Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Нямаше отново да позволи да бъде използвана или из­мамена.

Хората те подценяват, защото ти се подценяваш - каза тя на отражението си. - Няма да се случи повече.

Излезе от банята и спря, когато видя Бран до френския прозорец, гледаше навън.

Искам да си тръгнеш.

Той се обърна и я огледа - прилепналата й мокра коса, ръката й, която стискаше хавлиената кърпа между гърдите. И обидата и гневът в очите й.

Имам мехлем. - Подаде й бурканчето. - Мога да ти помогна с раните, и с болката също.

Не искам да...

Не се дръж като дете! Не си глупава. Щом искаш да се сърдиш, сърди се - каза той и усети как в него също се надига гняв. - Продължавай да се сърдиш и след като ти обясня, това си е твой избор, но сега ще седнеш и ще ме оставиш да ти помогна.

Няма нужда да се грижиш за мен.

И слава богу. Само че сме част от това и не мога да не помогна на човек от екипа. Ти пострада най-много. Затова сега седни и се сърди колкото си щеш, но се дръж умно.

Тя осъзна, че ако откаже, ще прояви слабост, ще позво­ли на обидата и разочарованието да замъглят преценката й. Трябваше да е силна и добре, за да се бори.

Седна отстрани на леглото.

Той приближи, остави бурканчето с мехлема. И внима­телно постави ръце върху главата й.

Това не е...

Главата те боли, очевидно е. Тя се опита да проникне в мозъка ти, нали? И си плакала. Затова главата те боли.

Той прокара лекичко палци по слепоочията й, челото й.

Не ме бива много в това, но ти си разбран чо...

Не съм.

За бога, жено, не спори с мен! - Раздразнението му изплющя като камшичен удар. - Блокирала си по-голяма­та част, но още е в теб! Използвай тази сила и тя ще ми помогне да ти помогна. Нека я почувствам, отпусни се и ме остави да я почувствам. Ще започнем с главоболието, за да разсъждаваш по-трезво.

Тъй като беше прав, тъй като показваше по-скоро не­търпение, отколкото съжаление, тя притвори очи, позволи му да се справи с болката й.

Точно така - промърмори той и пръстите му загалиха челото й, главата й, слепоочията й. - Това е тъмен сив облак. - Бран прокара ръце надолу, притисна палци в ос­новата на врата й. - Но бързо се разсейва от подухващия бриз. Хладен и свеж. Почувствай го.

Тя го послуша и ужасното смазващо напрежение нама­ля.

Да, така е по-добре. Така е по-добре - повтори тя и избута ръцете му. - Благодаря ти.

Имаш драскотини, ожулвания и натъртвания, и една- две порезни рани. Тук мехлемът ще е достатъчен, но тази рана има нужда от допълнително лечение. Аника е напра­вила чудесна - как се казваше - „превръзка на място". Определено притежава разностранни таланти. Дай да я погледна. Да, зачервена е и тупти. - И щеше да остане белег, ако той не се справи. Изненада се, че тази мисъл го разстрои. - Но е чиста. Няма причина за притеснение.

Откъде знаеш?

Ти знаеш, а аз виждам това, което знаеш. Помогни ми да я охладя и затворя.

Тя се загуби в очите му. По-късно й хрумна, че той си­гурно я бе накарал да изпадне в някакъв лек транс, но чувствата й, изглежда, докосваха неговите като връхчета на пръсти и топлината в ръката й намаля.

Вече е по-добре. А мехлемът ще се погрижи за оста­налото - каза той.

Малко замаяна, тя погледна и видя как раната се затво­ри и от нея не остана и следа.

Но това е...

Магия? - усмихна се той. - Това е вид лечение и ти вършиш по-голямата работа. Сега да видим крака ти. Как е десният ти крак?

Не знам. Сигурно съм си изкълчила глезена в пеще­рата. Когато прилепите...

Сега няма да мислим за тях. - Бран се наведе, прока­ра съвсем леко ръце по глезена й, отдръпна ги, когато тя трепна. - Боли, нали? Ще го оправим.

Тя вече не се съпротивляваше, позволи на лечебната му сила да проникне в нея. Представи си подуването, сухожи­лията и мускулите, докато пръстите му правеха кръгове и я галеха.

След малко той се изправи.

Гърлото ти - това е най-лошото и най-трудното за оправяне. Тя те докосна.

Не ме е докоснала. Не и физически.

А тази рана е най-дълбоката, разбираш ли? Нейната сила срещу твоята. Сега малко ще те заболи. Трябва да ми се довериш.

Добре.

Не сваляй очи от моите. Не притежавам твоите спо­собности, но ще ти помогна да се освободиш от това. - Той сключи леко и внимателно ръце около гърлото й, покри синините.

Наистина болеше. От внезапния шок тя затаи дъх, хвана се за рамката на леглото, за да не мърда. Бореше се да нс извика - слаба беше, слаба, - но не се сдържа и простена.

Съжалявам. Още малко.

Сега той си мърмореше нещо на ирландски - думи, които не й говореха нищо, но тонът, успокоителен и леко притеснен, й помогна да понесе болката. После, както и при останалите й наранявания, болката намаля. От облек­чението й се зави свят.

По-добре е.

Ще си отиде. Няма да й позволя да те бележи. Тряб­ваше да я спра.

Ти го направи. С ослепителни светкавици. Стига толкова. Вече не ме боли.

Тя се отмести, надигна се.

Трябваше да занесеш мехлема на останалите.

Този е за теб. Имам и за тях.

Ще сляза долу веднага щом се облека. Имаме много за обсъждане.

Така е. - Но той не помръдна от мястото си, чакаше.

Ти ме излъга.

Не съм.

Прикриването на истината...

Невинаги е лъжа. Понякога е просто лична работа.

Казах ти всичко за себе си, всичко, което знам, а ти... какъв си ти? Магьосник?

Той трепна, опитваше се да преглътне обидата.

Знам, че според някои хора думата означава човек, който върши злини. И даже че е самият дявол в човешки образ. Аз бих казал „вълшебник", дори „вещер", но пред­почитам маг, както ти се представих, когато се запознахме.

В очите й се четяха обвинения и по-лошо, много по- лошо - болка и разочарование.

Знаеш какво мислех, че имаш предвид.

Да, не ти казах цялата истина. Но аз действително си изкарвам хляба като маг. И съм отдаден с цялата си душа и сърце, и дарба, и морал на бялата магия. Как обаче да споделя това с човек, който не вярва на собствените си способности, фейд? Каква щеше да е реакцията ти, ако в началото ти бях показал и друго, освен обичайните фокуси?

Не знам.

Семейството ми крие какво е не защото се срамува, а от предпазливост. Ще ми се да можех да ти покажа какъв съм, кой съм, всичко, което съм по друг начин - не толко­ва драматичен, - но Нереза ми отне тази възможност.

Тя искаше да ме отстрани.

Изобщо не го очаквах... Съжалявам затова. Съжаля­вам, че не планирах по-добре нещата и не намерих по-до­бър начин. Но не мога да съжалявам за онова, което съм, или че чаках да се уверя в съекипниците си, преди да се разкрия пред тях.

Затова ли ме целуна - за да ме накараш да ти повяр­вам?

Бран закрачи из стаята, изненадвайки я с буен изблик на гняв.

По дяволите! Това е обидно — и за двама ни!

Той я сграбчи, притегли я към себе си без нежното вни­мание, което бе проявил, докато я лекуваше. Гневът, който пламтеше в него, се усети и в целувката.