Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Добре. Веднага се връщам.

Това не е много умно, помисли си той. Но хълбокът му беше в окаяно състояние и не можеше да види проклетите рани на гърба си. Сега, както каза тя, имаше инфекция, която бързо проникваше в тялото му, в кръвта му, и пътьом възпаляваше и останалите рани.

Той знаеше какво да прави и то щеше да му помогне.

При положение че не припадне и не умре, докато е в безсъзнание. Проклет да е, ако го допусне.

Тя се върна бързо с купата, свещите, шишенцето и три­те ножа.

Не знаех точно кой да взема.

Вината е моя. - Фокусирането върху болката ускори сърдечния му ритъм. Той не успя да го забави. - Този със сребърната дръжка е най-добрият. Може ли чаша вода? Уискито е за предпочитане - но това е въпрос на вкус. Водата също ще свърши работа. Три капки от шишенцето - не, нека са пет, имам нужда.

Саша донесе чаша вода от банята, внимателно добави пет капки от шишенцето, върна запушалката на мястото й.

Какво е това?

Нещо като антибиотик. - Той се намръщи на чашата с вода, но изгълта съдържанието й. - Божичко! Уискито щеше да омекоти вкуса, но на харизан кон зъбите не се гледат. За другата процедура трябва да извикаш Сойер или Дойл.

Защо?

Защото не мога да стигна сам проклетата рана с ножа. Трябва да се отвори по определен начин и да съберем кръвта - и отровата в нея - в купата. Щ е ни е полезна.

Отровената кръв - полезна?

Не ме питай, по-добре да не знаеш. Няма да е прият­но, но така ще се излекувам. Повикай Сойер или...

За толкова слаба ли ме мислиш?

Изобщо не те мисля за слаба. - Той се олюля, трябва­ше да се улови за леглото и да седне е изправен гръб. - Просто това е...

Боейки се, че може да прояви слабост, тя побърза да вземе ножа със сребърната дръжка.

Как да отворя раната?

Добре, добре. Чакай да стана. - Той се хвана за една от колоните на леглото, изправи се. По кожата му изби още пот. - Свещите на пода трябва да образуват триъгълник.

Тя ги подреди.

Трябва ли да ги запаля? Да потърся ли кибрит?

Няма нужда. - Той протегна ръка и фитилите плам­наха. - Застани зад мен и дръж купата под раната в лявата си ръка, а ножа - в дясната. Когато ти кажа, ще опишеш кръг около двете рани.

С ножа?

Не дълбоко, само колкото да проникнеш под кожата. Щом ти кажа, ще отвориш раните кръстообразно. Направи го бързо и ако ти стане лошо, повикай някой от мъжете.

Добре.

Бран се улови за колоната с две ръце и се вторачи в свещите.

Каквото и да видиш или почувстваш, не спирай да правиш каквото ти казах.

Той си пое дълбоко въздух.

Аирмед, Бригад, Сиан Сект, чуйте вашия син и слуга. Приемете тази чиста светлина, по една за всеки от вас. - Докато говореше, пламъкът на свещите се разгоря и стана восъчнобял. - Прогонете тъмните сили от кръвта ми. Нека този кръг стане чист. Сега, Саша - нарисувай кръга!

Пръстите му върху колоната побеляха, докато ножът се врязваше във възпалената му плът.

Призовавам ви, сила до силата, кръв до кръвта, нека черните сили да потекат чисти, да потекат здрави.

Той се приготви за болката.

Отвори ги, подложи купата и гледай всичко да изтече в нея. Направи го бързо.

Сякаш Саша гореше плътта му с пламтящо острие. Пос­ле огънят навлезе по-дълбоко, Бран го усети като нажежен метал в кръвта си. Кожата му настръхна, коленете му се разтрепериха и омекнаха.

Гласът й достигаше до него като в мъгла.

Само се дръж! Дръж се! Почти свърших.

Бран се вкопчи в този глас - и той трепереше, но тя продължи да му говори:

Червенината избледнява. Колко още?

Не е свършило. По-добре е, но не е свършило. - Сега Бран можеше да диша, замаяността му отмина и вече не стискаше толкова силно колоната.

Вече изглежда чисто.

Почти — промърмори той. - Близо сме.

Как да разбера кога... - Изведнъж пламъкът на трите свещи лумна ярко и стана ослепителен, след което засия меко. -О!

Мисля, че е достатъчно.

Чакай да взема една хавлиена кърпа, за да спра кър­венето... То спря!

Е, три божества лечители би трябвало да могат да спрат кръвотечение, ако си го поставят за цел. Особено с добър помощник като теб. - Той се извърна, взе купата от нея.

Черна е. Излизала е черна, докато... - При вида на кръвта стомахът й се преобърна. - Какво трябва да напра­вя сега?

Би могла да намажеш раните отзад с мехлема, ако мислиш, че ще се справиш. Останалите мога да стигна и сам. Това би трябвало да е достатьчно.

Тя взе мехлема от тоалетката си, намаза раните колкото може по-нежно. После се премести към драскотините вър­ху ребрата.

По-добре го вземи - предложи му тя.

Щ е направя още.

Колко време ти е нужно?

Не много. - Тя ти помогна, напомни си той, затова й дължиш точен отговор. - И един ден да се излекувам.

Саша кимна, взе още от мехлема, намаза с него одрас- каната си ръка, после затвори бурканчето и изненада при­ятно Бран, като го пусна в един от джобовете на спортния му панталон.

Ако имам нужда от още, ще те помоля да ми дадеш.

Добре.

Тя погледна купата, начина, по който здравата му чер­вена кръв бе изплувала над черната.

Какво ще правиш с нея?

Имам няколко идеи. Засега ще я запечатам. Ти имаш стабилна ръка, Саша. Благодаря ти.

Само внимавай повече. - Тя се наведе за свещите, подаде му ги. - Ще отида да довърша картината, после с удоволствие ще пийна една от прочутите маргарити на Райли.

И аз бих пийнал една. - Той остави свещите, пъхна ножа в колана си, взе ги отново. - Ще се видим долу.

Тръгна към вратата, спря и се обърна към нея.

Никога не съм те смятал за слаба, нито за миг. Дано си престанала да мислиш за себе си по този начин.

Престанах.

Радвам се.

Той взе ножа си, свещите и медната купа с отровената и чистата кръв и ги отнесе в стаята си - върна се за билки­те и останалите растения. Трябваше му още един ден, за да се излекува, напомни си той, когато се изкуши да отло­жи правенето на мехлема.

Затова почисти ножа, запечата кръвта. И се залови с домакинската работа.

10

Райли би предпочела да пият маргаритите край басейна, по там нямаше електричество за блендера, затова се задо­воли с терасата.

Заедно с пълната кана и чашите донесе и картите.

Наля първата чаша и вдигна палец с победоносна ус­мивка, след като я опита.

Улучила съм я! Има и още - добави и седна. - Уредих ни HJ1 - заяви.

Какво е това? - попита Саша.

Надуваема лодка - обясни й Дойл. - Колко е голяма?

обърна се той към Райли, докато Саша мърмореше:

Надуваема?

Осем метра, с рулева рубка. Човекът каза, че развива 70 възела.

Бран се загледа в каната, после си каза: „Какво пък, по дяволите", и наля чашите.

Приятел на приятел на един чичо?

Ней този път. Братовчед на съпруга на една приятелка.

Извънбордов двигател? - попита Дойл.

Да. Ти можеш ли да управляваш такава лодка?