Аника - и започна да се напъхва в неопреновия костюм, като изви­ваше тяло, докато Дойл отвързваше лодката.

Забавно е - каза й Сойер, докато вдигаше ципа на своя. - И трупаме опит.

Имам чувството, че откакто съм в Корфу, всеки ден трупам опит.

Той й се усмихна и се зае да проверява кислородни те бутилки.

Ето на това му викам забавление!

Когато Райли видя, че Сойер вдига един харпун и го разглежда внимателно, изведнъж си помисли, че той - чс всички те - трябва да се приготвят за нещо повече от забав­ление.

Добре. - Райли се върна от рубката, дръпна повдига­щата се седалка на дълга ниска пейка. - Първото място за гмуркане е само на няколко минути оттук. Маски, регула­тори, колани. щ е проверим всичко - успокои тя Саша. - На нашия капитан Блай 7няма да му е много приятно, но първо ще направим едно хубавичко лесно гмуркане. Едва ли ще попаднем веднага на блестяща звезда, но всички ще имат шанса да - ха-ха! - си оплакнат краката. Видимостта трябва да е добра, така че нека да останем заедно - докол­кото е възможно, - за да се виждаме един друг. Стандарт­но изискване за взаимопомощ.

Аз ще поема Саша, Райли. - Бран извади собствения си водолазен нож от чантата. - Щом се гмурне, ще забрави, че се е бояла.

Съмнявам се - промърмори Саша.

Довери ми се.

Сега за оборудването... - Райли вдигна дебела жилет­ка. - Компенсаторна жилетка - КЖ. Тя носи кислородната

бутилка и ще ти помогне да поддържаш неутрална плава- телност. Това е целта. Отначало ще плаваш на повърхност­та и тежестта на жилетката ще ти помогне да се гмурнеш. Колкото по-дълбоко слизаш, толкова по-малка ще е пла­ватели остта, затова жилетката ще я регулира. Искаш ли да чуеш техническите подробности?

Не мисля.

Имаш щипки за аксесоарите. Манометър на регула­тора, дълбочинен манометър, нож. Всичко трябва да е добре прикрепено, зада не ти се пречка.

Райли заговори за вдишването, балансирането, дихател­ните техники. В главата на Саша настъпи хаос, докато стоеше и слушаше обясненията за различните части от екипировката, които й надяваха или прикрепяха към нея.

Дойл подрани с гасенето на мотора.

Хайде да го направим за трийсетина минути, да видим как ще мине.

Половин час? Там долу?

Ще изтече по-бързо, отколкото си мислиш - успокои я Бран, докато компетентно се грижеше за собственото си оборудване.

Дойл спусна котвата; Райли хвърли във водата марки­ращия буй.

Пещерата трябва да е на запад. - Тя посочи към ли­цевата страна на скалата. • - Сойер, по-добре ти и Аника да се гмурнете първи, Саша и Бран ще ви последват. С Дойл ще сме точно зад вас. Постой няколко минути с жилетката, за да свикнеш с нея - посъветва тя Саша и надяна своята.

Сойер си сложи маската и шнорхела и като седна от­страни на лодката, вдигна палец, преди да се изтърколи заднешком във водата.

Саша имаше време да си помисли: „О, божичко!", пре­ди Аника да се засмее и да направи същото като Сойер.