Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

И сформирахте екип... - заключи Дойл.

Аз съм последният, който би се усъмнил в съществу­ването на мощни енергии, на съдба. Освен това ги имаше историите, а също и скиците - блестящите скици на Сайт, от които ясно се вижда, че ни е писано да се съберем. И все пак ми се струваше, че е по-добре да не споделям за себе си това, което ви казвам сега. - Той погледна смръ­щено бирата си, сви рамене. - И други са били подвеждани от хубави лица, изумителни истории, от усещането за скрити енергии и обещанието за почтеност. Така че изчак­вах известно време. Но не може да се каже, че съм прекалил с изчакването, нали? - В тона му се усети раздразнение, когато погледна към Саша. - Само колкото да се уверя в онова, което усещах, което знаех, че е истина, и че тази среща, това обединяване на силите е правилната стъпка.

Той замълча, чудеше се дали да не си вземе нова бира.

Тъй че се натоварихме в наетия джип на Райли, която, бидейки находчива и с добри връзки, ни уреди това място. На връщане от хотела, където бяхме отишли да си приберем нещата, срещнахме Сойер, който вървеше край пътя. - Той реши все пак да си вземе бира. - Ето така - обърна се към Сойер - и ти попадна сред нас.

И при мен е семейна традиция. Историята за звезди­те се предава в семейството. Аз не съм учен като Райли и повечето неща ги знам от тези истории. И... - Сойер се почеса по врата, смръщи чело.

И ти не си ни казал всичко, нали? - попита Бран.

Не точно. Това е нещо, което хората трудно възпри­емат, а и както ти каза, познавахме се отскоро. Едно е да си ясновидец - искам да кажа, много хора вярват в това. Направо си е занаят. Ншцо лично, Саша.

Няма проблем - увери го тя.

Но след случилото се днес - мутиращи прилепи от ада и зли богове, е, Бран - разбрах, че няма да ви се стори много странно. Пак е свързано със семейството. С мой прадядо още през - макар че никой не е съвсем сигурен за точното време - четиринайсети век. Бил моряк и корабът, на който плавал, бил потопен по време на буря. Той започ­нал да се дави, но според историята бил спасен и изваден на брега от русалка.

Дойл се изсмя кратко, Аника ахна.

Да, да, знам, но това е историята. Той се събудил - единственият оцелял от целия екипаж - върху скалистия бряг на някакъв остров в Северно море. И... ъъъ, русалката, тя се наранила, докато го спасявала - порязала се на ска­лите и нямала сили да плува. Вече умирала.

Не! - възкликна Аника.

Самият той бил доста натъртен, но намерил малко сухи дърва и листа и запалил огън. Не знаел дали да я от­несе до водата и дали тя няма да се удави, затова потърсил лековити билки и направил компрес за раните й. Морето изкарало на брега част от припасите и отломки от кораба и той ги използвал да построи нещо като заслон, нахранил я, погрижил се за нея.

Тя оправила ли се?

Да, краят е щастлив.

Хубаво е, когато краят е щастлив.

Една нощ той се събудил и видял, че тя влиза в море­то. И останал сам.

Но това не е щастлив завършек - възрази Аника.

Имай търпение. Няколко дни по-късно русалката се върнала и той нагазил в плитчините, за да я посрещне. За първи път тя проговорила. Била го извадила от морето, защото такай било писано, а онези, които щели да дойдат след него, трябвало да търсят Трите звезди. Той трябвало да разказва историята на синовете си, а те на своите сино­ве, докато звездите бъдат намерени и върнати у дома. Ру­салката му дала дар - компас, и казала, че той ще го води.

Трябвало да го предаде на сина си, а неговият син - на своя, и така - от поколение на поколение.

Компасът у теб ли е? - попита Райли.

Да. - Той го извади от джоба си, постави го на длан­та си, вдигна предпазния капак.

Хубава изработка. Може ли? - Райли го взе, разгледа го. - Бронзова рамка, красив циферблат - добре си се гри­жил за него. Стар е, но според мен е по-скоро от седемнай­сети век.

Така ми е разказано.

Това не обяснява защо си дошъл в Корфу - изтъкна Дойл.

Ще стигна и дотам.

Сойер се надигна, измъкна пластмасов плик от джоба си и внимателно извади картата, сгъната вътре. Избута чиниите встрани и я разгъна. Протегна ръка, размърда пръсти към Райли да му подаде компаса.

Точен е, както и да го завъртиш.

Той постави компаса върху картата. След секунди ста­рата бронзова рамка заблестя, а циферблатът засия. Извед­нъж компасът се заплъзга по картата.

Като спиритическа дъска! - възкликна Райли.

Не. - Бран поклати глава, докато наблюдаваше дви­жението. - Тази не отваря врати. Показва пътя към тях.

Може и така да се каже. Ето, вижте! - Сойер почука с пръст по картата. - Спира точно тук, върху Корфу. Зато­ва последвах картата.

Правел ли е това и преди? - попита Саша.

О, да, много пъти. Винаги ме отвежда някъде, където откривам нова информация за звездите - или се уверявам в нещо, или просто трупам опит. Този път... Виждате ли как сияе?

Красив е - промърмори Аника.

Да, но този блясък? Това е ново. Винаги блести мал­ко, но не толкова. Затова реших, че идването ми тук е дя­волски важно. И се оказах прав. Бях тръгнал на автостоп - и сто ви вас тримата. С мен станахме четирима. Същата вечер отидох да се разходя по брега и видях Аника.

Той се обърна към нея.

Твой ред е.

Изпратена съм да ви помогна. Да бъда една от вас. - Тя наклони глава на една страна. - Не мога да обясня. Нямам магически компас, нито вълшебната сила на Саша и Бран. Не притежавам мозъка на Райли, но мога да ви помогна. Не обичам да се бия, ала ще се бия с вас. Не ме отпращайте.

Хей. - Сойер я прегърна през раменете. - Никой няма да те отпрати.

Дойдох при вас. - Тя се обърна към него. - Ти ме намери.

Точно така. Засега ще оставим нещата както са. - Той погледна към Бран, сякаш го предизвикваше да възрази.

Ти си една от нас, Аника, и това е повече от доста­тъчно. Няма нужда всички истории да се разказват ведна­га.

Ами ти, Макклиъри? - Райли се облегна в стола, ог­леда го изучаващо. - Каква е твоята история?

Семейна традиция и дългът, който върви с нея. Защо съм тук? Импулс, от който не успях да се отърся, ме дове­де в Корфу, после и в пещерата. Досега не съм бил толко­ва близо до звездите.

А откъде си? С какво се занимаваш?

От никое конкретно място. Оправям всичко, което има нужда от оправяне. Познаваме се само от няколко часа, така че това е всичко, което ще споделя с вас, докато не реша да ви кажа повече.

Не ни вярваш. И защо да го прави? - Саша погледна към Райли. - Вярно е, че не сме прекарали много време заедно, но то беше богато на събития. А днес в пещерата се бихме на живот и смърт. И ти, и Сойер носехте оръжие, но не ни казахте.

Сойер се размърда притеснено.

По дяволите! При това боен нож!

Райли извади от ботуша си страховит двуостър нож.

Нож за мятане.

Което само доказва, че все още не сме достигнали точката, в която можем да сме напълно откровени. Знаем за Бран само защото той... използва онова, което има, зада ни измъкне от пещерата. А за компаса знаем, защото Сойер се почувства виновен, че не ни е казал, след като разбрах­ме за Бран. Аника не е готова, ами Дойл? Ти все още си ядосан, че ти се изпречихме на пътя.