Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Внезапно я осени една мисъл. Ами ако тя може да до­лавя чувствата на Райли - докато е вълк? Чувствата бяха отражение на мислите. Тоест, ако тя успееше да ги долови, това наистина щеше да прилича на разговор.

Ще попита Райли дали е съгласна да опитат.

Но сега, докато бурята отминаваше към морето, щеше да направи преглед на припасите и да състави таблица.

Направи чернова, преработи я, после я редактира отно­во. Отне й повече време, отколкото бе предполагала. За­върши я, поработи още малко върху нея и направи списък на необходимите припаси, но вече много по-уверено.

След като свърши, си наложи да се упражнява петнайсет минути с фитнес ластиците на Райли и направи няколко лицеви опори. Трябваше да стане по-силна.

Все още сама, се пъхна в леглото със скицника си.

И заспа с половин дузина рисунки на вълка върху листа.

Когато Бран се мушна до нея, тя усети топлината му, обърна се кьм него.

Късно е. - Той докосна с устни челото й. - Заспивай.

И тя продължи да спи. Сънува бляскава стая, облицо­вана със злато и сребро и обсипана с диаманти.

Сънува богиня, която седеше на златния си трон и се взираше в тези диаманти, а красотата й бе мрачна и неземна.

По стените играеха безброй отражения - всичките сбръчкани, противни,изкривени.

Богинята нададе яростен вик и диамантите се разтро- тттиха.

И стените се покриха с кръв.

16

Ставането на разсъмване си беше изпитание. Ставането на разсъмване за йога и разгрявка всъщност се оказа доста приятно. Но след тази доста приятна разгрявка последваха напъни с прикляквания и промениха всичко. Саша не се предаде, макар да не бе пила и глътка кафе, но напъните и подскоците с разтваряне на краката и ръцете - редом до усмихнатата Аника, която дори успяваше да се засмее с глас от време на време, докато тя едва се справяше - нака­раха Саша да поиска да изпробва десен прав върху краси­вото лице на приятелката си. После дойде ред на ужасните лицеви опори.

Единствено тя от шестимата не можеше да направи по­вече от две. По-точно една и половина, ако трябваше да е честна. Дори със свити колене - поза, която Райли нарича­ше (с открито презрение) „момичешка", пак й беше трудно.

Трябваше да стане по-силна.

Набирания - нито едно. Коремни преси, докато муску­лите й пламнаха. Още разгрявка - слава богу, - после бя­гане по стъпалата в скалата, по брега и обратно.

Където тя просто се строполи на тревата, задъхана и изпотена.

Мразя ви! - едва успя да изрече. - Особено Дойл! Мразя ви всичките!

Кой отговаря за закуската? - попита Дойл, без да обръща внимание на думите й.

Графикът е в моята стая. Някой, който още е в със­тояние да ходи, може да го донесе.

Аз ще го донеса. - Без следа от умора Аника хукна към къщата.

Легнала по корем, Саша оголи зъби.

Както върви, ще я намразя повече и от Дойл.

Претърколи се с пъшкане, изправи се с мъка на трепе­рещите си крака.

Демонстративно се намръщи, когато Аника дотича с графика.

Днес готвим аз и Сойер. Могаданаправякафето. Знам как. Толкова е хубав!

Тя завъртя графика така, че да го видят всички.

Саша го бе нарисувала в различни цветове и тъй като беше в настроение преди това сутрешно мъчение, го бе илюстрирала.

Красиви малки рисунки на тенджери и тигани, косачка за трева, градина, кокошки, които кълват зърна, басейна и така нататък - заедно със скици на всички до имената им.

Искам го! - заяви веднага Сойер. - Искам го, когато свършим! Засега ще стои в кухнята, но си го заплювам. Хайде да вървим да готвим, Аника.

Може ли аз да счупя яйцата - попита тя, докато кра­чеха към вилата. - Много е забавно.

Ето една жена, която сама си намира забавления. Хайде да видим дали може да прави и кафе.

Чакай малко - обърна се Дойл към Райли. - Владееш ли тай чи 14?

Райли потупа с юмрук разтворената си лява длан.

Разбира се.

Дай на Саша един урок за начинаещи.

Какво? Защо? О, не! - Макар да я беше срам, Саша се чувстваше толкова слаба, че се обърна за помощ към Бран. Но той само се усмихна, потупа я окуражително по ръката.

Ще ти помогне за равновесието и устойчивостта - обясни Дойл. - Трябва ти допълнително обучение, ако искаш да си като останалите. Двайсет минути са достатъч­ни. Ще ми покажеш ли какво си свършил напоследък, докато те готвят? - обърна се той към Бран.

Добре. - Бран обгърна лицето на Саша с ръце, целуна я лекичко. - Двайсет минути - повтори и я остави.

Искам кафе! - настоя Саша. - Искам да седна! Искам при мама!

Хленченето няма да ти помогне. Разтвори леко крака, отпусни коленете. Дишай оттук. - Райли перна Саша по натъртените ребра.

О, боже!

Нали настояваше за екип, Саша? Май получи каквото искаше.

Боли ме!

Без болка няма напредък - изстреля Райли бодро и безмилостно. -Ще продължим да философстваме по-кьс- но, защото и на мен страшно ми се пие кафе, но засега - дишай от центъра и прави каквото правя аз.

Поне упражненията бяха бавни и тя, ще не ще, се въз­хити на плавните движения на Райли, докато се опитваше да ги имитира. Но това не означаваше, че четириглавите мускули на бедрата й не я боляха като развалени зъби.

Когато най-после седна на масата, й идеше да се разре­ве и да захленчи за кафе, но вече чудесно знаеше къде е центърът на тежестта й, защото той потрепваше от изто­щение и плачеше за храна. Сойер бе приготвил цяла зла­тиста планина от палачинки.

При други обстоятелства не би изяла повече от една, но сега изгълта цели три и дори се замисли дали да не хапне четвърта, но реши, че може да й прилошее от преяждане.

Дойл погледна през масата към нея.

Бива си те.

Не искам да ме бива! Изтормозих се!

Според мен Дойл има предвид красивия ти и ориги­нален график. - Бран посочи към стола, където Аника бе подпряла таблицата, все едно е член от екипа им.

О! Добре. Двамата с Бран се заемаме с почистването, Райли - с Аполон и кокошките.

Вълк в кокошарника.

Райли отправи на Сойер бърза, мила усмивка.

Голям шегаджия си.

Двете с Аника ще се погрижим за градината - бране и чистене на плевели - продължи Саша.

Тук пише, че аз трябва да се заема с басейна, Бран - с косенето на моравата, Аника - с прането. - Сойер се ухили, докато разглеждаше графика. - Което означава, че за снаб­дяването ще имат грижата Райли и Дойл. Най-много ми харесват рисунките на чантата с провизии и на кутиите с муниции.

Дайте ми десет минути за пилетата, още десет да си взема един душ. - Райли изгълта остатъка от кафето си. - И още пет да се обадя по телефона, за да видя къде можем да купим най-добрите муниции.

Списъкът с необходимото за домакинството е на скрина в стаята ми.

Като кимна към Саша, Райли се надигна от масата.

Ясно. Най-много петнайсет минути - каза тя и се отдалечи тичешком - как намира сили да тича, зачуди се завистливо Саша, - за да нахрани пилетата.