Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Вълкът стоеше до Аполон. Голямото бяло куче лежеше на хълбок, кожата му бе сплъстена от кръвта, дъхът му бе примесен със стенания.

Дойл отстъпи крачка назад, вперил очи във вълка, от вдигнатата му сабя капеше кръв.

Не! Недей! - Саша мина напред, за да го спре.

Аника се отдели рязко от Сойер и накуцвайки, се втур­на към Дойл. Пъхна се под сабята му и обви с ръце вълка, докато Сойер тичаше след нея.

Аника! Какви ги вършиш?!

Искаше да я издърпа на безопасно разстояние, но тя не се пускаше от вълка, затова Саша отиде при тях и избута Сойер настрана.

Спри! Просто спри! Това е Райли.

Тя е ранена. И Аполон също. - Аника загали и двама­та, като им говореше мили думи. - Помогнете им.

Сигурно се шегуваш! - Сойер пъхна пистолета си обратно в кобура. - Райли е върколак?

Вълкът му се озъби и той отстъпи предпазливо крачка назад.

Спокойно, момиче! Аника, трябва да те внесем в къщата, да спрем това кървене.

Първо Аполон! Той е невинна душа. Дойде да ни помогне, а това не е негова битка. - Тя обърна умоляващи очи кьм Сойер. - Моля те!

Добре. Разбира се. Добре. Само не ме хапи - предуп­реди той вълка. - Просто ще видя колко зле е ранен.

Нека да видя какво мога да направя още тук. - Бран приклекна, прокара ръце над Аполон. - Голяма тайна си пазела от нас, доктор Гуин. Не е зле, не, не е зле. - Той облекчи болките на кучето. - Но дори повърхностните рани може да се инфектират и това важи за всички ни. В къща­та имам неща, които ще свършат работа.

Докато говореше, избледняха и последните звезди. Слънцето вече оцветяваше хоризонта на изток. Вълкът зави - продължителен вой, който можеше да е от болка или защото животното тържествуваше.

И започна да се променя.

Клекна, мускулите и козината му потрепериха. Костите сякаш сменяха местата си, променяха формата си. Само очите останаха същите. С разцъфването на светлината се появи жената.

Райли седеше гола, с ръце, увити около коленете, които притискаше плътно към гърдите си.

Майко мила!

Възклицанието на Сойер накара Райли да вдигне глава.

Не че съм от свенливите, но може ли някой да ми даде дреха? Наложи се да оставя раницата си в джипа.

Без да каже дума, Дойл свали шлифера си, подхвърли го кьм нея.

Благодаря! Може ли да ми спестите въпросите, ко­ментарите и забележките си, докато влезем вътре и преце­ним състоянието на пациентите? Не е страшно, както ти каза - обърна се тя към Бран, - но го боли.

Все така мълчаливо Дойл се наведе, вдигна тежкото тяло на Аполон. Райли пъхна ръце в ръкавите на шлифера, уви го около себе си и замърмори успокоително на кучето, докато вървеше редом с Дойл.

Аника направи три крачки с куцукане, преди Сойер да я вдигне и понесе към къщата.

Райли била върколак!

Ликан 10- тросна се тя през рамо. - Наречи ме още веднъж „върколак" и ще те накарам да съжаляваш!

Можеш ли да ходиш? - обърна се Бран към Саша.

Да. Просто съм... и аз не знам.

Откъде знаеше, че това е Райли?

Просто знаех. Когато той - тя - излезе от тъмнината, вече знаех. Но не се изненадах. Сега просто се чувствам отпаднала.

Докато слънцето се издигаше, тя, която преди седмица никога не бе държала каквото и да било оръжие в ръка, вървеше обратно кьм вилата, стиснала нож, все още влажен от кръвта.

14

- Първо Аполон. - Все още облечена в шлифера на Дойл, Райли седна на пода и взе главата на кучето в скута си.

Ще ми трябват някои неща - започна Бран. - В стая­та си имам подходящите лекарства.

Аз пък имам комплект за първа помощ. Не е вълшебен, но може да свърши работа.

Ще взема и него. Трябват ни много хавлиени кърпи, но засега ще оставим раните да кървят.

Когато Бран излезе от стаята, всички заговориха еднов­ременно. На Саша й се стори, че думите им блъскат като малък чук по слепоочието й.

После ще говорим! - каза тя остро и всички млъкна­ха изненадано. - Дойл, хавлиени кърпи! Сойер, остави Аника на масата! - Докато изстрелваше заповеди, махна купата за плодове от масата и извади най-голямата тендже­ра от един шкаф. Завъртя кранчето, за да я напълни, пъхна ръце в косата си и се обърна. - Сойер, донеси на Аполон купичка с вода и няколко от кучешките му бисквити. Ако Бран му даде лекарство, така ще го преглътне по-лесно.

На твоите заповеди, капитан Саша! - промърмори Райли.

Просто импровизирам. - Тя взе няколко кърпи от Дойл и сгъна една под крака на Аника, за да го повдигне. И въз­дъхна облекчено, когато Бран се върна.

Той кимна, когато тя сложи тенджерата с вода да зав­ри.

Добре си се сетила. Но хайде малко да ускорим не­щата. - Той направи жест с ръка и водата закипя. - По десет капки на всеки от тези три шишенца. В този ред - заобяснява той на Саша. - Кафяво, синьо, червено. Точно десет. Можеш ли да го направиш?

~ Да-

Той коленичи до кучето.

Гледай да не лае и да не мърда - каза той на Райли и прокара ръце по гърба на Аполон. - Първо трябва да по­чистя раните му, да отстраня всички отрови. Той как успя да се измъкне от къщата?

Счупи стъклото на прозореца. Ще трябва да го опра­вим - добави Райли с крива усмивка. - Не ми се ще да изгубим депозита за наема.

Той я потупа успокоително по рамото.

Саша, ти готова ли си?

Да, точно по десет, от кафявото, синьото, червеното.

Сега се отдръпни от тенджерата.

Бран протегна ръка към тенджерата и вторачи поглед в нея. Промърмори някакво заклинание и от врящата вода проблесна светлина, изригна, после се завъртя в кръг и се върна обратно, както се завихря водата в мивката, докато влиза в канала.

Сега една от големите чисти бутилки. Дръж я пред теб. Не се безпокой. щ е я улуча.

Отварата му се надигна от тенджерата, стрелна се към бутилката.

Сега следващата - каза той и повтори процедурата.

Дай едната на Сойер. Ти я излей, но бавно, върху раната на крака й. Продължавай, докато кръвта се изчисти. Малко ще боли, скъпа - предупреди той Аника.

Нека аз да го направя. - Дойл взе бутилката от Саша.

- Защо не се притиснеш към него, красавице?

Аника кимна и скри лицето си в гърдите на Сойер.

Донеси ми онази бутилка, Саша. Двете заедно гле­дайте кучето да е спокойно и да не мърда.

Докато той работеше, Саша почувства болката на Апо­лон - приличаше на бавно изгаряне - и страха му от нея. Кучето потрепери под ръцете й, обърна глава кьм Райли и изскимтя, пак и пак, сякаш я молеше да спре болката.

Саша почувства и болката на Аника - рязко затопляне, като тънка огнена линия.

Почувства и едва потисканата ярост на Сойер, хладния самоконтрол на Дойл, борбата на Райли със сълзите й. И пълното фокусиране на Бран. Почувства бушуващите им емоции, както я бяха наобиколили - тяхната болка, мъка, решимост. Прииска й се да се отдалечи от тях, да се изо­лира. В този миг ръката на Бран докосна нейната.