Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Затвори след себе си! - нареди й той, докато оглеж­даше внимателно морето и небето. - Засега не виждам нищо. Но...

Те идват! Ти беше прав. Трябва да ги причакаме по- далеч от къщата.

Където има повече пространство - допълни Дойл, докато крачеше към тях по терасата с развят около колене­те шлифер. - Да идем при маслиновата горичка. Можем да се скрием там при нужда. - Той подуши въздуха като вълк. - Ама че воня!

Не е дамски парфюм. - Сойер ги приближи заедно с Аника с пистолет на всяко бедро.

Заключих Аполон - осведоми ги Аника, докато той продължаваше да вие. - Може да пострада, ако излезе.

Всичко ще е наред. - Сойер я стисна лекичко по ра­мото. - Райли не се е върнала, затова сме с един по-малко. Но... - Той потупа пистолетите си. - ...ние сме готови.

Около час преди съмване - отбеляза Дойл, докато слизаха заедно по стълбите. - Преходно време, така да се каже. Може би това имаше предвид?

Не знам. - Саша поклати глава. - Но лунната светли­на избледнява, нали? За тях това е предимство.

Или за нас. - Бран извади шишенцата.

Какво е това? - попита Сойер.

Нещо, което исках да довърша, но се налага да го използваме както е сега. Трябва да поставя шишенцата в четирите точки на компаса.

Ето! - Саша показа облака, който се носеше по небе­то. - Те идват!

Добре, дръжте ги по-далеч от мен. И от нея - добави Бран, - докато подредя шишенцата. Ще подгоним колкото може по-голям брой кьм точките. Така ще изравним силите.

Саша искаше да го извика обратно, когато той хукна, но Дойл вече раздаваше заповеди:

Подредете се в кръг! Накарайте ги да дойдат кьм нас, докато Правещият магии си свърши работата!

Сойер извади и двата си пистолета.

Няма проблем!

Вятърът се превърна във вихрушка, фучеше между дърветата. Разнесе се див вой. После се чуха пронизител- ните писъци на онова, което се задаваше от морето.

Страхът напираше да се откъсне от гърлото й в подобен писък. Дъхът й свистеше уплашено, когато Дойл застана до нея.

Не мисли, нареди си тя. Ако си позволиш да мислиш за онова, което идва, може да побегнеш. Помни! Помни съ­нищата с битките, с борбата!

Първите изстрели отекнаха в нея и тя видя как две от телата проблясват, изпадат от зловонния облак. Последва­ха ги още и още, докато въздухът замириса на барут, из­пълни се с гъст пушек.

Но продължаваха да ги заливат като вълна, въоръжени със зъби и нокти.

Тя едновременно чувстваше и виждаше рязкото замах­ване на сабята на Дойл, която отделяше противни глави от телата им. Докато изстрелите ехтяха, а Аника раздаваше яростни ритници, Саша усети, че ръката й, краката й, юм­рукът й знаят какво да правят.

Тя сечеше, удряше, завърташе се. Кръвта, която се сти­чаше от димящите тела, беше като бързо парливо ужилва- не. Саша не виждаше Бран, докато сечеше с ножа, и се молеше да не са го надвили. С яростно ръмжене Аполон се стрелна край нея, скочи и впи зъби в едно от крилатите кучета, разтърси го. Тя едва не напусна позицията си, ко­гато видя как част от облака се откъсва, за да го нападне.

От сенките връхлетя тъмен силует, извиси се над Апо­лон, който дереше с нокти и щракаше с челюсти. Сабята на Дойл изсвистя зад гърба й миг преди зъбите да се заби­ят в плешката й.

Пази си гърба, русокоске!

Думите отекнаха в главата й заедно с изстрелите, писъ­ците, воя, докато тя замахваше е ножа, за да прониже едно от създанията на Нереза.

Изведнъж разбра какво трябва да направи.

На север. Бран иска да ги изтласкаме на север - изви­ка тя.

Направи го веднага - втурна се натам. Като ругаеше, Дойл си запробива път след нея. Аполон се стрелна край тях, следваше по петите черното куче - сега тя видя, че не е куче, а вълк.

Разнесе се пистолетен откос, разкъсвайки криле, раз­дробявайки тела, но те продължаваха да идват.

През димната завеса Саша видя Бран - стоеше с вдигнати ръце, сякаш викаше зверовете при себе си. Тя усети как я пронизва страх, изкрещя разтреперено името му. Но той не помръдна дори когато облакът убиец се спусна към него.

Пазете се! - изкрещя той.

Разтвори широко ръце.

Светлината проблесна, червена като кръв, гореща като адови езици. Силата й щеше да запрати Саша назад, ако Дойл не я беше уловил заръката. Заслепена от нея, тя раз­читаше само на инстинкта си и спомените от сънищата.

На изток! - извика задавено, загуби равновесие. - По посока на часовниковата стрелка! Подгонете ги натам!

Всичко се завъртя в лудешка вихрушка - безумието па смъртта и битката, горещата кръв, вонята на пушек. Свет­лината проблесна отново, доби форма на гъба и изпълни света със своята мощ и обреченост. В косата на Саша се впиха остри нокти. Докато се бореше е тях, вълкът скочи. Писъкът на нападателя й заглъхна в челюстите му, после звярът се изгуби в гъстия дим.

Сега светлината експлодира от юг и този път силата й я повали на земята. Задъхана, с кънтящи уши, тя успя да се изправи на крака. Усети, че е изгубила напълно чувство­то си за ориентация.

Вой, стрелба, писъци, викове - всичко бе заглушено от мъглата. Саша различи сенките на онези, които се биеха редом до нея, грозните безформени силуети на нападате­лите. Насочи се кьм тях, но внезапно пърхане на криле й отряза пътя и тя трябваше да отстъпи.

В този момент ръката на Бран се уви около нея и едва не я вдигна във въздуха за втори път.

Много си близо! Стой зад мен! Зад мен, Саша, и пок­рий очите си!

Тя усети как светлината залюля земята под краката й, отекна болезнено в цялото й тяло. Въпреки че бе закрила очи с ръка, тази червена светлина изпълни главата й.

Силата, която той бе освободил, подпали кожата й, проникна в кръвта й.

Краката й омекнаха и тя се свлече на колене, зарови пръсти в тревата, докато земята се люлееше.

Стой настрана! - извика той. - Стой зад мен и ме остави да довърша!

В моята светлина да изгорите! Чрез нашия гняв да се стопите! Нека онова, което ви е създало, да види силата ни, нека знае, че в този час, както е предречено от нашата ясновидка, ще натирим кучетата й обратно в ада. Чрез силата, която ми е дадена - да бъде!

Последва ужасен писък, сякаш изригнаха хиляда побес­нели гласове. Не бяха хиляда, осъзна Саша. Само един.

Нереза.

Ранена ли си? - Бран й помогна да се изправи на крака.

Не знам. Ти кървиш! - Лицето му, забеляза тя. Ръце­те му, дланите му.

Май всички сме така. Но за тази вечер приключихме. Чакай да изчистя малко от проклетия дим - каза той, но от него изникна Сойер, прегърнал здраво Аника през кръста.

Ранена е. Кракът й е най-зле.

От раната, спускаща се от коляното и стигаща до глезе­на, сълзеше кръв.

Да я вкараме в къщата! Къде е Дойл?

Нещо изръмжа, ниско и свирепо.

Проясни се! - извиси глас Бран и махна с ръка към мъглата. Сойер отново извади пистолета си.