Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Почти свършихме - каза тихо. - Почти сме готови. Ще издържиш ли още малко?

Тя кимна. Бликнаха сълзи - сълзите на Райли, осъзна тя, и почувства как се стичат по собствените й бузи.

Още веднъж, Дойл. Сега няма да пари толкова. Ето, вече е по-чисто. Каквото гори, се отмива, каквото почер­нява, се излива в светлина!

Не искам да спирам, Саша, но ми трябва бутилката

онази, която ти ми донесе, когато имах нужда от нея. Четири капки във водата за Аника, след това дай бутилка­та тук за Аполон. Нали разбра?

Тя изпълни нарежданията му и накара Аника да изгъл­та сместа.

Изпий я цялата! После е мехлемът, нали?

Точно така.

Когато Бран кимна, тя извади мехлема от ковчежето му, подаде го на Сойер.

Ще ми трябва за Аполон, когато свършите. Колко капки за Аполон? Мога да ги сложа в купичката му за вода.

Още четири. Гледай да я изпие цялата, Райли, после намажи раните му с мехлема. Той ще заспи - добави Бран.

И докато спи, ще се излекува.

Отново се изправи, отиде при Аника.

Това е добре. Виж, вече започва да заздравява. Сега ми кажи къде другаде те раниха, скъпа.

Щом се погрижи за раните й, той се обърна към Саша.

Ти също. Дай да те погледна.

Само драскотини. Нищо собено. Заради ножа е, нали? Ножът, който ти ми даде.

Радвам се, че е свършил работа. Не бях съвсем сигу­рен - призна той, докато вдигаше ръката й, след което се зае да обработи драскотините, спускащи се от рамото й.

Сойер има по-лоши. Ноти... -Той погледна към Дойл. - Ти нямаш никакви рани.

Чист късмет, предполагам.

Не, помисли си тя, и тук имаше неразкрити тайни.

Раните на Райли минават от само себе си!

Рани, нанесени, когато съм във формата на вълк, се лекуват бързо. Едно от преимуществата. - Тъй като Аполон заспа, тя се надигна. - Знам, че имате въпроси, но първо трябва да хапна нещо. Докато се променяш, все едно сприн­тираш на маратон - освен всичко останало - и се чувствам

ОТПаДНсШс! .

Тъй като въпросите са много, биха могли да почакат, докато почистим. Къде е най-лошата ти рана, Сойер? - по­пита го Бран.

На гърба ми.

Райли отвори широко хладилника, грабна буркан с мас­лини - първото, което видя.

Ще си взема набързо един душ и ще се облека. Когато избърсаха цялата кръв и кухнята отново стана

чиста, а Саша също си взе душ, самата тя беше прегладняла.

Слезе долу и завари Райли и Бран заедно да приготвят закуската.

Реших, че мога да ям, докато готвим.

Цветът ти се възвръща. - Саша отиде направо при кафето.

Да, понеже напълних тумбака. Вижте, съжалявам. Знам, че сте ми ядосани, разбирам ви и съжалявам.

Саша само кимна и изнесе кафето си навън.

Ти лесно се сприятеляваш, нали? - каза Бран, докато трупаше планина от яйца върху платото.

Май да.

Тя обаче не е имала приятелка преди теб.

По дяволите!

Изнеси това отвън. Аз ще донеса останалото. Можеш дани обясниш всичко, докато се храним.

Тъй като не знаеше откъде да започне, Райли напълни чинията си и започна да се храни лакомо, докато се засити напълно.

Може би просто трябва да задавате въпроси, да ми дадете нещо като начален старт - предложи тя.

Ухапана ли си? - попита я Сойер.

Не, наследствено е.

Значи идваш от семейство на върко... на ликани?

Точно така. Нека първо си изясним нещо - ние не ядем хора. Не ги хапем и не ги ядем. Не че между нас няма бандити, но моята глутница - моето семейство - не ловува и не убива. И не се интересуваме от създаването на още ликани чрез инфектиране. Правим ги по старомодния на­чин. Чифтосваме се.

А чифтосвате ли се с хора? - полюбопитства Аника.

Човек не знае в кого ще се влюби, нали? Така че, да, случва се.

Могат ли да се раждат деца?

Разбира се. Но са наполовина ликани, така че всички се обучават за промяната. Първоначалната трансформация се извършва през пубертета - който и без това те разтърс­ва из основи. Голяма церемония, подаръци, празнуване. Нещо като бар мицва. Всяко дете полага клетва да не ло­вува, да не убива, да не инфектира.

Случвало ли се е някой да наруши клетвата?

Тя погледна Дойл.

Разбира се. Тези, които го правят, ги наказват или прогонват, в зависимост от престъплението и обстоятелс­твата. Ние сме социални животни. - Тя погледна към Аполон, който дремеше кротко в краката й. - Най-лошо е дате прокудят - по-лошо и от екзекуция. Ние сме цивили­зовани - имаме правила, закони. Три нощи месечно...

Нощта преди пълнолунието - додаде Сойер. - Пред­ната и следващата нощ.

Да, три нощи - освен в случай на синя луна, тогава имаме шест - се трансформираме от залез до изгрев. И през това време постим.

И се трансформирате както го направи ти. За бога, Райли, можех дате застрелям! - Сойер я смушка в ребрата. - Размина ти се на косъм.

Нямаше да пострадам особено, освен ако куршумите ти не са сребърни.

Изражението му се промени - беше едновременно оза­дачен и очарован.

Истината ли казваш? Сребърни куршуми?

Сребърни куршуми, сребърно острие. Ще боли, ако те прострелят или прободат с нещо друго, но няма да е фатално.

Ти ни изостави - каза тихо Саша. - Вместо да ни се довериш, ни излъга и ни изостави.

Не се отдалечих много и се върнах веднага щом осъз­нах какво се случва. Не можех да рискувам да остана тук. Най-малкото Аполон щеше да усети предстоящата промя­на. Да подуши вълка в мен. А и какво би станало, ако се заключа в стаята си и някой от вас все пак влезеше?

А ако просто ни беше казала истината - контрира я Саша, - както аз ти казах моята? Бран отначало също не споделяше нищо и знаеш колко неприятно бе това. Заедно сме от цяла седмица, бием се заедно. Вече два пъти. Ако днес преди съмване можеше да се измъкнеш, щеше да го направиш.

Щях да се опитам - призна Райли. - Но едва ли щеше да ми е от полза. Ти знаеше, Саша. Ти знаеше още преди да стана пак Райли. Това донякъде ме успокоява. Защото съм дала клетва, Саша. Свещена клетва, която съм поло­жила на дванайсет. Не се разкриваме, не и без разрешение от Съвета на законите.

А ако го направите? - попита я Бран.

Наказанието, първото нарушение... Затварят те за три цикъла, никакъв контакт. Може да не изглежда кой знае какво, но да те оковат, докато си вълк? Ужасно е. Освен това губиш честта си и доверието на околните.

Клетвата е свещено нещо - промърмори Аника.

Да, така е. Малко е късно за това, но преди три дни поисках разрешение. Такава ни е политиката, провеждат се сериозни дискусии и спорове. Мислех си, че ще го по­луча, като се има предвид какво правим, но са нужни ня­колко седмици, за да се преодолее системата.

Аника попита съчувствено:

Ще те накажат ли?

Малко вероятно. Аз съм поискала официално разре­шение и съм нарушила клетвата си само защото сме били нападнати. Някои от членовете на съвета са доста консер­вативни, но накрая гласовете ще са в моя полза. В най-ло­шия случай ще отложат присъдата, а ако намерим звезди­те, ще им е много трудно да затворят някой, който е по­могнал за откриването им. И в двата случая ще се справя.