Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Тогава нека види това! - Дойл показа среден пръст.

Тя ще дойде. Имаме нужда от меча ти. Ще са нужни оръжия и воини, но също и хитрост и воля, вяра и твърдост. Съюз, който почива на доверие и откровеност. Тя ни наб­людава. - Саша постави ръка върху сърцето на Бран. - Ще спуснеш ли завесата?

Щ е се опитам.

Не се опитвай, направи го! Съжалявам - веднага се поправи Сойер.

Йода 6никога не греши - потупа го по рамото Райли.

Къде трябва да търсим, Саша?

Където никой не е търсил досега. Тя наблюдава, но звездата изчаква. Огънят й е студен на синята светлина, тя изчаква, първата от три, за които жадува сърцето. Нереза не вижда всичко и ще изсмуче силите ми, за да изостри зрението си.

Няма да го направи. - Бран стисна ръката й. - Кълна

се!

Тя разрушава Любовта, защото не умее да обича. И когато идва, до нея крачи смъртта.

Кога и къде? - поиска да знае Дойл. - Виждаш ли това?

Аз... - Със задавен стон Саша стисна главата си с ръце.

Тя впива нокти в мен! В главата ми! Разкъсва и хапе. Спусни завесата! О, Господи, спусни завесата!

Събуди се! - Бран я улови за ръцете, разтърси я. - Саша, събуди се!

Заключена съм. Тя ме заключва.

Не, ти имаш ключ! - Той я повдигна на пръсти и сега очите й бяха на едно ниво с неговите. - Ти си ключът! - Целуна я, не нежно. - Използвай силата си! - Отново я целуна и около тях проблесна светлина. - Събуди се!

Саша си пое дълбоко дъх - като някой, който е изплувал от дълбокото. Когато краката й се подкосиха, Бран я под­хвана и седна с нея в скута си.

Добре си.

Главата ми!

Излезе от транса твърде бързо, но ще се оправиш. Само дишай дълбоко. Аника, би ли й донесла чаша вода?

Какво стана? Защо... - Саша спря, щом осъзна, че седи в скута на Бран навън, и то само по къса нощница. - О, божичко! Пак ли?

Когато придърпа нощницата си надолу, Райли се засмя с лаещ смях, в който се усещаше облекчение.

Спокойно, облечена си. Ако аз бродех наоколо в съня си, сега щях да стоя гола пред вас. Имам колкото искаш аспирин и няколко перкоцета, които пазя за спешни случаи.

Аз ще се погрижа за нея. Дишай - повтори Бран. - И се отпусни. - Той постави ръцете си върху главата й, по­гали я, прокара пръсти през косата й, после по челото й, по темето й по посока на тила.

Отпусни се в ръцете ми - промърмори той, когато Аника дотича с чаша вода. - Това е само болка. Ще я об­лекча, ако се отпуснеш в ръцете ми.

Спомням си.

Добре. Това означава, че не се съпротивляваш. Кол­кото по-малко се съпротивляваш, толкова по-малка про­лука й оставяш.

Сферата. - Тя отпи от водата. - Какво е това?

Не знам. Но... - закле се Райли, - но ще разбера!

Тя я има, в пещерата. Държи я в ръката си. Вие видях­те ли я?

Стъклено кълбо - описа го Сойер. - Не успях да го разгледам добре - бях зает с друго, - но в него имаше ня­какво движение. Ти каза, че не е нейно.

Не знам чие е, съжалявам.

Аз ще разбера - увери я Райли. - Това ми е работата. Сега ми кажи каква е тази завеса?

Какво става, когато спуснеш завесата? - Бран не спи­раше да масажира главата на Саша. - Блокираш или скри­ваш нещата. Ще поработя върху това. Ще спусна около нас завеса, образно казано, зада не сме толкова уязвими кьм атаките й.

Вече съм по-добре. Благодаря ти. - Когато Саша се опита да стане, Бран просто я задържа при себе си.

Тук ти е добре.

Не мога да помогна повече, поне не сега. Не разбирам половината от онова, което казах, и съм твърде уморена, за да мисля. Имам нужда от сън.

Ще те заведа в стаята ти.

Не е нужно да...

Трябва да взема някои неща от моята.

Той я съпроводи, задържа я за миг на вратата.

Мога да те предпазя, поне до известна степен.

Моля?

Талисмани и заклинания - поясни той и я дръпна към себе си. - Но се нуждая от разрешението ти.

За да й попречиш.

Доколкото мога. Останалото ще направиш ти. Ти си ключът, Саша. Ти си господарката на дарбата си.

Не го чувствам така. Но ти си прав. Блокирането й ще помогне на всички ни.

Тогава лягай, а аз ще започна да спускам завесата.

Той влезе в стаята си, събра каквото му беше нужно и

извади книгата си. Направи два талисмана само за Саша. Когато се върна в стаята й, тя спеше. Той плъзна единия талисман под възглавницата й, след това повдигна главата й и закопча около шията й гердана от камъни, които бе нанизал на тънка кожена връв. Това щеше да свърши ра­бота, поне засега.

Останалото зависи от теб - промърмори той и като постави пръсти върху слепоочията й, изрече заклинанието, което щеше да й помогне да спи спокойно и без сънища до сутринта. После я остави, за да свърши същинската част от работата.

Завари останалите все още на терасата.

Тя добре ли е? - попита го Райли.

Спи.

Какво има в чантата?

Това-онова. - Той отстъпи назад и огледа къщата. - Проклета къща, ужасно голяма е, а трябва да покрием всички врати и прозорци.

Ние ще ти помогнем. Искаме да ти помогнем - увери го Аника.

За по-обикновена защита съществуват основни магии, заклинания, талисмани. Но когато си имаш работа с бог... Въпреки това бихте могли да помогнете. Ще очертаем кръг, но първо можем да използваме метла.

Сериозно ли говориш? - ухили се Сойер. - Нали няма да-

Той направи движение с ръка, имитирайки метене.

Напълно сериозно! Две метли биха спестили време, ако намерите такива, а понеже се съмнявам, че разполага­ме с котел - това скоро ще го оправя, - потърсете голяма тенджера, три купи. Стъклени или метални.

Докато останалите отидоха да вземат каквото е нужно, Бран оформи с бели свещи голям кръг върху тревата.

Постави в центъра му тенджерата, която Сойер донесе, кръстоса пред нея двете метли, подреди купите. Влезе и кръга с торбата си.

Ще очертаем кръг в кръга - осведоми ги той и остани торбата. - Трябва да прочистите и отворите умовете си колкото можете. И не разкъсвайте кръга.

Той хвърли поглед кьм френския прозорец на Саша.

Тя помоли за доверие, затова мисля, че е редно да споделя с вас какво мога, - Той разпери ръце и белите свещи пламнаха.

Аника изръкопляска, после се сконфузи и скръсти ръце пред гърдите си.

Извинявайте ме.

Няма за какво.

Това е сериозно.

Така е, но веселието е хубаво нещо. - Сега той дър­жеше ръцете си с дланите нагоре, лактите му бяха свити и опрени на кръста. - В тази нощ, в този час призовавам древните сили. Очертаваме кръга с тази светлина и в него правим бяла магия. Аз съм ваш слуга, ваш войник, ваш син! Свърших всичко, както наредихте. Сърцата и умове­те, които орисниците преплетоха, се съединяват тук с мен и сливат съдбите си. Да бъде!

Огън ярък, свещи - в блясък! - Под тенджерата прип­ламна огън и се разгоря, а свещите засияха с ярка бяла светлина.

Земя - издигни се, въздух - понеси се! - Пръстта под купите се надигна в гладки могилки. Кръстосаните метли се понесоха половин метър над земята.