Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Значи си искала разрешение да ни кажеш? - попита Саша.

Това отнема време, повярвай ми. Нямаше да оцелеем като вид, ако не пазехме онова, което е тайно и свещено. Нужно е да следваш определен ред, когато искаш да спо­делиш какъв си - при това повечето молби се отхвърлят. Но това, което правим тук, е много важно. Сигурна бях, че ще получа разрешение преди следващия си цикъл. Исках да го изчакам, но се наложи да се разкрия.

Клетвата е нещо свещено. Приемам обяснението ти.

Все още си ми ядосана.

Ще ми мине. Имахме нужда от теб снощи. Ти дойде, би се заедно с нас.

И сритахме доста задници - отбеляза Сойер.

Твърде лесно беше - каза нехайно Дойл и продължи да се храни.

Лесно? - Сойер се намръщи през масата. - И на това му викаш лесно?

Само един от нас - като изключим кучето - е със сери­озни наранявания, прогонихме ги за няма и двайсет минути. - Той погледна към Бран. - И ти мислиш така, нали?

Да, Нереза ни провери, зада види какво имаме, какво бихме направили. Следващия път ще е по-трудно. Мислих за това.

Мислил си, значи! - възкликна Саша и стана рязко от масата. - И това ако е екип! Все говорим, че трябва да сме единни, но не сме. Снощи се бихме, но не бяхме едно цяло. Ти ми даде ножа, който притежава известна защита, а дори не ми обясни свойствата му.

Не бях сигурен дали съм успял - оправда се Бран.

Не ми каза - повтори тя. - Не ни каза какво правиш със светлината. Не ни каза, че притежаваш изключителни способности, докато не се наложи. Точно както и Райли не ни каза коя е. Разбира се, за това си има причини. Винаги има причини. Сигурна съм, че и останалите имат добри причини да не издават тайните си. Продължавайте в същия дух, щом така искате. Но аз знам, че нямаме никакъв шанс да спечелим тази битка, ако не станем истински отбор. Крайно време е да решите как ще постъпите, иначе след­ващия път тя ще ни изпепели.

Саша се отдалечи от масата, изкачи стъпалата към те­расата и затвори френския си прозорец с решително щрак­ване, зада има това, което бе търсила винаги.

Спокойствие и уединение.

Заспа. Беше водила битка, лекувала ранените, почист­вала кръвта и завърши сутринта с четене на конско на „екипа" си.

Затова заспа и се събуди, чувствайки се по-отпочинала - но пак толкова ядосана.

Ако планираха да ходят да се гмуркат по-късно, помисли си тя, трябваше да минат без нея. Тя възнамеряваше да се разходи по брега, да порисува малко и да мисли много.

Сложи каквото й бе нужно в една платнена торба и излезе. Бран се появи на терасата секунди след нея.

Отивам да се поразходя - каза му тя.

И аз имам нужда от същото - трябва да събера някои неща за отварите си. Ще ми помогнеш ли? - Той я прибли­жи. - А ако ми отделиш малко време след това, ще ти по­кажа как работя. Ще ми бъдеш от полза.

Нима? Досега се справяше чудесно и сам.

Така е. Но малко помощ винаги е добре дошла. Беше права за всичко, което каза. Не мога да говоря от името на останалите, но ти обещавам, че помежду ни няма да има

повече тайни. Не беше толкова въпрос на доверие, Саша, колкото на навик. Сега те моля за помощ и полагам усилия, за да свикна да го правя.

Тогава ще е чиста проклетия да откажа. Мисля, че вече съм изразходвала дажбата си за деня.

Но я изразходва добре. Трябва да взема торба за бил­ките и нещо, с което да ги бера.

Той се върна с торба, преметната през рамото му, и ножа, който й беше дал преди, този път в груба кожена кания.

Трябваше да ти кажа как го заредих със сила. - Бран го закачи на колана й. - Но не знам дали пак ще издържи, ако тя предприеме различен вид атака.

Ще разберем, когато му дойде времето.

Той я улови за ръката, докато слизаха по стълбите.

Вече не се боиш.

Част от мен все още е ужасена. Признавам, че тази сутрин исках да избягам с писъци. Не знам защо се отказах - но се радвам, че го направих. Къде са всички останали?

Райли спи. Снощи почти не е спала. Според мен се притеснява какво ще отсъди тоя техен съвет, макар да не го показва.

Ако вземат решение да я накажат, ще трябва да минат през нас!

Чуй се само! Толкова си гневна!

Няма смисъл да й се сърдя, но все още мъничко ме е яд на нея. Знам какво е да имаш тайни и въпреки това...

Ти сподели своите с нея, с мен. А ние не го направихме.

Разбирам защо. Все още ме боли, но ви разбирам.

Ще ти кажа нещо, което може да те зарадва - когато ти стана от масата, Сойер изглеждаше замислен и неспо­коен. Явно има още нещо, което не е споделил с нас, и води вътрешна борба дали да го направи или не. Аника? И там се крие нещо дълбоко.

Знам, че тя е готова да се раздаде. Дойл...

Да, Дойл. Каквото и да крие, ще продължи да го пра­ви, докато не реши, че е време да изплюе камъчето. Но аз му вярвам.

Защо?

Защото е истински боец. Ще се бие до последния си дъх и ще защитава всички, които се бият редом с него. А това включва и кучето. Той пренесе Аполон дотук след битката.

Прав си. - Саша въздъхна. - Прав си, обяснението ти е добро. За момента. Какво ще търсим сега?

Някои растения и корени, а на връщане ще наберем подправки от градината. И костите са хубаво нещо, стига да намерим такива.

Кости?

На птици, гущери, малки бозайници. Естествени неща, които може да използвам за целите си. Ще трябва да по­ръчам някои от по-сложните съставки или неща, които не растат тук, но можем да увеличим запасите ми. Ето, за начало, тези макове.

Той й обясни как да бере растенията, корените, листата. Щом й покажеше нещо непознато, тя го скицираше.

Когато се върнаха във вилата, й показа как да използва хавана и чукалото, как да затваря в буркани и да слага етикети.

Не всичко е щракване с пръсти или движение на кит­ката. - Тя отбеляза стъпките за дестилиране на макав своя скицник.

Силата трябва да дойде от работата, от отделените време и старание. От желанието - добави той, - както е при всички важни неща. Свикнал съм да правя тези неща сам - призна той. - Или с друг магьосник. Но ти се учиш бър­зо и помощта ти ми спестява време.

Правя го с удоволствие.

Виждам.

Може да ми покажеш още. Особено за лекарствата. И двамата с Дойл мислите, че последната атака е била проверка и че следващата ще е по-сериозна.

Така е. - Той задържа ръка върху малък врящ казан, за да провери докъде е стигнал процесът.

Мога да почувствам раните, ако си поставя за цел. Но не знам как да използвам това, което правиш, за да ги ле­кувам. Или не достатьчно.

И аз самият имам още какво да уча, знахарството не е силната ми страна. Ще продължаваме да се усъвършенс­тваме. - Той я погледна през тънкия дим. - Заедно.

Даде й книга за изкуството на лечението. Тя реши да прекара известно време край басейна в изучаването му, за да се запознае с основните положения.

Саша си водеше бележки как да използва черния оман за изгаряния, белия трън за навяхване. Как да приготвя ехинацеята за множеството й приложения. Вдигна поглед, когато видя Дойл на моравата - очевидно майстореше нещо от... брезент.