Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Да. Изплъзнах му се след Мексико.

Няма да се откаже лесно. Ще се обадя тук-там да видя дали мога да разбера къде е в момента. Ако е наблизо, трябва да се пазим от него толкова, колкото и от Нереза.

Той знае ли за звездите? - попита Бран.

Малмон знае нещо за всичко. - Райли вдигна питието си, взря се в него намръщено. - Кучият му син Малмон! Ако подуши, че ти си тук Сойер, че аз съм тук, че ние сме тук - веднага ще дотърчи, освен ако не е подгонил някой друг. Ще ти пререже гърлото за компаса.

Да, стана ми ясно още в Мексико.

А пък ако е разбрал за звездите - ще ни изкорми всичките!

Тогава по-добре да го открием първи - надигна се Дойл. - Ще си взема бира.

Донеси и на нас. - Бран се обърна към Райли: - Раз­кажи ни за Малмон.

Умен е - има много научни звания. Но е безскрупулен. И червив от мангизи.

Червив от мангизи? - повтори изумено Аника.

Означава, че има купища пари. Семейно богатство, а после и каквото е откраднал. Би изпълнил всякакви поръч­ки, стига да са добре платени. Според моите източници, той е човекът, организирал отвличането на бял носорог - видът е застрашен от изчезване - от един от резерватите в Кения. Оставил е два трупа след себе си. Но никой не можа да го докаже и така и не намериха носорога.

Защо му е на някой да краде носорог? - зачуди се Саша.

Защото друг му е платил тлъста сума. Най-вероятно човек, който е богат и жесток колкото него и е искал да ловува животното. Малко ли извратени копелета ловуват редки и преследвани видове!

Тя поклати глава, загледана в бирата, която донесе Дойл.

Ако знаеше каква съм, нямаше да миряса, докато не ме затвори в клетка и не ме продаде на търг. Както и да е. - Тя замълча за миг. - На четиресет и няколко е, има бази в Ню Йорк, Париж, Дубай, имение в Девън. Сигурно и на други места. Баща французин, майка англичанка, отраснал е предимно в Англия - пак доколкото ми е известно. Ако трябва да му сложа етикет, бих избрала „нарцистичен со- циопат". Има си постоянен екип от наемници и няколко бивши барети, а за по-специалните неща наема хора отвън. Но няма нищо против лично да си изцапа ръцете - или да ги оплиска с кръв. Според мен това му доставя удоволствие.

Когато един колега ми се обади, беше на седмото небе. Каза, че е открил Карнвенан, бил абсолютно сигурен, и ме помоли да отида в Корнуол и да му помогна да го докажем.

Райли промени решението си за бирата, взе си още една.

Какво е Карнвенан? - попита я Саша.

Камата на крал Артур. Много хора от моята професия вярват, че тя е чиста проба мит. Аз обаче не съм съгласна, а Уесъл, доктор Уесъл, е посветил по-голямата част от професионалната си кариера на изследванията за крал Артур. Когато ми каза, че я е намерил, му повярвах. Нуж­ни ми бяха няколко дни да се организирам и да отида при него. Когато го направих, той беше мъртъв. Удушен с га- рота - но първо го бяха измъчвали, а лабораторията му беше претърсена и подпалена - заедно с него. Разбира се, нямаше и следа от Карнвенан или от записките му, нито от останалите артефакти, които бе намерил. Забелязали бяха Малмон във Фалмът, а това едва ли е съвпадение.

Тя се изправи на крака.

Ще отида да се обадя на контактите си, дано открия къде е той и какво е намислил.

А ние ще се разправим с него, ако и когато го намериш - заяви твърдо Бран, докато Райли се отдалечаваше.

А също и с неговите наемници и платени убийци - добави Дойл и хвърли бърз поглед към Аника. Сякаш бе чакала знак, тя направи няколко премятания през масата и накрая се изправи на ръце, а петата й се озова само на сан­тиметри от лицето на Дойл.

Той се засмя - толкова бързо, от сърце и с възхищение, че Райли, която все още бе на няколко крачки от тях, се обърна и го изгледа.

Добре, красавице! Знаеш как да изразиш мнението

си.

Мога да се бия. - Тя се преметна гъвкаво през масата и стъпи леко на краката си.

Подхванал съм нещо за теб. Всъщност трябва да про­дължа. - Сега и Бран се изправи. - Но първо ми е нужно нещо твое.

Имам монети и... парите, които ми даде Райли.

He, то chroi*. - Той извади малко шишенце от джоба си. - Трябват ми само няколко капки от твоята кръв.

Моята... - Тя пребледня леко.

Това, което правя, трябва да съдържа част от теб - твоята светлина, твоето сърце, твоята сила. - Той извади малък ритуален нож, който бе почистил. - Съвсем лекичко обождане на върха на пръста ти. Най-добре дай третия на лявата ти ръка.

Без да каже нищо, тя протегна ръка, вкопчи се в Сойер с другата.

Без да сваля очи от нея, Бран използва върха на ножа и задържа пръста й над шишенцето, в което се стекоха три капки кръв.

Готово. - Той целуна пръста й, както би постъпил с дете. И мъничката рана изчезна.

Не ме заболя.

Защото си много храбра. И куражът ти също е в кръв­та ти.

'Скъпа моя (галски). - Б. пр.

Какво ще ми направиш?

Изненада. - Сега той я целуна по бузата, обърна се и погледна кьм Саша. - Ще ми помогнеш ли?

Тя тръгна с него.

Не изглеждаш много притеснен от този Малмон.

Той е просто човек, колкото и да е опасен.

Бран влезе в стаята си. Тъй като сега спеше в спалнята на Саша, беше я подредил изцяло като работно място. В момента котелът му беше поставен върху висок каменен пиедестал в средата на стаята.

Бран, едно нещо е да се биеш, дори да убиеш против­ните създания, които ни изпрати Нереза. Но човешко съ­щество?

Убиец, поправи я той наум, но само кимна.

Има начини да се отбраняваш и дори да нападаш, без да проливаш кръв. Точно върху такова нещо работя сега за Аника.

Саша погледна кехлибарената течност в котела и сбър­чи вежди.

Какво е това?

За него ми е нужна твоята помощ. Почти съм пригот­вил сместа, но добавките и по-нататъшните ми действия ще зависят от формата, която тя ще приеме.

И какво ще прави?

Ще отклонява. Ще унищожава онова, което е създа­дено в тъмнина, тъй като ще го отклонява със светлина.

Щит?

Да, това обмислям. - Той заобиколи котела, докато говореше. - Малък щит - Аника е достатъчно силна и ще се научи да го използва, да се движи с него.

Но ръцете й ще са заети!

И върху това трябва да помисля. Може би ще е нещо като нагръдник, но тогава ще е неподвижно и ще се движи само когато се движи тя. Няма да я предпазва отзад или отстрани, трябва да се обръща, и макар да е много бърза...

Саша си представи Аника в нагръдник - гъвкавата и красива принцеса боец.

Как точно ще действа щитът?

С лъч светлина. Лъчът ще прониква в създаденото от мрак. Ще отклонява, ще унищожава. Щитът може да е...

Ще направиш ли две? - прекъсна го тя.

Два щита?

Не, мислех си по-скоро за гривни. Нещо като манше­ти. Може да не съм запозната с всички супергерои като Сойер, но познавам комиксите с Жената чудо.

Бран се засмя, когато Саша протегна напред юмруци, сякаш се кани да нанесе удар.