Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Твоята кръв. - Тя слезе от пиедестала си, наведе се грациозно и прокара пръст по кръвта, която капеше от ръката на Саша по пода на пещерата. - Топла е - продължи, докато я ближеше деликатно от пръста си, сякаш беше течен шоколад или сметана.

Твоята сила е мощна и... вкусна. Ще изпия силата ти от кръвта ти. Тази сила е пътят към звездите.

Уловена в капан, бореща се да избегне зъби, нокти, криле, Саша отстъпи с олюляване назад, но се оказа при­тисната до стената.

В другия край на залата Райли крещеше, стреляше. Ала куршумите просто преминаваха през фигурата, която вър­веше кьм Саша.

Нещо стисна ума й, нещо студено и свирепо. Тя опита да се освободи, почувства, че нещото поддаде, съвсем малко.

Много мощна...

Сега същата сила, студена и свирепа, стисна гърлото й, лишавайки я от въздух. Тя усещаше само собствения си страх и някаква тъмна злоба, бездънна алчност.

Ела с мен и живей!

Лъжи. Царицата на лъжите. Нереза.

Нещо - някой - изскочи от сенките. В мъждивата чер­вена светлина проблесна среброто на меч. Острието му се вряза в кръжащите прилепи, започна да ги сече. Като в мъгла Саша чу някой да вика:

Излизайте! Веднага!

Дай ми каквото искам! - Нереза се надвеси над Саша. - Или ще те унищожа, теб и всички, които обичаш!

Няма да е днес! - Бран избута Саша зад гърба си. Докато тя се мъчеше да си поеме дъх, той размаха и двете си ръце. От тях излетя ослепително бяла светкавица.

Нереза вдигна ръце, за да предпази очите си, и от гър­лото й излезе рев, който беше по-скоро животински, от­колкото човешки.

Измъкни я! - изкрещя Бран. - Измъкни я оттук! Това няма да издържи дълго.

Прилепите се издигнаха, прегрупираха се и като голяма крилата стрела се спуснаха към него. Мъжът с меча муш­каше, сечеше, поваляйте прилепи на земята, а куршумите ги пронизваха.

Изкарай я оттук! - Еласът на Бран, леденостуден, проехтя като тътен. - Изведи всички!

Мъжът с меча сграбчи Райли, почти я метна в тунела. Улови Аника, която привършваше серия премятания и размазваше прилепите.

Тръгвай!

Вземи Саша! - нареди Сойер и застана до Бран. - Няма да те оставя, човече!

Тогава се приготви за атака. - С крайчеца на окото си той видя как мъжът с меча сграбчва Саша под мишница, поглежда назад със смесица от ярост и съжаление и я по­нася към тунела.

Тръгвай, когато ти кажа! - извика Бран. - Няма да имаш много време. Ще бъда точно зад теб. Имаш думата ми!

Ако не си зад мен, ще се върна за теб.

Бран почувства как Нереза се опитва да преодолее си­лата му, но знаеше, че няма достатъчно. Не тук и не все още.

Сега! Тръгвай! - кресна той на Сойер и запрати две светкавици към земята. Експлозията разтърси залата, из­пълни я с ярка светлина и гъст дим. Изпитвайки същата смесица от ярост и съжаление като мъжа с меча, той сс гмурна в тунела след Сойер.

Не спирай! - нареди му. - Не знам колко й е дълга ръката!

Под тях скалите потрепериха. След като изскочи от тунела, Сойер спря и изчака Бран да се появи зад пето въпреки заповедта. От отвора излизаше бял дим.

Твоята обаче е доста дълга. Добра работа! - добави гой, докато тичаха кьм входа на пещерата.

Мъжът с меча стоеше отпред и го пазеше, а Райли спо­реше разгорещено с него:

Ти имаш меч, аз - пистолет. Познай кой ще спечели. - Тя направи опит да избърше кръвта от лицето си, но я размаза още повече заради раните по ръката си. - Не искам да стрелям по теб, но можеш да се обзаложиш, че ще го направя, ако не се махнеш от пътя ми. Връщам се обратно за приятелите си!

Ако стреляш по мен, ще ме ядосаш! - Той се обърна, защото чу тичащи стъпки. - Идват - заяви и отстъпи встра­ни.

Щом излязоха от пещерата, Райли удари Бран в гърди­те - макар че го бе притеглила кьм себе си. После прегър­на и двамата.

Кучи син! Кучи син! Да не си посмял повече да ме избутваш така навън! - Тя сграбчи главата на Сойер, це­луна го звучно по устата, направи същото и с Бран. - Дъл­жите ми обяснение!

Сега не е нито времето, нито мястото. - Той я потупа по бузата и я избута встрани, за да отиде при Аника, която седеше на земята до Саша и старателно промиваше раните й с комплекта за първа помощ на Райли.

Той се наведе, прокара нежно пръст по бузата й, по силно зачервеното място на шията й.

Съжалявам, че не успях да стигна до теб по-бързо. Съжалявам, че тя те нарани.

Кой си ти?

Който ти казах. Може би малко повече.

Хубавата й риза е съсипана, ала порязванията не са опасни. - Аника превърза продълговатата рана на ръката на Саша. - Но е с шок.

В шок - поправи я Райли. - Тя понесе най-много удари. Беше доста напечено, преди ти да се намесиш със светлинното шоу. Без теб нямаше да се справим. - Тя пог­ледна отново към Сойер. - Добра стрелба, Текс!*

И теб си те бива!

Кои, по дяволите, сте вие?

Те обърнаха поглед към новодошлия. Той бе прибрал меча си в ножницата, която носеше на гърба си, стоеше разкрачен и със смръщено лице. Точно както Саша го бе нарисувала подробно в една от своите скици. Бризът, уло­вен в черната му рошава коса, я развяваше около лицето, което сякаш бе изсечено с длето. Високи скули, груба, сурова уста, дълъг патрициански нос. Очите му бяха про­низващи и пламтящо зелени.

Райли плъзна по него преценяващ поглед - от очукани­те ботуши, които стигаха до средата на глезена, през дъл­гите крака в износени джинси, до опръсканата с кръв риза върху широкия му торс.

Изправи се на крака.

Райли Гуин, археолог, Сойер Кинг, стрелец и поло­вина, Аника Уотърс, прелестен унищожител на прилепи.

О! - възкликна очаровано Аника.

Саша Ригс, ясновидка. Бран Килиан, маг. И това е най-малкото, което мога да кажа за него. А ти кой си, по дяволите?

^Популярна реплика от филма „Ловци на духове”. В него единият от героите изстрелва светкавица от пръстите си. - Б. пр.

Макклиъри. Дойл Макклиъри. И ако вие не ми се бяхте изпречили на пътя, щях да й видя сметката на тая вещица.

Малко вероятно - изсумтя Райли.

Предлагам да продължим спора по-далеч оттук. Може ли? - Бран се обърна към Саша и потупа раницата й. Ко­гато тя поклати глава в знак на съгласие, той зарови вътре и намери, както и очакваше, рисунката, на която бяха и шестимата.

Изправи се и пристъпи към Дойл.

Първо, благодаря ти за помощта. Саша беше ранена и не знам дали щях да удържа кучката и да спася остана­лите без теб. Колкото до въпроса ти кои сме, по-добре виж това. - Той му подаде рисунката. - Ние сме екип, а ти си последният от нас.

Кой я е направил?

Аз. - Гласът на Саша излезе дрезгаво от нараненото й гърло. - Преди няколко седмици.

И как така...

Не сега - прекъсна го Бран. - Целите сме в кръв и всичко ни боли. Имаме къде да поговорим. На спокойствие.

И как точно ще се поберем в джипа? - обезпокои се Райли.

Имам си начин за придвижване. - Дойл ги изгледа един по един, извърна се към пещерата. Поклати глава. - Ще дойда при вас да поговорим. - Той подаде рисунката на Бран. - Тогава ще видим.