Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

О, аи contraire 8 ! Трябва да го правиш, но най-добре стъпка по стъпка. Колко време ще се киснат? - Райли по­сочи купата.

Поне час.

Страхотно. Хайде да се поразходим, тъкмо ще ми разкажеш подробностите. - Райли скочи от масата. - Виж, Аника може да е повече жена от мен, но и аз съм достатъч­но жена, за да знам, че когато става дума за секс - особено въведението към него, - ти е позволено да споделяш. Освен това самата аз не съм правила секс от известно време и малко припомняне ще ми се отрази добре.

Къде са всички останали?

Райли допълни чашите им.

Сойер - трябва да му благодарим за провизиите - отиде да поплува. Беше леко изтощен, защото Аника го е влачила из селото за обеци. Тя е или горе и им се възхища­ва, или също е отишла да плува. Седмият самурай...

Кой?

Докато излизаха навън, Райли изимитира вадене на меч от ножница и размахването му.

0,Дойл.

Да. Тъй като всички останали бяха, хммм, ангажирани, с него седнахме и разгледахме картите. Голямо юоскане падна по въпроса къде да търсим. Той има много яка глава.

Къде ще отидем?

Аз избрах. И той - добави Райли. - Споразумяхме се, преди да се стигне до проливане на кръв. Затова потегляме в седем и половина. Сега можеш да ми опишеш вълшебния секс в границите на приемливото, докато упражняваш комбинациите.

Комбинациите? - Саша замахна озадачено с юмрук.

Но аз съм пила.

Саша. - Поклащайки глава, Райли остави чашата си на каменната стена. Най-добрият бой става, когато си пил.

Тя затанцува на пръсти, приведе рамене. - Покажи ми какво можеш.

Добре тогава. Но не знам как ще мога да замахвам и в същото време да говоря за секс.

Задача с повишена трудност.

Докато работеше, Бран долови движение отвън. Спря, пристъпи до отворения си френски прозорец и видя, че Саша тренира бокс с Райли.

Вече не под прикритието на маслиновата горичка, от­беляза той. А на открито. В толкова отношения се беше променила.

Изглеждаше му невероятно, че бе изминала по-малко от седмица, откакто бе излязъл на хотелската тераса и я бе видял за първи път. Пръстът на съдбата. Пръстът на съд­бата и за шестимата, всички толкова различни, от различ­ни места, но събрани заедно. За да се обединят в търсене­то, което бе част от семейното му задължение, част от техния дълг още от време оно.

Но дали съдбата го караше да изпитва толкова силни чувства към ясновидката от Америка? Привличането, же- ианието? Да, бяха истински, нормални, искрени. Но оста­налото... трябваше му време да проучи и прецени остана­лото. А времето му беше кът. Той бе прекарал с нея пове­че, отколкото трябваше. А сега губеше още време, като я наблюдаваше. Но пък беше хубаво да я види как се засмя, когато Райли отметна глава, размаха ръце и се строполи на земята, сякаш я бяха нокаутирали.

Това е приятелството, помисли си Бран. Необичайно силно за толкова кратко време. Коравата малка археолож- ка и самоизолиралата се от света художничка.

Докато разсъждаваше върху това, на стълбите откъм скалата се появи Аника, около миниатюрните й бикини се развяваше пъстър саронг.

Още една странна птица, помисли си той, докато Аника вървеше към другите две жени, Саша изпълняваше нещо като страничен ритник, а Райли клатеше развеселено и леко снизходително глава.

Трите стояха под отслабващата слънчева светлина, всичките красавици по свой уникален начин. Аника обви ръце около Саша в характерната за нея жизнерадостна прегръдка, после направи три странични премятания и саронгът й се развя - а кучето се втурна след него. Сигур- но зада не бъде надмината, предположи той, Райли напра­ви предно кълбо. Аника - кълбо назад. После двете жени продължиха да обучават Саша - която определено се нуждаеше от обучение. Бран ги наблюдаваше още извест­но време, запленен от начина, по който залязващото слън­це проблясваше върху тях, начина, по който смехът им достигаше до него, довян от вечерния бриз.

Най-сетне се върна към работата си. Смехът беше като тоник, помисли си той, но уроците бяха като точенето на хладно оръжие.

Той се канеше да направи същото.

Когато се върна в къщата, Саша завари Сойер да души маринованите й пържоли. Той вдигна поглед кьм нея.

- Как ще ги приготвиш?

Ти какво предлагаш?

Той сви рамене.

Просто щях да ги метна на грила. Това изглежда за­сукано.

Не, не е. Помислих си - в Гърция сме, значи агнешко, и снощи прочетох няколко рецепти. Съвсем лесно и бързо е. Запържваш ги леко в зехтин и чесън. Малко подправки, малко лимонов сок.

Действай тогава.

Не съм приготвила гарнитурата, а вече става късно.

Аз ще се заема с нея. - Той извади една бира. - Рабо­та в екип. - Отвори бирата, отпи. - Ти изглеждаш... здрава.

Здрава?

Да. - Той се ухили. - Здрава. Ще ида да набера малко билки.

Може да сложа мащерка в агнешкото.

Имаш я. - Той я потупа по бузата, докато минаваше край нея. - Здрава.

Страхотно, помисли си тя, и се премести на мивката, за да се измие. Нямаше нищо лошо в това млада жена да из­глежда здрава. Просто не беше сигурна дали трябва да й личи толкова, а случаят очевидно беше такъв.

Извади огромен тиган, зехтина, взе главичка чесън. Аника влезе с танцуващи стъпки да вземе чиниите. Саша чу гласа на Райли отвън и този на Дойл, докато прибираше косата си, за да не й пречи в готвенето.

Докато чистеше чесъна, Сойер се върна с билките. Пос­тави тенджера с вода върху печката, преди да изсипе ня­колко пресни червени картофа в мивката.

Сваряваш ги, докато омекнат - каза той, докато ги миеше. - После ги сотираш или както там се казва, в мас­ло и билки, розмаринът трябва да преобладава. Изглежда сложничко, като твоите пържоли, но не е.

Екипна работа.

Абсолютно.

Тя му се усмихна широко, после видя да влиза Бран. И се почувства много, много здрава.

Истинска домашна обстановка! Трябва ли ви помощ?

Знаеш ли как се приготвят аспержи? - попита го Со­йер.

Идея си нямам - отвърна Бран, отпивайки глътка вино от чашата на Саша.

Ще трябва да се научиш.

Тя загря зехтина, докато картофите се варяха. Даде на Бран собствена чаша вино, докато Сойер го инструктираше как да приготви аспержите. Райли влезе, за да нахрани кучето. Дойл си взе бира и попита кога, по дяволите, ще ядат. Аника влезе за още свещи.

Като семейство сме, помисли си Саша. Чувстваше ги като семейство.

Каквото и да се случеше утре, тази вечер тя имаше се­мейство.

Разбра какво е да делиш легло с мъж. Мъжете заемаха прекалено много място, но преживяването сутрин си зас­лужаваше.

Като остави Бран да се погрижи за закуската, тя отдели време да напише имейл на майка си с прикачени снимки от изгледите наоколо. Онова, което липсваше като подроб­ности - сексът, отмъстителните богове и обучението в боксиране, - бе компенсирано с жизнерадостно бърборене.