Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Помисли си колко ще се зарадва майка й, че тя се нас­лаждава на... почивката си. И си създава приятели.

Щом изпрати имейла, Саша взе ластиците за трениране, които Райли й бе заела, и ги използва, както бе инструкти­рана, за натоварване на бицепсите и трицепсите, за лате- рално раменно повдигане.

Помисли си, че има и още упражнения, но не можеше да си ги спомни - и тъй като ръцете й скоро я заболяха, прекрати тренировката. Грабна чантата си, шапката и из­лезе през френския прозорец.

Ослепително яркото слънце я накара да вдигне ръка, за да заслони очите си, докато с другата ровеше в чантата за очилата. Когато стигна в подножието на стълбите и си ги сложи, светът стана тъмен като нощ.

Така - промърмори тя и вдигна ръка, за да посочи към морето. - Черните й кучета идват, псета, яхнали нощта с прилепови криле. Създадени единствено да сеят смърт. Стомана, която реже, разкъсва. Но огънят, червен като кръв, жежък като ада, от който изскачат хрътките й, тряб­ва да гори, да гори, да гори. Червена е звездата, сърцето й е огън. Огънят ще я предпазва. Времето за трансформация е дошло. Ярката бяла луна и ярката бяла магия с избрани­те шестима и всичко, което те могат. Срещу това ще удари тя. Срещу нея ще се изправим ние, на живот и смърт. За­това сме създадени. Затова сме се събрали. А световете чакат, защото съдбата им е в нашите ръце.

Когато тя се олюля, Бран я улови през кръста, за да я задържи.

Господи, главата ми!

Ще продължаваш да се бориш с нея - каза той нежно и я пусна да седне на масата. - Това е несъзнателно. Навик.

Малко сок. - Аника коленичи до нея. - Или искаш вода?

Не, благодаря. Сокът е добре. - Все още разтрепера­на, Саша отпи.

Помниш ли какво каза?

Не я закачай! - Райли смъмри Дойл.

Просто зададох въпрос.

Няма нищо. Да, мисля, че помня. И виждам. Изведнъж денят се превърна в нощ. Все едно си угасил лампа. И ги видях как летят над водата и идват насам. Като прилепите в пещерата, но по-големи.

Нарече ги кучета... - подкани я да продължи Бран.

Да, приличаха. Като... гаргойли*. Безформени тела, много големи глави. Нокти, зъби. Нападаха ни.

Кога?

Не знам. Не е ясно. Нощ. Тази вечер? Утре вечер? Следващата седмица? Не знам. Тя е с тях и се храни с тях- ната и нашата кръв. Като вампир. Храни се с кръвта и смъртта.

^Гротескни фантастични същества. — Б. пр.

Ти говореше за огън. Като оръжие и щит за звездата.

Ще ми се да знам какво означава.

Светла магия. - Бран я погали по косата.

Бяла магия. Борим се с Нереза чрез нея, докато тя се бори срещу нея. Но има и още нещо. Ще се опитам да се съсредоточа.

А междувременно? - попита Дойл. - Това време на трансформация? Какво е това?

Не бих се оглеждал за Оптимус Прайм 9- вметна Сойер. - В известен смисъл ние сме тези, които се транс­формират. От самотни търсачи - в хора, които работят в екип. Може би още не сме изминали целия път, затова ще трябва да поработим още по въпроса.

Може и така да е, но докато това трансформиране е в ход, ни предстои битка. Рано или късно - отбеляза Дойл. - Струва ми се, че твърде много разчитаме на магьосни­чеството.

Когато се изправям срещу бог убиец, предпочитам да имам подръка някой магьосник - отвърна рязко Райли.

Не съм против. Но тъкмо защото ще се изправим срещу бог убиец, трябва да имаме план за битката.

Райли кимна.

Прав си. Хайде да хапнем, после тръгваме и ще по­работим върху този план в лодката. И студената закуска си е закуска - каза тя, докато сядаше.

Бран махна с ръка към яйцата с бекон върху платото.

Сега е топла.

Видяхте ли това? - Райли щастливо отрупа чинията си с храна. - Хубаво е да имаш подръка магьосник. - Тя потупа бедрото на Саша под масата с една ръка, загреба яйца и ги изсипа в чинията й с другата. - Дори когато си малко замаян. Храната ще ти помогне да се оправиш, освен това ни чака цял ден работа.

Ще се взема в ръце, зарече се мълчаливо Саша. И въп­реки че беше леко замаяна, взе вилицата и започна да се храни.

Саша направи всичко възможно да се успокои по пътя към първата пещера. Предния ден се бе справила добре с гмурканията - дори й беше харесало. Но видението от сутринта я беше разтърсило и напрегнало. Надяваше се хладният влажен вятър и проблясващото на слънцето море да успокоят нервите й. Когато не го сториха, зарови в чан­тата си за скицника.

Всичко ще е наред. - Когато тя хвърли поглед към Бран, той потупа с пръст слепоочието й. - Няма нужда да си ясновидец, за да го знаеш. По-добре се отпусни. Тук сме с определена цел и тя не е да се провалим в нещо, което едва сме започнали.

Подушвам кръв - каза тя тихо. - Чувам писъците, които надават тези създания, когато се изсипват от небето. Усещам лудостта им. Нейните създания, Бран, изтъкани от омраза и лудост. Единствената им цел е да сеят смърт.

А нашата е животът. Вярвам, че ако животът се бори за себе си, ще спечели. Повярвай в живота! Повярвай в себе си и в това, което е в теб.

Опитвам се.

Докато обличаха екипите, Сойер закачи на своя и каме­ра.

Купих я вчера от селото. Снима на дълбочина до шейсет метра. Реших, че трябва да започнем да докумен­тираме.

Аз си водя дневник. - Райли разгледа камерата. - Ху­бава играчка. Добра идея, Сойер. Снимки и видео?

Да. Ще направя и едното, и другото, да я видя как работи.

Макар гмуркането да се оказа приятно и красиво, дори забавно, защото Аника изпълни подводни гимнастически номера за пред камерата, не откриха друго, освен обичай­ното. И макар Саша да се улавяше, че се оглежда през рамо и очаква да види черен облак от крилати създания, изска- чащи от морето, установи, че се чувства все по-уверена по време на гмурканията.

Хидратирайте се. - Райли бръкна в хладилната чанта за вода, след като бе прибрала използвания си кислороден апарат. - Дотук огледахме три. Сега ще избера аз - добави тя и подхвърли бутилка към Дойл.

Аз ще разгледам снимките.

Искам да ги видя. - Аника се сгуши на пейката до Сойер.

Тъй като се бе наклонила към Сойер и бе поставила ръка на рамото му, Саша почувства как го обладава страст. Из­ненадана от откровената й проява, притеснена, че не я е блокирала, тя се отдръпна леко.

Не че някой може да го вини, помисли си, докато Ани­ка се навеждаше още по-близо. Но да го разбере и да го почувства бяха две различни неща. За да не го притеснява, Саша се премести от другата страна на лодката, където Дойл старателно изучаваше картите.

Спря ли се на друго място? - попита го тя.

Възможности много. Трябва да ускорим темпото.

Което е бавно, защото аз нямам опит.

Справяш се.

Дойл вдигна очи кьм нея и тя почувства нещо скрито и старателно пазено.

Оглеждаш ли се за нещо?

Тя отговори също толкова нехайно:

Опитвам се да не го правя.

Той взе бутилката с вода, като все така я наблюдаваше.