Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

В семейството ти има ли и други ясновидци? Обик­новено е наследствено.

Не. Поне аз не знам да има.

Изведнъж Саша си помисли, че не го познава, не и как­то чувстваше, че вече познава останалите. Дойл беше твърде сдържан. Което означаваше, че и той не я познава. Може би трябваше да се постараят да променят това.

Пък и семейството ми не е кой знае колко голямо - продължи тя. - И двамата ми родители са единствени деца, виждах бабите и дядовците си само от време на време. Баща ми си тръгна, когато бях на дванайсет. Не можеше да по­несе дарбата ми. Мама му се извиняваше вместо мен, после се извиняваше на мен. Мразех я за това, което не е съвсем честно. Тя правеше всичко по силите си. Но предвид всич­ко, предпочетох да живея сама, зада не се притеснявам от дарбата си. На място, където мога да се фокусирам върху изкуството. И ми хареса.

Тя погледна към останалите четирима, които се въртяха около камерата на Сойер.

Но това ми харесва повече. Макар да знам какво може да се случи, какво ще се случи. Това е по-добро. Ами ти?

Какво аз?

Имаш ли семейство?

Не. Вече не.

Трудно е без семейство. Не го осъзнавах, докато... - Тя отново погледна назад. - Струва ти се, че е хубаво да си сам, преди да осъзнаеш, че грешиш.

Има си и предимствата. Тревожиш се само за един човек. Искаш да поемеш наляво - поемаш наляво, защото никой не те кара да вървиш надясно.

Предпочитам да вървя надясно, поне да пробвам да вървя надясно, отколкото отново да съм сама. Харесва ми как Сойер говори за семейството си, особено за дядо си. И Райли и Бран за техните. Те не знаят какво е да си сам, поне не като нас. А Аника...

Тя не можеше да си представи, че Аника е сама, но из­веднъж й хрумна, че никога не я е питала.

Аника? Имаш ли семейство?

Семейство? - Аника отметна назад дългата си плитка и се усмихна. - Да. Имам шест сестри.

Шест... - поде Сойер.

...сестри? - довърши Райли.

Да. Аз съм най-малката. Шантала е най-голямата, после J1 орели, след това...

Ти си седмата дъщеря - прекъсна я Бран.

Татко казва, че е прокълнат. Шегува се - добави тя.

А майка ти? - Дойл се премести по-близо. - Тя има ли сестри?

Има шест, също като мен.

И е най-малката? - Бран хвърли поглед към Дойл, докато Аника кимаше.

Гледай ти! - Райли върна камерата на Сойер. - Значи си имаме седма дъщеря на седма дъщеря. А притежаваш ли ясновидска дарба, Аника?

О, не като Саша. Знам някои неща. Просто понякога знам. Знаех, че трябва да съм на брега, за да ме намери Сойер. Да съм тук - в това време, на това място. Затова дойдох. Не обичам да се бия, но знаех, че ще го направя. Саша вижда неща, които помагат. Които предупреждават. Аз виждам само какво трябва да правя.

Онова, което виждаш, може да помогне - увери я Сойер. - Трябва да го споделяш е нас.

Искам да помогна. Когато намерим огнената звезда, ще стане по-трудно. Нереза ще се разгневи, че имаме нещо, което тя желае.

Звучи логично - съгласи се Райли.

По-добре задай курса, Дойл. - Погледът на Бран бе твърд и блестящ. - Да видим колко можем да я ядосаме.

Не намериха нищо, въпреки че направиха цели три гмуркания. Умората тегнеше над лодката като облак по време на обратния път до пристанището. Саша се помъчи да се отърси от нея, като си повтаряше, че едва са започ­нали. Едва ли щяха да се натъкнат на наградата без усилия и проливане на пот.

Но чувството за приключение в този ден се бе стопило, останала бе само бледата сянка на страха.

Той изглеждаше заразителен.

Сойер си играеше с компаса, потънал в мисли. Райли се бе навела над дневниците си. Дори Аника бе изгубила част от блясъка си и седеше свита на пейката, вперила непод­вижен поглед във водата.

Ти си ме видяла - каза накрая Бран. - На скалата, в бурята. Да викам бурята. Светкавиците. Може би е време.

He! - Паника сви стомаха й.

Не бива да позволяваш на страха да замъглява пре­ценката ти.

Наистина я замъглява, но не е само това. В действи­ята ти имаше нещо спешно, неотложно, дори отчаяно. Независимо от опасността, независимо от отсрещната мощ. Не се отнася за настоящето. Не знам кога или защо, ала съм сигурна, че не се отнася за този момент.

Но ще кажеш, когато моментът настъпи, нали? - Той покри ръката й с длан, преди тя да отговори. - Истината, Саша. Обещай!

Да. Ще ти кажа, въпреки че ти също ще го усетиш.

Това само увеличи страха, докато се оправяха с апара­турата и екипировката. Имаше нужда да рисува, реши Саша. Да се изгуби в работата за час. Когато Райли спря пред вилата, а Дойл изрева зад нея с мотоциклета си, тя вече бе планирала нова серия за местната флора.

Отивам в селото - обяви Райли. - Трябва да говоря с някои хора, да ударя една-две жици.

Мога да дойда с теб - предложи Аника.

Няма да пазарувам. Не ме чакайте за вечеря - добави тя. - Всъщност изобщо не ме чакайте. Може да си легна с някой готин тип.

По-добре не излизай сама - промърмори Сойер.

Мога да се грижа за себе си, каубой! - Кучето завря глава в джипа, завъртя опашка като метла. - Ти ще ме чакаш тук, красавецо. - Макар да разроши козината му, тя го отпъди. - Ще се върна, когато се върна.

Кучето се загледа печално подире й, докато тя се отда­лечаваше с джипа, след което облегна едрото си тяло на Аника.

Всичко е наред. Аз ще играя с теб.

Всички се разотидоха, само Саша остана загледана в праха, който се вдигаше подир джипа по тесния път.

Какво има? - попита я Бран.

Не знам. Имам някакво чувство. За нещо.

Отвори се за него, Саша. - Той постави ръце върху раменете й, потърка ги.

Не мога да стигна толкова далеч. Тя не го иска. Прос­то знам, че не ни каза истината - или поне не цялата. Тряб­ва да се освободя от това. Имам нужда да рисувам извест­но време.

И аз имам работа.

Ние не сме истински екип - продължи тя, докато вървяха към къщата. - Нямам предвид теб и мен. Имам предвид всички нас. Снощи ми се стори, че наистина сме близки. Но сега имам чувството, че всички сме се затвори­ли в черупките си. Може би затова нещо не е наред.

Според мен сме уморени. Имахме тежък ден.

13

Саша спря да рисува чак когато слънцето прокърви на западния хоризонт. Не успя да се отърси докрай от особе­ното чувство, но се поуспокои. Надяваше се да види как джипът се връща, докато почистваше четките си, но по неравния тесен път не се задаваше нищо. Искаше й се Райли да се върне, искаше новото й семейство да е събра­но под един покрив, колкото й глупаво да звучеше. Но тъй като беше усетила, че Райли иска точно обратното, а зна­еше какво е да се нуждаеш от уединение, си наложи да се прибере.

Вероятно пак трябваше да приготви вечерята и не би­ваше да се мръщи само защото е в лошо настроение.

Но когато пристъпи в кухнята, завари Аника, която старателно режеше чушки.

Сойер ме учи да готвя. Обичам да се уча.