Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Бързо схващаш. Приготвяме зеленчуци по китайски - обясни той на Саша. - Реших да ги метна в уока*. Ако някой зеленчук не ти харесва, не го яж.

Става. Имате ли нужда от помощ?

Може да отвориш бутилка бяло. Все едно какво. Малко за уока, малко за нас.

Добре.

Тревожното й чувство започна да заглъхва, докато гле­даше как Сойер показва на Аника техниките на рязане и си отпиваше от виното. Притъпи се още повече, когато Бран влезе в кухнята и я обърна кьм себе си за целувка.

Хубаво е - отбеляза Аника с продължителна въздиш­ка. - Хубаво е да се целуваш.

'Дълбок тиган, използван за бързо пържене с разбъркване. - Б. пр. 202 * Пазителите

Тогава да го направим пак. - Бран отново улови Саша, този път целувката беше по-страстна. - Май вече не си уморена. - Макар пулсът й да препускаше лудо, Саша се обърна, за да даде на Бран чаша.

Напредвам с една магия. Още не е готова, но опреде­лено напредвам.

Това е нещо, което човек не чува всеки ден. Напредък с магия.

В моя свят е различно. - Бран взе виното, което му предложи Саша. - Каквото и да готвиш, Сойер, ухае бо­жествено.

Още десет минути и ще видим дали и вкусът му е божествен.

Тъй като днес Аника е помощник-готвач, ние ще наредим масата. - Саша се обърна, събра шест чинии една върху друга и изведнъж си спомни: - Сигурно Райли ще вечеря с някой от своите познати, но трябва да кажем на Дойл, че ще ядем.

Аз ще ги взема. - Бран пое купчинката от пет чинии. - И ще му кажа.

Може тя да се върне, преди да седнем на масата.

Аника поглади ръката на Сойер.

Не се тревожи. Райли е много умна и много силна.

Саша си помисли, че това е отличен съвет, и се опита

да го последва. Когато приключиха с яденето - с благодар­ности към готвача и неговия чирак, тъй като ометоха и последното зрънце ориз, - слънцето вече бе залязло, луна­та, плоска и бяла, беше изгряла.

Може би двама от нас трябва да идат да я потърсят.

Дойл изви вежда по посока на Сойер.

С какво?

Твоят мотоциклет?

Тя няма нощен час, татенце. Ако беше девица, изпад­нала в беда, бихме могли да отидем и да убием дракона. Но тя има берета, боен нож, и е корава жена. Може да се грижи за себе си. Освен това... - Дойл размаха бирата си.

- ...ако е решила да се гушка с някой от познатите си, спа­сителната ни акция само ще я ядоса.

И аз се безпокоя. Според мен не говореше сериозно, когато каза, че няма да се върне тази нощ. А и... - Саша вдигна телефона си. - ...не отговаря на есемесите ми.

Отговори на моя - каза Бран.

На твоя? Кога?

Преди да сляза долу. Изпратих й един да я питам дали всичко е наред. Тя ми отвърна: тип-топ. Това й бяха думите.

И какво точно означава „тип-топ"?

„Добре съм" - обясни Дойл на Саша. - „Всичко е наред."

И добави, че вероятно ще си легне с едно гадже в селото.

Какво гадже? - Саша се спря, пое си дъх. - Не е наша работа. И Дойл е прав. Ако някой е въоръжен и опасен, това е Райли Гуин. Неспокойна съм, защото свикнах всич­ки да сме тук.

Тя се надигна, засъбира празните чинии.

Ще измия чиниите, зада се успокоя.

Когато чиниите не се оказаха достатъчни, тя се зае с кухнята. Търсеше какво още да почисти, когато забеляза, че Бран се е облегнал на вратата и я наблюдава.

Още ли си нервна?

Не мога да се успокоя.

Имам нещо, което ще ти помогне. - Той взе бутилка вино, две чаши, после ръката й. - Ела с мен.

Къде?

Ще пийнем на терасата. Както ти каза по-рано, сякаш всички сме се затворили в себе си. Може би тази вечер имаме нужда от това. Но според мен ти и аз се нуждаем от друго. Ние имаме среща.

Среща?

Да. Питие на терасата на лунна светлина, разтоварващ разговор. А след като те успокоя с помощта на виното, ще влезем вътре и ще ти покажа какво друго мога.

Нямаш нужда от вино за това.

Истината е, че ти си ми дар от бога, фейд. Но виното и разговорът са хубава прелюдия. Ти си поговори с Дойл на лодката.

Попита ме дали ясновидството ми е наследствено. Знаеш ли, никога не съм се замисляла затова. - Изненада­на от себе си, тя поклати глава. - Никога не съм питала дали някой в семейството ми е имал подобна дарба. Никой не е говорил за това и съм решила, че съм единствената. Странната.

Има разлика между странна и специална.

Вече започвам да го осъзнавам. Мисля, че в семейс­твото ни бяхме - сме - затворени в себе си. Ако има проб­лем, не го споделяй или го замажи с извинения.

Ти не си проблем и никой не бива - включително ти самата - да мисли за теб по този начин.

Може би затова е толкова лесно да съм част от това тук - никой не ме смята за проблем. И затова ми беше толкова лесно да се махна. Обичам майка си, но и на двете са ни достатъчни телефонните обаждания, имейлите, ред­ките и кратки посещения. Изглежда, просто нямаме много допирни точки.

Сега вече би ли я попитала дали в семейството ви има друг с твоята дарба?

Бих могла, ако почувствам нужда да знам. Тя ще ми каже, ако съм настоятелна. Не мисля, че ще ме излъже, а ако го направи, ще разбера. Но... - Саша погледна към пълната бяла луна, носеща се над тъмното море. - Вече не ми изглежда толкова важно. - Тя отпи от виното, усмихна се, когато той взе ръката й в своята. - Преди мразех сре­щите, затова се отказах от тях. Вече е различно.

Трябва да намерим време за истинска среща.

Тази е истинска. - По-истинска, по-реална, по-прекрас- на, отколкото тя бе имала някога. И съвършена. Нежна нощ, пълнолуние, песента на вълните и ръка, стиснала нейната.

Той отново й подари романтика.

Когато Бран се изправи, Саша също стана, обърна се към него.

Още ли си напрегната?

Не. Но май пак ще стана. - Уви се около него и го притегли към себе си. Този път тя притисна устни в него­вите. И се наслаждаваше на мисълта, че може да го напра­ви.

Хайде да се уединим - промърмори - в нашето си място.

Подлудяваш ме, Саша - прошепна той.

Поведе я към стаята, затвори вратата подире им. Лун- ната светлина им беше достатъчна, силеше се бледа и синя в стаята. Двамата сякаш танцуваха, докато Саша обвиваше около него ръце, а той я насочваше към леглото. Тя се надигна на пръсти, за да му поднесе устните си, мислейки си, че е цяло чудо да намери толкова много така бързо. И че може да изключи всичко останало, освен това, освен него. Че то й принадлежи. Че той й принадлежи.

Бран издърпа шнолата от косата й и тя се разпиля. Слън­чева светлина, която си съперничеше е лунната. Саша бе като топла коприна в ръцете му и той си помисли, че е истинска благословия да притежава някой толкова открит, толкова честен. Освен на лицето и формите, които го при- тегляха - бяха го притегляли от самото начало, - той се наслаждаваше на благородството и куража й, който тя не разпознаваше.

Не би могъл да има по-добър партньор в това рискова­но начинание. Ръцете й, тези силни ръце на художник, се плъзнаха под ризата му и подпалиха нови огньове от страст. Той я положи на леглото, напомняйки си, че трябва да е много нежен. Тя все още бе олицетворение на невинността.