Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Няма да използвам устройството за опън. Никога не съм го използвала във виденията си. Ще дам лъка на Бран

мисля, че така ще мога да го зареждам. Докато стана по- силна.

Тя се зае да прибира лъка и стрелите в калъфа.

Къде отиде, Райли? Когато тръгна вчера.

Не много далеч. Трябваше да скрия джипа. И себе си. За предпочитане е да си гол преди промяната. След залез- слънце се върнах обратно - достатьчно близо, в случай че нещо се случи. Така и стана.

Тази вечер няма нужда да се криеш.

Права си, излишно е.

Как се чувстваш по време на промяната.

Боли. Ставаш по-силен. Получаваш обрив. Всичко в теб препуска. А когато вълкът в мен се освободи, всичко се усилва. Миризми, звуци, зрение, скорост. Но аз си ос­тавам аз. Човешкото винаги е в мен, също както и вълкът.

И тъй като по залез-слънце ще се лиша от компания­та ти, сега ще пийна още една маргарита.

Навита ли си?

Защо не?

В своята пещера Нереза беше създала палат. Смяташе, че си го е заслужила, затова се заобиколи със злато и сребро, с диаманти, които искряха на светлината на факлите. Родена беше да управлява и дългото чакане скоро щеше да свърши.

Не беше нужно да разрушава светове, за да постигне своето. Звездите щяха да й осигурят цялата необходима сила - и когато се сдобиеше с тях, когато се върнеше на Стъкления остров, за да се възкачи на трона, който й се полагаше по право, щеше да създаде каквото си пожелае.

Светове от огън и бури. Светове от роби и страдание. Свят подир свят, които да изпълняват заповедите й. Това беше истинско управление, а царуването й щеше да е без­крайно.

В сферата тя видя как ясновидката използва глупавото си оръжие. Нека си играят, помисли си тя, нека да се нас­лаждават на привидната си победа - ясновидката, ликанът, магьосникът и...

Удари с юмрук по златната облегалка на трона си, тол­кова силно, че стените се разтресоха. Около сферата се образува мъгла, едва успяваше да види какво става.

Магьосникът го е направил, помисли си тя. Щеше да му види сметката. О, щеше да я види!

Но още по-дразнещо беше, че не можеше да види какво точно представляват останалите. Това беше работа на Се­лена - Селена, Луна, Арианрод. Те бяха блокирали въз­можността й да научи нещо дори от сферата. Ала всичко беше напразно.

Те щяха да се разкрият, точно както бе направила въл­чицата. А направят ли го, щеше да знае как да ги унищожи.

Когато му дойде времето, помисли си тя и вдигна обси­пано с диаманти огледало, за да се наслади на себе си.

Първо ще ги използва, ще ги остави да я отведат при Огнената звезда.

Тогава гце ги смаже и ще им я отнеме. И звездата ще я отведе при останалите две. Тя ще използва всичко, което имат, ще изсмуче силите им, ще се зареди с енергията им и ще ги остави да изгният.

И ще бъде вечна. Няма никога да остарее, ще е по-кра- сива от слънцето, по-могъща от всички богове.

Но докато се оглеждаше, отражението в стъклото започ­на да избледнява, кожата да увисва и да прилепва към черепа. Абаносовата коса изтъня, посивя и стана суха, докато огледалото й показваше как остарява в течение на години, десетилетия, векове.

С яростен вик тя захвърли огледалото, разби стъклото и скъпоценните камъни. С трепереща ръка повдигна бока­ла до себе си, отпи бързо и жадно. И заедно с отварата и волята си възвърна младостта и красотата. Беше се изто­щила по време на снощната атака и се нуждаеше от още отвара. Прогонването й от Стъкления остров я бе лишило от правата й - от тази младост, от тази красота.

Тя започваше да старее. Не като жалките човеци. Не, дори това унижение не беше чак толкова голямо. Но тя старееше. Тялото й постепенно губеше формата си, кожа­та й - своята еластичност, лицето й - своята красота.

Щеше да си ги върне в действителност, не само илюзи­ята за тях. И щеше да накаже онези, които я бяха довели до това положение, докато се превърнат в прах. Щеше да е кралица на всички и всички, които й се противопоставят, щяха да загинат.

Но първо щяха да страдат.

36

Тъй като всички останали сякаш нарочно се бяха изпокри­ли, Саша се замисли какво да приготви за вечеря. Слънце­то - тя провери - щеше да залезе след около час. Ако Райли наистина постеше до съмване, първо трябваше да се нахрани добре.

Саша трябваше да признае, че се бе уморила да готви за малката им армия, но предвид обстоятелствата - пълно­лунието, - не можеше да предложи да си починат малко и да отидат да вечерят в селото.

Тъкмо се бе спряла на паста - нейната обичайна храна, - когато се появи Дойл.

Остави три големи кутии пица на масата.

Реших да отскоча до селото.

О! Това е страхотно! - зарадва се тя искрено.

Сигурно трябва да се притоплят. Може и Килиан да размаха вълшебната си пръчка.

И в двата случая ще си спестя готвенето.

Трябва да направиш график, за да не готвиш само ти. Моя начин на готвене вече го знаеш, така че може да ме отметнеш.

Разбира се.

Той отиде до хладилника, пъхна вътре бирата, която бе донесъл заедно с пицата, и извади една за себе си.

Имаш ли и други умения, за които си сънувала?

В сънищата си съм добра, когато се бия. Не съм добра с премятането, подскоците и ритниците като Аника или Райли, но може да се разчита на мен. Само че... - Тя си наля чаша от слънчевия чай*, който някой бе приготвил този

Чай, който се приготвя с вода, затоплена от слънцето. - Б. пр. 234 * Пазителите

следобед. - за разлика от лъка, това не ми се удава лесно. Преди известно време Аника се опита да ме научи на еле­ментарното предно кълбо. Получих три минус.

Трябва да стегнеш мускулите в горната част на тяло­то си. Т ези тренировъчни ластици, които ти даде Райли, не са достатъчни. Започни да плуваш, прави много дължини. Започни да упражняваш лицеви опори, набирания. Прак­тикуваш ли йога?

Малко.

Прави повече планкове 11и крокодилски пози 12, из­ползвай тежестта на тялото си. Не прави едно и също всеки ден. Сменяй упражненията, но тренирай всеки ден. Увеличавай времето, докато усетиш истинска умора.

Добре.

Какво? - попита той рязко, когато тя продължи да го гледа.

В момента водим истински разговор, при това го за­почна ти.

Дойл сви рамене, отпи от бирата.

Няма смисъл от разговори, ако нямаш какво да кажеш. Снощи ти се би храбро. Донякъде ти помогна ножът на Бран, но основната причина е, че си смела. Май не беше такава, когато се запознахме.

Прав си.

Пронизващите му зелени очи я измериха от главата до петите.

Аз дойдох по-късно. Вие вече бяхте група - не много преди да дойда, но вече бяхте група. И ти си спойката.

Аз съм... - Думите му я изненадаха и тя замълча.

Точно така. И това, което каза тази сутрин - беше права да ни упрекваш. Истината си е истина, дори когато не ти се ще да я чуеш. Хората не се разкриват веднага, защото просто не им е присъщо, особено на такива, които