Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Сам, разбира се, помисли тя, леко раздразнена.

Забеляза Райли, която изкачваше лекото възвишение към басейна, понесла две чаши с широко гърло, пълни с ледена течност.

Великолепни маргарити! - обяви тя и подаде едната на Саша.

Благодаря.

Още ли си сърдита?

Тя отпи глътка - наистина беше великолепно.

Уморих се да се сърдя.

Тогава ще седна при теб. Сериозно четиво - додаде тя, хвърляйки поглед към дебелата книга с гравирана ко­жена подвързия.

Уча се как да помагам на Бран да лекува рани.

Тази сутрин свърши добра работа и без книгата. Аз обаче не се справих много добре - продължи Райли. - Про­мених се пред публика и първоначално бях малко обезпо­коена. А Аполон...

Къде е той?

Отиде на брега с Аника. Добре е. Все едно нищо не се е случило.

А ти?

Както казах, ако ме ранят като вълк, ми минава бързо, дори и след промяната. Виж, знам, че криенето на истина­та също е лъжа, но...

Положила си клетва.

Положих клетва и пред теб.

Най-после го каза, помисли си Саша. И остатъкът от гнева й се стопи, след като видя, че приятелката й я разбира.

Да, така е. А сега, понеже се уморих да се сърдя, виждам, че правиш всичко възможно да не нарушиш и двете. Изглежда цяла вечност, Райли, но става дума само за няколко дни. Няма да те накажат.

За жалост, ти нямаш думата.

О, напротив! - Тя отпи отново. - Мисля, че всички имаме думата. И те ще трябва да ни послушат.

Откога стана толкова „печена"?

Може би откакто престанах да се питам: „Защо аз?". Ако хората ме мислят за слаба, ако Нереза мисли, че съм такава, това е защото бях слаба. Нека тя продължи да си го мисли, може да се окаже преимущество. Но никой друг няма да го прави повече. Включително аз.

Ако това има значение, никога не съм те мислела за слаба. Ти се справяш чудесно, предвид краткото време, за което трябваше да се научиш. Хайде да се върнем само месец назад. Тогава вярваше ли в магьосници?

Сънувах един - него - но не. Наистина не вярвах.

В ликани?

В никакъв случай! Все още работя по въпроса.

Но ето те сега и не бих казала, че поведението ти го­вори за слабост. Вълшебни компаси, заклинания, трансфор­мации. Каквото и да крие Аника в ръкава си, освен факта, че е седмата дъщеря на седма дъщеря, не би ме изненадала особено, предвид собствените ми произход и възпитание.

Мислиш, че и тя крие нещо?

Как може някой да е толкова щастлив! И тази торба с монети... Бих казала, че е фея, но те не са толкова осво­бодени.

Да не искаш да ми кажеш, че феите съществуват?

От собствен опит знам, че всичко, залегнало във фолклора, се основава на факти. Сигурно тя ще изплюе камъчето първо пред Сойер. Много си пада по него. А и този наш мачо... - Райли отпи бавно, докато гледаше как

Дойл повдига нещо голямо, дебело и кръгло. - Постоянно мълчи, но слуша всичко.

Крие нещо от нас.

Безспорно. Може да е някакъв вид демон.

О, я стига!

Не всички са изчадия адови, също както и не всички ликани са човекоядци. Той доста харесва Бран и цени точ- ното око на Сойер. Каквото и да е, и той е мъж и намира Аника за очарователна. Още не е решил какво да мисли за теб и мен.

Съгласна съм с всичко, което казваш.

И не вярва докрай на никой от нас. Би предпочел да действа сам.

И тук съм напълно съгласна с теб, но ще му се нало­жи да се промени. И какво, по дяволите, прави сега?

Саша се надигна, защото нямаше друг начин да разбере. Като пъхна книгата под мишница, тя се упъти кьм него. Райли сви рамене, също се изправи и я последва.

Приближавайки Дойл, Саша видя, че той закрепва ми­шена за един ствол, и се зачуди защо човек, който предпо­чита мечове, се нуждае от мишена.

После той разтвори ципа на един калъф, оставен на земята.

Лъкът беше черен и лъскав. И смъртоносен. Саша по­чувства как кожата й настръхна, когато Дойл пъхна крака си в стремето, запъна лъка. Хвърли бърз поглед в тяхната посока, преметна колчан, пълен със стрели, през рамото си. Постави една на лъка, вдигнато, прицели се. Стрелата се заби в мишената на около сантиметър от центъра.

Добра стрелба - кимна Райли. - „Страйкър", нали? От новите. Каква е силата на опън?

Едно петдесет и пет.

Ти ме изненадваш, мислех, че можеш да опънеш по­вече.

Не ми е основното оръжие. А ти колко можеш?

Мога това. - Тя подаде чашата си на Саша, протегна ръка.

Дойл се поколеба, но й подаде лъка.

Хубав е, лек. Няма да ти тежи по време на лов.

Също като него и тя пъхна крак в стремето, бицепсите

й се надиплиха, запъна арбалета. Взе си една стрела от колчана, зареди.

Улучи десетката от другата страна, горе-долу на едно и също разстояние от него.

Заглушителят е добра идея. Бих казала, че е... колко, около деветдесет мвс?

Да, нещо такова. - Той отново погледна кьм Саша. - Бран каза, че си търсиш арбалет?

Да, така е.

Не знаех, Саша. Искаш ли да се научиш да стреляш?

С удоволствие.

Райли веднага подаде лъка на Дойл, взе очилата и кни­гата от Саша.

Опъването може да те затрудни. Имам устройство за опън.

Трябва да се науча да го опъвам ръчно. - Тя взе лъка и го нагласи като тях, пъхна крак в стремето. Но Дойл беше прав, не успя да го опъне. -Ще стана по-силна. А и Бран може да измисли нещо, за да го зареждам. Щ е ми помогнеш ли?

Разбира се. Трябва ти време да свикнеш с тежестта му. Ще скъсим малко разстоянието до мишената.

Не! Оттук.

Той сви рамене.

Стрелата е въглеродна. Няма смисъл да си хабим времето с друга. Трябва да се увериш, че е нагласена добре, иначе...

Остави ме да опитам. - Тя просто взе стрелата, заре­ди я. И с едно движение се прицели и стреля.

Стрелата й попадна между техните две, право в десет­ката.

Да му се не види! - Райли зяпна към мишената, засмя се с лаещ смях. - Май не е само късмет на начинаещия.

Използвала съм такъв в сънищата си. Чувството е същото. - Саша свали лъка, за да го разгледа. - Познавам го. Ти каза „мвс" - това са метри в секунда. Знам го.

Дойл отиде до мишената, извади трите стрели. Когато се върна, взе лъка, нагласи го.

Направи го пак.

Тя за втори път улучи десетката.

Не, не е късмет. Или натрупай мускули - добави Дойл,

или използвай устройство за опън. Или пък виж какво може да направи Бран. Вземи за известно време лъка и две дузини стрели.

Благодаря.

И го пази. Когато свършиш, ми го върни. - Той отно­во го нагласи, вторачи се в мишената. - Мислех, че гце стоя тук цял ден и ще те уча как да се прицелваш. Отивам за бира. - Когато той се отдалечи, Райли отпи голяма глътка от маргаритата си.

Май току-що получи наградата „Дойл Макклиъри".

Спечелих нещо по-добро от това. - Саша закова вто­рата стрела на милиметри от първата. - Той беше готов да стои тук и да ме обучава цял ден.

Надушваш ли вече екипен дух?

Така мисля. - Този път тя сама прибра стрелите си. Осъзна, че дори това й се струва познато. Рутина.