Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Огледалото се счупи и лицето се разпадна на парченца, хиляди парченца. А парченцата се превърнаха в дим и всичко стана черно.

Ти каза, че огледалото вижда истината - напомни й Райли.

Знам.

Алегория? - предположи Сойер. - Тя е древна, защо­то е богиня - но огледалото вижда, че душата й, или както там се нарича, е повехнала и мрачна?

Не се нуждаем от гадател, за да разберем смисъла - обади се Дойл. - Може би е нещо от сорта на Дориан Грей.

Изумена, Райли вирна пръст към него.

А огледалото отразява истинската й същност. То старее вместо нея, показва греховете й и през цялото време тя остава млада и красива.

Това е предположение.

Но добро. Ако наистина има огледало и ние го разру­шим - това ще е краят й.

Не знам. Онова, което видях аз... Тя счупи огледало­то. Едва ли ще се унищожи сама.

Друго огледало, друго стъкло - допусна Бран.

Аз ще се поровя малко. - Райли отново взе чашата си с маргарита. - Ти каза, че само звездите могат да променят това. Може би има друга причина тя да ги иска толкова. Съществува вероятност да я унищожим - не просто да я спрем, а да я унищожим. Но ако тя се сдобие със звездите

с тази вероятност е свършено.

И аз ще направя проучване за огледалните заклинания

каза Бран. - Но звездите остават приоритет. Вие двамата избрахте ли къде ще се гмуркаме днес?

Дойл кимна.

Съставихме маршрут за три пещери. Би трябвало да успеем да огледаме и трите. Две ще отметнем със сигур­ност. Ти ще искаш да хапнеш преди залез-слънце - обърна се той към Райли, - затова...

Преди да продължите с това - прекъсна го Сойер - и с каквото друго има в дневния ред, искам да обясня нещо. Първо трябва да говоря със семейството си. По-специално с дядо.

Относно компаса? - предположи Бран.

Да, точно така. В него има и още нещо. - Той го из­вади от джоба си. - Ако го използваш с карта, ще ти пока­же къде да отидеш, за да се сдобиеш с онова, което искаш. Но може да направи и повече. Дори без карта.

Какво например? - попита Райли.

Ами нещо такова. - Сойер постави компаса върху дланта си и... изчезна.

Мили боже!

Докато Райли възклицаваше, Аника скочи на крака.

Къде отиде той? Къде е той?

Тук горе - обади се Сойер от терасата и им помаха. После отново изчезна и се появи на мястото си край масата.

Значи и ти си магьосник!

Не. Компасът е вълшебен - обясни той на Аника. - Свързан е с мен, да, но той е вълшебният. Просто му зада­дох маршрут от лесните - до терасата и обратно.

Бива си го. - Дойл протегна ръка и внимателно огле­да компаса, когато Сойер му го подаде. - И как е свързан с теб?

Този, който го има, може да го предава на други. Нямам предвид както аз ти го подадох сега. Това е тради­ция в семейството. Мой е, докато го предам на следващия в рода. Обикновено на син или дъщеря.

Като гледам, нямаш нужда от самолет - пошегува се Райли.

Много смешно. Всъщност, да, удобен е в това отно­шение. Но има и още нещо. - Той го взе обратно от Дойл, обърна го от другата страна, прокара пръст по окръжността.

Отвори се втори капак и отдолу се показа циферблатът на часовник.

Божичко! Само не ми казвай, че това е като машина на времето!

Сойер се усмихна бегло на Райли.

Нещо подобно.

Тя подскочи и затанцува на място.

Исусе Христе, местата, на които мога да отида, които мога да видя! Майте, ацтеките, келтите... изумителните пирамиди! Къде... не, кога си бил назад във времето?

Не съм бил толкова назад. Вижте, трябва много да внимаваш, когато използваш компаса за преместване във времето или пространството. Много! Например приисква ти се да гледаш стрелбата в Окей Корал 15. Първо - не си облечен подходящо и някой ще забележи. Ами ако се озо­веш на пътя и някой камион те прегази? Или може да те улучи заблуден куршум. Дори и да оцелееш, ти вече си променил нещо. А то може да промени друго, така че, когато се прибереш, нещата там няма да са като преди. И трябва да се върнеш и да ги оправиш.

Пространствено-времеви континуум. Разбирам, но ти си бил там, нали? Видял си братята Ърп и Док Холидей 16?

Да. Но беше бързо и грозно - стрелбата, имам предвид. Пътуването във времето не е лесна работа и скоро се на­учаваш - защото те обучават, а и от собствен опит, когато оплескаш нещата - да не го използваш за забавление.

Колко назад? - попита Дойл. - Колко назад във вре­мето можеш да отидеш?

Не знам дали има граница. Чувал съм истории - отрас­нал съм с тях - за хора, които не са се завърнали. Компасът винаги се връща, но някои от онези, които са го държали, не успяват. Може би са отишли твърде далеч или не са из­числили правилно времето или мястото, така че са паднали в океана или са се озовали насред битка или земетресение.

А напред във времето? - попита го Бран. - И това ли можеш?

Още по-трудно е. Искаш да видиш какви ще са неща­та след сто години? Ами ако след осемдесет години се влошат? Мислиш си, че ще се озовеш на Таймс Скуеър, а там няма нищо. Или попадаш в разгара на война, на чума. Дори нещо толкова простичко като поляна в гората може да е превърнато в петлентова супермагистрала и да те сплескат като палачинка. Възможно е да изчислиш доста точно връщането назад, но напред? Няма как да знаеш онова, което не се е случило.

Сойер затвори капака на часовника.

Връщал съм се назад, пътувал съм в разни посоки и съм се въртял в кръг, опитвайки се да разбера с какво точ­но се заемам. Преди да дойда тук, преди да срещна който и да е от вас. Успявах да събера някое и друго зрънце ин­формация, варианти на легендата в различните митологии, но нищо съществено. А после компасът ме насочи насам и дойдох тук.

Аника го докосна лекичко по ръката.

Ти от сега ли си?

Да. Роден съм преди двайсет и девет години. Вижте, ако знаех как да се върна, където е започнало всичко, бих рискувал. Но това не ми е по силите. А и да успеех, едва ли бих могъл да направя нещо сам.

Можеш ли да вземеш друг човек със себе си?

Да. Взех брат ми на стадиона „Доджър", за да види играта на Джаки Робинсън 17. Беше на рождения му ден и дядо ни разреши. Но съм го правил само с един човек. Теоретично бих могъл да взема повече. Обаче не говорим за това извън семейството - продължи той. Нещо като твоята клетва, Райли. Приказвах с дядо и смятах да ви кажа за това снощи. Но ти трябваше да се превърнеш във вълк.

Хммм.

Трябва да се справяш с куп неприятности, ако нещо подобно се разчуе. Онзи задник разбра за това и от пет години ме преследва. Кучият му син се опита да ми напра­ви засада миналата година в Мароко - бях открил нещо там. Видя, че няма да ме купи, и вместо това се опита да ме застреля. Проклетият Малмон!

Чакай малко! - Райли се наведе напред с оголени зъби. - Андре Малмон?

Да. Познаваш ли го?

Познавам го. Обича да се афишира като спасител на артефакти, като експерт по митологиите, консултант, аван­тюрист - според случая. Той е крадец, измамник и - не мога да го докажа - но знам, че е убил мой колега. Значи е по дирите ти заради това? - добави тя и потупа компаса.