Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

За това бих предложил себе си. Или теб. Ами твоите припаси? - обърна се Сойер към Бран.

Аз ще имам грижата за тях. Някои можем да набавим лесно, като припасите за домакинството, но за други ще изпратя човек. Вече сме си разпределили задълженията в къщата и градината, но бихме могли да сме по-организи- рани.

Нямам против да приготвям вечерята със Сойер, но е хубаво да имаме свободна вечер.

Вечер на пицата - ухили се Сойер. - Веднъж седмич­но.

Става. - Бран вдигна наздравица за идеята. - И тъй като Саша и Сойер са добри готвачи, предлагам да не ги ангажираме с купуването на пици. Останалите може да се редуваме.

Обичам пица! - Аника, вече изгълтала едно парче пица, посегна за второ.

Съжалявам тези, които не я обичат. Колкото до стра­тегията... - Бран впери очи в Дойл.

Мисля, че тримата можем да измислим такава.

Имаш предвид вие тримата. По мъжки.

Дойл сви рамене при тези думи на Саша.

Обичаш да водиш войни, а, русокоске?

Не и досега.

Играла ли си си на война? - попита Сойер. - Като дете?

Ами... не. - Тъй като Аника явно не се обиди, че не я включиха в изработването на стратегия, Саша се почувства длъжна да защити честта на жените. - Но съм сигурна, че Райли го е правила.

Бас държа, че е участвала в доста битки. Да видим какво ще ни каже и тя.

Дойл отново сви рамене.

Както искаш, Бран.

Но трябва да продължим да търсим. - Аника изгледа всички един по един. - Не можем да спрем.

Няма да спираме - увери я Бран. - Но май ще наложим по-строги правила, поне засега.

Ще съставя моята част от списъка с припаси. - Сойер се надигна. - Но първо ще запаля огън в дневната. Сигур- но е станало по-хладно заради бурята, а и скоро ще си имаме два мокри до кости... вълка.

Аз ще ти помогна. - Аника стана с него. - И ще измия чиниите. Сигурно е мой ред.

Доволна, че я отменят, Саша се отпусна на стола с ш- ното си.

А аз какво ще правя?

Ще следиш за снабдяването с продукти. Ще опреде­ляш задачите и графиците на всеки от нас - знаем, че ще постъпиш справедливо. Трябва да сме по-организирани. А графикът за обучението ще е твоя работа, Дойл.

Не бива да губим време, започваме рано сутринта - Райли има още един ден, който свършва по залез-слънце.

Колко рано? - учуди се Саша.

На разсъмване. Калистеника*. Ако искаш да натрупаш мускули, това му е майката. После закуска - с много въг­лехидрати. Май ще ни е необходим цял ден за стратегията и тренировките с оръжия, преди да се върнем към гмурка- нето. Когато Сойер свърши с паленето на огъня, може да започнем с изготвянето на програмата. Нападение, но също и отбрана.

Дойл се изправи.

Първо ще отида да се поразходя.

Навън е буря - напомни му Саша.

Не ме е страх от дъжда.

Тренировъчен метод, използващ собственото тегло за основен източник на съпротивление. - Б. пр.

Ще се качи горе - каза Бран, когато Дойл излезе - и ще си вземе меча и шлифера. И ще обходи периметъра, както се казва. И ще направи същото в полунощ.

Той е войник до мозъка на костите си.

Две мнения няма.

Но не е готов да ни разкаже всичко. Сойер е готов. Искаше да ни каже нещо, когато Райли го прекъсна, поне­же трябваше да тръгва.

Мислиш ли?

Сигурна съм. Не знам какво точно, но се канеше да ни каже още нещо. Бран?

Той се усмихна.

Слушам те, Саша.

Нуждая се и от друго обучение - и мисля, че ти можеш да ми помогнеш. Не това - каза тя със смях, когато той се ухили доволно. - Е, и това също. Би могло да се нарече обучение. Но трябва да се науча да използвам по-пълно­ценно възможностите си.

Вече го правиш. Знаех за арбалета, защото те наблю­давах. И за миг не се поколеба. Взе го и го използва. Защо­то знаеше как.

Не и съзнателно. Точно това искам да променя. Съм­нявам се, че някога ще мога да контролирам виденията си, поне не напълно. Изглежда, така е писано. Но ако искам да съм ви полезна, имам нужда от известен контрол. Тол­кова години се опитвах да потисна способностите си - сега искам да ги използвам докрай. Можеш ли да ми помогнеш?

Мисля, че мога.

Добре. Сега ще се кача да поработя върху припасите и задачите. И ще ви оставя да свикате военния съвет - по мъжки.

Когато тя понечи да тръгне, той улови ръката й, целуна

я.

В този съвет много скоро ще седят шестима. Това е само началото.

Значи, ще започнем с войника, печения стрелец и магьосника. Добър старт.

Прибави и ликана.

Това я поукроти.

В твоята стая ли да чакам, или в моята?

Както решиш. Аз ще те намеря.

Когато тя си тръгна, той си помисли, че вече я е намерил. А това, също като невероятната пица на Дойл в Килдеър, беше неочаквано.

Саша отиде в стаята си, преоблече се в удобни памучни панталони. Реши да оформи графиците като таблица - с имена, дните на седмицата и съответните задачи и задъл­жения.

Преди да започне, отиде до френския прозорец, отвори го и вътре нахлу шумът от бурята.

И тогава видя сянката на вълка.

Едва се сдържа да не извика.

Господи! Изплаши ме, Райли. - Пое си дълбоко дъх, защото гласът й трепереше. - Боже, не знам дали ме раз­бираш! Забравихме да ти зададем този въпрос.

А когато вълкът пристъпи в стаята й, тя отново преглът­на вика си.

Май получих отговора. Бих ти предложила хавлиена кърпа, но ми се струва малко странно. Всъщност доста странно. А, Сойер е запалил огън в камината долу - за теб. Много е мил и съобразителен.

Вълкът просто стоеше и я наблюдаваше. Изнервящо е, помисли си Саша, да погледнеш в издължените, влажни и безмилостни очи на вълка и да видиш очите на Райли.

Опитай се да поспиш тази вечер - не знам дали мо­жеш, но е добре да подремнеш малко. Дойл иска да трени­раме калистеника още по изгрев слънце.

При тези думи вълкът изръмжа тихо.

Добре, определено ме разбра. Всъщност в това има смисъл. Ще отида да направя списък с необходимите пре­парати за домакинството и график на задълженията. А утре започваме с комбинирано обучение. Мъжете ще се съберат долу в кухнята да обсъдят бойните стратегии.

Ръмженето се повтори и вълкът се заразхожда неспо­койно из стаята.

Да, и моята реакция беше подобна, но ти също си поканена във военния съвет.

Когато вълкът спря да се разхожда, Саша кимна.

Точно така. Решихме, че притежаваш известен опит, какъвто ние с Аника нямаме. Но ще го натрупаме. Ще използваме утрешния ден максимално - тъй като ти не разполагаш с дълъг ден - и ще започнем да се обучаваме заедно. Звучи разумно, нали?

Тя не беше сигурна дали звукът, който вълкът издаде, беше израз на съгласие или недоволство, но не приличаше на ръмжене.

Трябва да слезеш долу да се стоплиш и изсушиш. Може и да не успееш да участваш пълноценно в съвеща­нието на съвета, но ще присъстваш.

Вълкът отиде до вратата. Саша го последва, отвори я.

До утре сутринта.

Затвори тихо вратата след най-странния „разговор", който бе водила някога.