Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Палците му докоснаха зърната й, после го направи ези­кът му, и дълбоко в утробата й нещо се раздвижи. Устните му се впиха в нейните и това раздвижване, тази тежест, избухна в бърза, разтърсваща наслада.

Тя извика, изви тяло, сякаш я бе поразила стрела.

Бърза си - промърмори той.

Какво? Какво?

Това е само началото. Само малка част. - Той притис­на устни към бумтящото й сърце. - Сега ти ще вземаш и вземайки, ще се отдаваш.

Той спря ръцете й със своите, защото докосването й, ласките й го изкушаваха да я обладае веднага. Затова из­ползва само устата си и заскита по тялото й, оставайки доволен, когато коремът й потрепери под езика му.

Тя простена от удоволствие, притисна се към него и смесицата от страст и отдаване подпалиха огън в кръвта му. В друго време той щеше да се остави на порива, в дру­го време щеше да даде воля на глада си. Но сега щеше да я прелъсти, сега щеше да измъчи и двамата.

Прокара устни по бедрото й, а после и езика си по чувст­вителното място под пъпа й. И зъбите си - едва-едва, до­като дишането й се превърна в продължително стенание и накрая тялото й се разлюля.

Той усети, че тя е топла и влажна, готова да полети отново.

Беше като обливане с топло, течно злато, обливане с течни диаманти. Всеки сантиметър от тялото й блестеше, сияеше, пламтеше. Светът беше топъл и мек, обвит в цве­тя, потопен в лунна светлина. И този свят бе само той.

Когато устните му отново се впиха в нейните, а ръцете й, вече свободни, можеха да го докосват и галят, тя си помисли, че няма нищо по-хубаво от това.

Ще ме погледнеш ли сега? Погледни ме, Саша.

Тя отвори очи, потъмнели и натежали от великолепния товар на удоволствието.

Бран...

Това е наше, само наше.

Той отхвърли дори и мисълта за болка, докато потъваше в нея. И тя научи, че има още красота. Отвори се за нея, посрещна я с радост. Като държеше очите си вперени в неговите, започна да се движи заедно с него, позволи на тази красота, на това великолепие да я изпълни докрай.

Удоволствието я издигна високо, въздухът се разреди, светът се завъртя. Когато дори въздухът около нея се раз­тресе, тя постави ръката си върху бузата му.

Да! - промълви. - Да - въздъхна и се понесе надолу.

Представи си, че от тялото й се излъчва светлина. Бле­дорозова и златиста. Топла и мека, прекрасна. Той изцяло покриваше тялото й със своето, затова тя си представи как светлината прониква и през него и изпълва стаята с цвят.

Зачуди се как на хората им се занимава и с друго, кога­то сексът те кара да се чувстваш така.

Е, доста често си мислим за него.

Какво? На глас ли го казах?

Да. - Той вдигна глава, огледа лицето й с тъмни, сън­ливи очи. - Направи ми чудесен комплимент.

Ти ме дари с легло от цветя и с лунна светлина. Зас­лужаваш го.

Той се отмести и се извъртя леко, за да я гушне.

Искам тази картина.

Тя се засмя, щастлива, че може да облегне глава на ра­мото му.

Не знам как изглеждах.

Ще се погрижа за това. Защо досега не си била с ни­кого?

Мислех, че трябва да съм откровена, преди да спя с някого. И когато се стигаше до този момент, мъжът или се отдръпваше, или твърде много се интересуваше от ясно- видските ми способности. Вече не го привличах, не искаше мен. А ти имаш нещо... което балансира нещата. Извинявай, прозвуча сухо.

Не, прозвуча човешки.

Тя се отмести леко от него, понадигна се, за да вижда лицето му.

Това - посочи към цветята, лунната светлина, - което притежаваш, което си. Очарователно е. Привлекателно е. Но не затова съм с теб.

Не. - Той постави ръка върху слепоочието й. - Онова, което имаш ти, също е очарователно и привлекателно. Но не затова съм с теб.

Доволна, тя отново се отпусна в прегръдките му.

Толкова много неща имаме да правим, да организи­раме. Богове и звезди, пещери и изчезващи острови. В момента не ми изглеждат реални. Но са.

Ще направим каквото трябва да се направи. Ще на­мерим звездата, която е тук и ни чака. Ти си я видяла.

Не всичко се случва точно както съм го видяла.

Ще вярваме и ще продължим да търсим, докато на­мерим звездата.

Ти си имал повече време от мен да повярваш в това. На мен все още ми е трудно. Май трябва да слезем долу и да се заемем с планирането на утрешното търсене.

Да бъдем добри войници - съгласи се той и прокара пръсти по дължината на ръката й.

Може ли първо да ти задам един въпрос?

Може да ме питаш за всичко.

Винаги ли е така? Сексът? Мислех, че не е... не и от това, което съм чела или чувала. Дали не беше невероятно, защото ми е за първи път или заради нас?

Не знам, но съм сигурен в едно - ще разберем.

Когато той се претърколи върху нея, тя се засмя.

Предполагам, че могат да започнат и без нас.

п

Вторият път наистина беше невероятен, а колкото до тре­тия - сексът под душа беше преживяване, което тя опре­делено искаше да повтори. Неведнъж.

Саша се зачуди дали липсата на секс през целия й зрял живот не е причината за ненаситния й сексуален апетит. Все едно, вече беше напълно задоволена и се отправи към кухнята, за да се погрижи за другия си апетит.

Умираше от глад.

Взе една ябълка от купата, наля си чаша вино, преди да огледа съдържанието на хладилника.

Забеляза, че някой беше напазарувал. И тъй като тя все още нямаше никакъв принос, реши да се заеме с агнешки­те пържоли - ако никой не възрази. Като си тананикаше, приготви лесна марината, изнамери достатьчно дълбока купа, в която да държи дузината пържоли, изля марината- та, остави купата настрана.

Обърна се и извика леко, когато видя Райли, облегната на касата на вратата.

Божичко! Уплаши ме. Не те чух.

Беше твърде заета да пееш на птичките и пеперудите и да майсториш дъги.

Мариновам агнешки пържоли.

Аха. — Райли забеляза бутилката с вино, наля си чаша. - Е, ще трябва да се откажа от идеята да те използвам, ако имаме нужда от девственица.

Какво? О! Много смешно.

Няма нужда да питам добре ли си, от ушите ти изли­зат дъги.

Беше невероятно. Не спирам да използвам тази дума. Трябва да има и по-силна.

И тя става. - Райли вдигна чашата си за наздравица.

Поздравления.

Някой знае ли какво... че ние... ?

Всеки, който има малко мозък в главата. Къде е тво­ят магьосник жребец?

Саша трепна, погледна към двете врати.

Имаше да свърши нещо, а аз умирах от глад.

Добрият секс гори много калории.

Саша вдигна три пръста.

Три пъти? Започвам да завиждам.

Обичайно ли е? Сигурно въпросът ми е глупав, но няма кого да питам.

Само ще кажа отново - поздравления. - Райли под­скочи и седна върху масата. - Три е доста за първото ти родео, но пък изглеждаш свежа. И пак да кажа: браво па жребеца.

Той го направи вълшебно. Буквално. Вероятно не бива да говоря за това. Да споделям с теб.