Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Вода бистра, заври чиста!

Докато водата в тенджерата бълбукаше и вдигаше пара, Бран извади от торбата си кристали, стисна ги в юмруците си. Отново разтвори ръце и изсипа праха, в който се бяха превърнали, в кипналата вода.

Заедно с парата се издигна син дим.

Това варя, това е бялата завеса и никой няма да се вижда след моята намеса! Нека бъдем защитени и телом, и духом! - Докато говореше, той обикаляше около тендже­рата, направи кръг с ръка във въздуха и го раздвижи. - И никоя сила да не може да премахне тази завеса! И нека всичко в нея остане запечатано и моята кръв да е печатът.

Той извади ножа от колана си, сряза леко дланта си. Впръска кръвта си в парата. За миг тя стана червена и сякаш запулсира. После се надигна, гъста и бяла.

Направено е - промърмори той. Погледна вторачено дланта си, сви пръсти около повърхностната рана.

И на мен ми се ще да изръкопляскам! - Райли гледаше летящите метли и с мъка се сдържаше да не потупа едната, за да види какво ще стане. - Страхотно шоу, ирландецо!

...Още не сте видели нищо. - Той й се усмихна. - Взе­ми една метла.

Тя го направи, прокара пръсти по дръжката.

Прилича си на метла.

Защото е. Ако Аника вземе другата, ще може да ми­нете всички врати и прозорци.

Всички?

Той се засмя и потупа Райли по рамото.

Знам, че е много работа. Дойл и Сойер, вие трябва да вземете по една купа и да я напълните от тенджерата. И да поръсите с вода первазите и праговете. Все едно ги грун­дирате.

След Сойер, и Дойл взе една купа, потопи я в тендже­рата.

А сега какво? - попита той.

Бран взе третата купа, загреба. Хвана я с две ръце и отново се усмихна.

Ще спусна завесата, отгоре.

При тези думи се издигна във въздуха, над моравата, а носле и над къщата.

Не обичам да се повтарям, но - леле! На всички ези­ци - ухили се Сойер.

Той е много повече, отколкото показва. - Като раз­мишляваше върху това, Райли нарами метлата. - Хайде, Аника, да вървим да метем.

Макар че едва се бе съмнало, Саша се упъти към кух­нята. Реши да приготви закуската, за да се занимава с нещо - и с надеждата да отклони мислите на останалите от факта, че предната нощ се е разхождала полугола наоколо.

При първа възможност щеше да се сдобие с пижама.

Завари Райли в кухнята, наслаждаваше се на аромата на кафето си.

Мислех, че съм станала първа.

Райли продължи да вдишва аромата на кафето, поклати глава.

Правех проучвания до късно, дремнах няколко часа. Събудих се неспокойна и нервна. Затова реших - ще си приготвя кафе. Мислех да си направя яйца за закуска - или каквото намеря, - но ти вече си тук.

Аз ще направя.

Чудесно! Хубав гердан.

Саша вдигна ръка и го докосна, докато вървеше към хладилника.

Беше на шията ми, когато се събудих. Сигурно озна­чава нещо.

Дай да го видя! - Райли плъзна пръст под него, огле­да камъните и кристалите. - Нещо ми подсказва, че това са камъни за защита. Да пропъждат лошите помисли и намерения срещу теб. Бран ти я е сложил. Бих казала, че притежава голяма сила и целта й е да те предпази от Нере­за. Как ти е главата тази сутрин?

Добре е. Трябва ми пижама.

С гръмогласен смях Райли отиде да си налее още кафе.

Не мисля, че нощничката ти предизвика най-големия ефект. Не че ти не беше привлекателна.

Майната ти, Райли!

Така те искам! Та... оказа се, че ти си само за загрявка.

Какво? - Саша едва не изпусна яйцата, които бе из­вадила. - Какво се случи?

Бран се случи. - Райли се облегна на плота, кръстоса глезени. - Знаеш ли, покрай професията си съм виждала всевъзможни ритуали и церемонии и какви ли не щури неща, но той надмина всичко. Имаме ли бекон?

Да. Хайде, Райли, не ме мъчи!

Гладна съм. Не виждам защо да не приготвяш закус­ката, докато говоря.

Знаеш ли как да работиш със сокоизстисквачката?

Щ е се оправя.

Портокали. - Тя посочи купата. - Сокоизстисквачка. Продължавай, слушам те.

Докато беконът цвърчеше в тигана, а сокоизстисквач­ката бръмчеше, Райли й разказа подробностите.

Той е... летял?

По-скоро се носеше из въздуха. Аника и аз бяхме с метлите. Признавам, че веднъж яхнах моята - исках да видя дали ще полетя. Уви! Но от време на време попадахме на нещо като тъмни петна. Нещо подобно на сянка, но по- осезаемо, первахме го с метлата и - пуф! Всичко изчезва­ше. А момчетата ръсеха с вода и мигом се образуваха об­лачета от бяла пара. Щура работа! И през цялото време Бран се носеше във въздуха с купата си, а парата се стеле­ше над къщата. Като завесата, от която ти каза, че имаме нужда.

Райли си наля малко сок в чашата, за да го опита.

Вкусен е. Ти наистина пропусна много, Саша. Искаш ли мнението ми? Той може много повече, отколкото ни показа.

Саша се поколеба, хвърли бърз поглед към вратата.

Сънувах всичко.

Да, каза ни.

Аз... не докрай. - Беше настоявала, или по-скоро проповядвала за нуждата от доверие, но самата тя не се беше доверила. - Там, на скалата, Бран и аз. Стояхме и имаше буря. Светкавици, гръмотевици, вятър, море с го­леми вълни. Той предизвика бурята. Държеше светкави­ците като юзди. И бяхме заедно. Не просто на скалата.

Разбирам какво ми казваш. Защо се боиш да бъдеш с него?

Защото не съм била с никого досега.

Признавам, че човек би се замислил дали да прави секс с магьосник, но това... Леле!

Винаги, когато съм на път да го направя - имам чувс­тва, мисля, че съм привързана към някого, - казвам нещо, което съсипва всичко, и мъжете се отдръпват.

Първи урок - като правия ляв. Защо си мислиш, чс вината е твоя? Понякога - да. Всички правим грешки. Но всеки път ти да си виновната? Това са глупости!

Защото аз съм тази, която казва или прави нещо. Заб­равям, че трябва да внимавам, и се изпускам. И от човек се превръщам в странна птица. Или в човек и странна птица. И виждам как чувствата им охладняват.

Това си е техен проблем. Да, когато избереш непод­ходящия, вината е твоя, но трябва да опиташ с няколко, за да откриеш най-добрия. Така че съветът ми е - пробвай с него! Тук никой не те смята за странна птица, най-малко Бран.

Едва ли сега е подходящият момент да... да опитвам с някого.

И това са глупости. Ами ако изгубим? Аз лично нямам подобно намерение, но трябва да сме готови и за такъв развой. Искаш ли всичко да приключи, без да знаеш какво е? Помисли си върху това - добави Райли, когато чу стъп­ки от нечии ботуши. - И не се стягай толкова. Според мен си твърде строга с него.

Саша реши, че ще си помисли. Не беше сигурна какво я стресира повече - мисълта за близост с Бран или тази за предстоящото возене в надуваема лодка, а после и гмур- кане под вода. И от двете неща я побиваха тръпки.

След закуската, която изядоха на смени, тя взе слънце - защитен крем, още една риза и скицника си. Поколеба се и отиде до френския прозорец на Бран. Той вдигна поглед от съдържанието на едно от своите сандъчета.