Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Комбинацията от храната, слънцето, гласовете, суетня­та наоколо превърна въодушевлението на Саша в приятна, отпускаща умора.

Достатьчно свикнала с шофирането на Райли, за да се тревожи, тя се унасяше по време на краткото пътуване до вилата, представяйки си как ще се сгуши в леглото в тиха­та си стая и ще се наспи.

Ще проверя някои неща. - Райли слезе от колата и кучето припна към нея. - Здрасти, Аполон, казах ти, че ще се върнем. - Тя хубавичко разроши козината му. - И утре ще е същото, затова трябва да си изработим стратегия, да опитаме по-трудно гмуркане - поне веднъж.

Може ли да взема джипа? Имам малко работа в село­то - обясни Сойер.

Току-що бяхме там.

Не исках да ви задържам.

Райли сви рамене и му подхвърли ключовете.

Може ли да дойда с теб? Да пазарувам?

Ами, всъщност... - Но Соейр направи грешката да погледне в сияйните очи на Аника. - Става.

Сойер падна жертва - изкоментира ухилено Дойл.

Май ще се наложи да извадиш няколко монети от торбата, Бран. Имам човек, който ще даде хубава цена за тях. Сама ще ги подбера, може да се отбием при него, преди да се качим на лодката утре сутринта. Така щс имаш достатъчно пари за харчене - обърна се Райли кьм Аника.

За пазаруване.

Да, точно така. Щ е се свържа с човека. И да ми върнеш джипа цял и непокътнат! - предупреди тя Сойер и се упъ­ти към вилата с Аполон.

И аз имам работа. - Дойл тръгна след нея.

Вземи малко пресни продукти - каза Саша.

Сойер й хвърли бърз поглед, докато се настаняваше зад

кормилото.

Да, май трябва да подновим запасите. Ще измисля нещо.

Аз искам нови обеци. - Аника скочи на мястото до шофьора.

Защо жените си умират за обеци? - зачуди се Сойер.

Красиви са! Чао. - Аника помаха на Саша и Бран. - Отиваме на пазар!

Дано боговете се смилят над него - промърмори Бран, хвана Саша за ръката и я поведе кьм стъпалата на терасата.

Ще ми се да направя нещо продуктивно - каза тя. - Още няма три следобед.

Продуктивно, значи.

Трябва да скицирам каквото ми е в главата, каквото видях днес. Светлината в пещерата. Искам да я предам на платното. А знам, че не бива да го правя, когато се чувствам толкова отпусната.

Тогава гце я предадеш по-късно. А междувременно...

Бран влезе в стаята й с нея, затвори френския прозорец и

я обърна рязко към себе си, така че тя опря гръб в стъклото.

Мисля, че бяхме стигнали дотук.

Той впи устни в нейните.

Сега?

Абсолютно! - Той прокара мързеливо устни по шия­та й. - Проблем ли има?

Всичко в нея се възпламени.

Не. Не, сега е добре. Сега е чудесно. - Ръцете му се вдигнаха и погалиха лекичко гърдите й. - Сега е прекрасно!

Изгаряйки от желание, тя се уви около него, очарована от ускорения си пулс, от прилива на собствените си нужди. Нуждите, които бе сдържала толкова дълго, сега бяха пус­нати на свобода - и чувството беше толкова сладостно!

Саша се засмя, леко притеснена, когато той отново я обърна, поведе я заднешком към леглото, все още с устни, впити жадно в нейните.

Тя падна по гръб и той я последва. Боже, каква наслада бе да чувства тежестта и формата на тялото му, притисна­ти към нея, да усеща как му отдава своето! Ръцете му, толкова силни и уверени, я моделираха като глина, докато кръвта й закипя.

Копнееше да го докосне, боеше се, че е непохватна, докато се мъчеше да свали ризата му. Искаше да почувства плътта му, мускулите му под ръцете си.

Трябва да ти кажа...

Зъбите му захапаха нежно шията й; пръстите й се впиха в лопатките му.

...в случай, че объркам нещо...

Нищо няма да объркаш. - Той разкопча припряно копчетата на ризата й, устните му последваха пръстите му.

Просто... възможно е да го направя. О, господи, тол­кова е хубаво! За първи път ми е, затова е възможно да направя грешка.

Тя осъзна, че току-що е направила такава, защото всич­ко спря. Притвори очи, попита се защо, защо не можеше просто да се остави на усещанията, да не казва нищо, до­като не свърши всичко.

Какво по-точно не си правила досега?

Тя отвори очи, видя, че неговите, потъмнели и напрег­нати, търсят нейните.

Секс. Не биваше да казвам нищо. Има ли изобщо значение?

Той се отмести от нея, седна, притегли я към себе си. И тя усети как цялата радост и наслада се оттичат от нея и се заменят с огорчение.

Разбира се, че трябваше да ми кажеш, и разбира се, че има значение!

Или ме искаш, или не. - Тя направи опит да демонс­трира обида, нещо, е което да скрие унижението и сълзите, напиращи да потекат.

Не е там въпросът. Има значение - повтори той и я улови за ръцете, когато тя опита да се отдръпне. - За под­хода, за тона. Първия път не бива да си бърз и ненаситен, а аз чувствам, че съм.

Тъй като и аз чувствам същото, защо просто не...

Защото не знаеш. Но ще разбереш. - Той повдигна ръката й, обърна я и целуна лекичко. - Ако си сигурна. Това е дар, който не можеш да си вземеш обратно.

Сигурна съм! Искам да почувствам онова, което ме караш да чувствам. Искам да съм с теб. Сега!

Тогава ми се довери.

Нямаше да съм тук, ако не беше така.

Нужна ни е лунна светлина и звезди. - Докато Бран говореше, стаята потъна в син здрач. През него пробляс­ваха светлини. Свещи? Звезди? - Песента на морето, уха­нието на цветята.

Саша чу вълните като шепот, когато той я положи об­ратно върху леглото, което се бе превърнало в нещо като беседка.

Ти си много повече от онова, което ни показваш!

Огнената звезда 183

Илюзии, помисли си Бран, но моментът ги изискваше. И заради романтиката, и заради нежността. Той установи, че е способен да й предложи и двете и да ги извика толко­ва лесно, колкото извикваше вятъра.

Обгърна лицето й с една ръка, пое устните й бавно, бавно, дълбоко, още по-дълбоко, докато почувства как тя се разтапя в леглото му от перушина и цветя.

Той знаеше как да я прелъсти постепенно, да го напра­ви бавно и разточително. Тя ухаеше на море, имаше вкус на мед. А под ръцете му кожата й бе мека като сатен. Бран импулсивно прокара ръце през косата й, разпръсна в нея миниатюрни розови пъпки. Погледна надолу, зада се нас­лади на начина, по който косата й се разстилаше и прели­ваше от беседката.

Приличаш на кралица на феите. Ако имах твоя дар, щях да те нарисувам, както си сега. Или... - Той прокара пръст през въздуха и Саша се оказа съвсем гола, посипана с венчелистчета.

О! - Тя инстинктивно вдигна ръка да покрие гърдите си, но той я улови, поднесе я към устните си, докато плъз­гаше поглед по тялото й.

Да, както си сега. Искам да си направиш този авто­портрет. Кажи колко ще струва - промърмори той и отно­во пое устните й в своите.

Как би могла да знае, че може да се носи във въздуха блажено и да лети, че може да се рее и гмурка в едно и също време? Че може едновременно да гори и да трепери? И да иска още и още, и още? Устата му пое нейната, це­лувките му проникваха в душата й, той й шепнеше думи, които тя не разбираше. Ръцете му се плъзгаха по тялото й, предизвикаха нови трепети.