Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Нещо проблесна за част от секундата и от плевелите не остана и помен.

Така е по-бързо - отбеляза Дойл.

Да. Ти май не си много изненадан от магията.

Ходех с магьосница.

Заинтригуван, Бран повдигна веждата с белега, облегна се дружески върху оградата.

Нима?

Червенокоса, така изваяна, че няма начин Бог да не е мъж.

Не се ли получи?

Известно време се получаваше. Тя не се стесняваше да използва даденостите си. Всъщност от нищо не се стес­няваше - добави ухилено Дойл.

Не можа ли да ти помогне е търсенето?

Не и поради липса на желание. Но ми каза, че ще има още петима, всеки притежаващ определени способности. Щом се обединим, ще можем да изковем сабята, която ще прониже сърцето на отмъстителен бог. Каза ми още, че любовта ще прониже сърцето ми със зъб и с нокът и ще ме отведе на пътеката на смъртта. - Той се засмя с половин уста. - Знаеше как да ми влезе под кожата тая червенокоска. Ами ти... заплюл ли си си блондинката?

Не. - Това беше детинско, той се държеше детински, по дяволите! - Да.

Вече започвам да схващам урока. Хей, тази комбина­ция си я биваше. - Смръщен, Дойл видя как Саша я пов­тори. - Биваше си я - повтори той. - По дяволите, май ще олекна с двайсетачка. Натам вървят нещата.

Тъй като му се видя глупаво да върне плевелите и от­ново да копае с мотиката и да ги скубе, Бран набра билки­те, от които се нуждаеше, после изкачи хълма през друга маслинова горичка за още корени и растения.

щ е продължи да работи в стаята си, реши той, тъй като не виждаше смисъл да навира в лицата на всички онова, което прави. Ясно беше, че и занапред ще се нуждаят от мехлем, ако се съдеше по първия им сблъсък с Нереза.

Освен това, както бе започнал да тупти хълбокът му, и той самият щеше да се нуждае от допълнително намазване. Бран смяташе правенето на мехлеми и обикновени отвари за домакинска работа - без да засяга домакините, - тъй като беше едновременно досадно и необходимо.

И понеже беше такова, работата върху по-интересната отвара, която бе започнал, трябваше да почака.

Тъй като не беше в настроение за повече разговори, изкачи стъпалата към терасата, възнамерявайки да се зат­вори в стаята си, да свърши каквото има за вършене.

Видя статива, рисунката - и спря поразен.

Беше... великолепна, реши той. Почти можеше да по­мирише морския бриз, лъхащ от платното. Всичко сияеше, сякаш огряно не само от слънцето, а от някаква скрита, вътрешна светлина.

Съществуваха най-различни видове магии и тя също имаше своята.

Той я чу да идва - смеха й или по-скоро весело пъшка- не. Гласът й се смеси с този на Райли, докато изкачваше стълбите. Вместо да се скрие в стаята си, Бран се обърна. Тя сияе, помисли си, също като рисунката. От слънцето, от тренировката и от... постигнатото, реши той.

Тъкмо се възхищавах на работата ти.

Не е довършена.

Не е ли?

И е моя - обяви Райли, - така че не си го и помисляй! Ако искаш нещо от селото, сега е моментът да ми кажеш. Отивам там да купя продуктите за моята световноизвестна маргарита.

Всъщност има едно-две неща.

Направи списък или ела с мен. - Райли се загледа в билките в ръцете му.

Обяд ли ще готвиш?

Не, друго съм намислил, затова просто ще ти дам списъка, който вече съставих - възнамерявах да те помоля за джипа и да го изпълня сам.

Тя взе списъка, хвърли му бърз поглед.

Ще видя какво мога да направя.

Благодаря ти. - Той извади малко пари от джоба си. - Кажи ми, ако струва повече.

щ е ти кажа, не се безпокой. щ е се видим по коктейл- но време.

И кога е това?

Когато се върна. Ще ти намеря тези ленти за глава - обърна се тя кьм Саша и се отдалечи.

Как е ръката ти?

Добре - отвърна Саша малко рязко. - Благодаря ти за грижите.

Той я хвана за ръката, сам я огледа. Ако Саша го бе попитала - което тя не направи, - той гцеше да я посъветва да изчака поне ден, преди да вземе проклетите уроци по бокс. Сега превръзката изглеждаше по-розова, отколкото му се нравеше.

Намажи се пак с мехлема, после още веднъж довече­ра. До утре сутринта ще ти мине.

Хубаво.

Ами глезенът ти?

Добре е, Бран.

Той вдигна тези свои очи с паднали клепачи, впи ги в нейните.

А би ли ми казала, ако е другояче?

Всички трябва да сме силни и здрави, ако искаме отново да се изправим срещу Нереза. Разбира се, че ще ти кажа. За какво са ти тези билки?

Тези? Повечето са за приготвяне на лекарства. По- добре да действам.

Той усети парене в хълбока си и за миг зрението му се замъгли.

Какво има? Какво ти е? О, ти кървиш!

Той погледна надолу и изруга, когато видя кръвта вър­ху ризата си.

По дяволите!

Много ли е зле? Дай да видя! - Преди той да успее да я спре - все пак не беше в най-добрата си форма, - тя бе издърпала нагоре ризата му. - Божичко! Това днес ли се случи? Защо не си казал на никого? Защо се държиш като идиот?

По-добре е, отколкото беше. Просто ми свърши мех­лемът. Но ще направя нов. Ще се погрижа за това.

Продължаваш да се държиш като идиот! Все още имам достатъчно мехлем. Влез и седни. Свали си ризата.

- Тя докосна с пръсти червенината около няколкото отво­рени рани. - Пари.

Мислиш ли, че не го усещам?

Едновременно ядосана и изплашена, тя грабна растени­ята от него, хвърли ги върху сгъваемата си работна маса.

Влизай вътре и седни! По дяволите, суетиш се за някаква дребна рана на ръката ми, а виж какво имаш ти!

Знам какво да правя! - тросна се той, докато тя го побутваше кьм френския прозорец.

Чудесно. Ще ми кажеш какво е и аз ще го направя. Нищо чудно, че се е възпалило, щом си се лекувал сам. Не можеш да стигнеш до раните, а и мехлемът нямаше да ти свърши, ако беше оставил достатъчно и за себе си.

Мислех, че съм го направил. - Заля го топла вълна и той си помисли, че може да припадне. - Казах ти, че това ми е силата - да лекувам.

Но седна отстрани на леглото й, защото стаята се завър­тя около него.

Мислех, че съм почистил добре раните, но явно съм пропуснал нещо.

Сваляй я! - Тя задърпа ризата през главата му, после я използва, за да попие част от кръвта. - Някои рани из­глеждат доста добре, като тази на ръката ми, други са за­червени и леко подути. Но тази отзад, на гърба ти - тя е най-зле. Две пробождания.

Зъби, помисли си тя.

Не е небходимо да съм лекар, за да видя, че се е ин­фектирала.

Той се изви, присви очи от болката, но продължи, зада види раната. Не обърна внимание на червените резки по кожата си.

Явно съм я пропуснал, макар че уж я намазах с мехле­ма, затова сега... Имам нужда от някои неща от стаята си.

Бял си като платно - промърмори тя, избутвайки го назад. - И гориш, лепкав си. Кажи ми от какво имаш нуж­да, аз ще го донеса. Няма да пипам нищо друго - допълни тя през зъби, когато той се поколеба.

По-добре недей. Имам нужда от нож - трябва да е на масата, която приготвих за работа. Има и едно кожено сандъче - мога да го отключа оттук. Вътре има шишенца и бурканчета. Трябва ми шишенцето с ромбовидната запу­шалка. Вътре има синя течност. Като очите ти. Ясна и кристално синя. И... Защо не се сетих досега? Малка медна купа. Три бели свещи няма да навредят. Има и друго сан­дъче, прилича много на първото. Отгоре е с триъгълен орнамент.