Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Тя поклати глава.

Щ е ги нося постоянно. Благодаря ти. - Прегърна го. - Благодаря ти!

Пак заповядай. Нека ти покажа как действат.

Ако обичаш.

Бран протегна длан и над нея се появи тъмна, въртяща се топка, която той запрати във въздуха. После взе ръката на Аника, както бе свита в лакътя, и я обърна към топката.

В началото трябва да мислиш, да се целиш, да си съсредоточена. Но после ще го правиш автоматично. От­клони топката!

Да я отклоня?

Твоята светлина, Аника, срещу тъмнината. Използвай

я!

Този път й помогна, като за първи път. От маншета й се изстреля тънък лъч светлина, удари топката.

Чувствам ги - промърмори тя.

Точно така. Направи го отново. - Тя го изненада, като вдигна другата си ръка и запрати топката встрани.

Бързо се учиш.

Чувствам ги - повтори тя. - Но какво ще стане, ако направя грешка? Ако ударя някого? Не искам да наранявам никого.

Гривните поразяват само тъмнината или някой, кой­то има черни мисли. Все пак съм ги направил аз и съм положил клетва. Свещена клетва. Да не наранявам никого. Да използвам възможностите си само срещу мрака.

Това ще е и моята клетва. Ще я взема от теб. щ е се бия с мрака. - Тя вдигна ръце, изстреля по един лъч свет­лина и от двете и топката полетя надясно, после наляво.

Наистина се учиш бързо! А сега я унищожи!

Да я унищожа?

Ще ти дам друга. Унищожи тази. - Този път светли­ната беше по-ярка, по-остра, порази топката и тя мигом изчезна.

Мога да направя това, ако онези създания се върнат и ни нападнат. Те са зли, затова мога да го направя.

Очите й станаха сурови, тъжни.

Ще го направя, без да наруша клетвата си.

Направи го, за да унищожим мрака, да открием и защитим звездите.

Тези гривни са повече от подарък. Дори повече от оръжие. Ти ми даде цел. - Очите на Аника, обикновено изпълнени с веселие, срещнаха неговите с твърда решимост и сила. - Няма да те посрамя.

Знам.

Харесва ми, че са красиви.

Саша ги нарисува за теб. - Той направи нова топка. - Упражнявай се. Аз имам работа в кухнята.

Ще работя здраво! Можеш ли да ми направиш още една, сега? Злото не идва само.

Имаш право. - Той й направи три, потупа я по рамо­то и я остави да се упражнява. Докато прекосяваше мора­вата, до ушите му достигаше звукът от замахването на ръцете й и свистенето на светлината.

Сойер стоеше в края на терасата, с ръце в джобовете и смаяна усмивка на лицето.

Прилича досущ на Жената чудо!

Идеята беше на Саша. Но мисля, че й отива.

Шегуваш ли се? Виж я само колко е добра!

Бран погледна назад, видя как Аника направи предно премятане и стреля по едната топка както беше във възду­ха. Другите две удари, докато се приземяваше.

Чувствам се като задник, като си помисля, че я карах да използва пистолет. - Както бе направил и с Аника, Бран потупа Сойер по рамото и отиде в кухнята.

Аника им демонстрира новите си движения преди ве­черя, доказвайки, че е неуморна и схватлива.

И аз бих искала да имам един чифт от тези. - С ръце на бедрата, Райли гледаше как Аника атакува трите топки, докато изпълняваше серия от премятания презглава.

Три пъти в месеца ще са ти нужни два.

Тя хвърли кос поглед на Сойер.

Много смешно! - каза и взе бирата му. - Сигурен ли си, че не може да пропусне и да очисти някой от нас?

Напълно. - Както бе инструктиран, Бран изсипа ри­бата от грила в платото. - Само ще почувстваш нещо като... статично електричество.

Това отнася ли се и за вълчата ми форма?

Пак си си ти, нали?

Да, така е. Но може би е добре да направим проверка все пак. Сойер ще е мишената.

Ха-ха! - реагира той.

Не се шегувам, ние трябва да... - Райли млъкна, тъй като телефонът й иззвъня. - Момент.

Саша изкара отвън купа с паста и задушени зеленчуци и самун хляб върху дъската за рязане.

Вечерята е готова - обяви тя.

Сойер подсвирна одобрително, когато Аника уцели и трите топки.

А аз съм бил добър стрелец!

Райли остави встрани телефона си, докато сядаше.

Според два от източниците ми Малмон в момента е в Лондон. Така че засега не бива да се тревожим за него.

Тя вдигна очи, преценявайки положението на слънцето и времето, с което разполага.

Обичам да си подремвам след последната нощ. Но май няма да се случи.

Ще се упражняваме на разсъмване. - Дойл натрупа храна в чинията си.

Умирам да се упражнявам! - Аника се отпусна тежко в стола до Сойер. - Понякога упражненията приличат на танц.

Нереза ги наблюдаваше през топката. Беше бясна, за­щото образите изглеждаха размазани, сякаш ги гледаше през пластове марля.

Магьосникът, помисли си тя, беше спуснал завеса - из­глежда, притежаваше повече сила, отколкото й се нравеше.

Не достатъчна, изобщо нямаше да е достатъчна, но я вбесяваше.

Тя остави топката, взе бокала и отпи.

Нека си мислят, че са защитени. Нека пируват и се сме­ят. Когато приключи с тях, смехът ще се е превърнал в писъци.

Извика едно от създанията си, то кацна върху странич- ната облегалка на стола й и тя прокара пръсти по грубите очертания на лицето му. Можеше да организира нападение, само за да ги види как ще се разбягат като мравки, но реши, че е по-разумно да ги остави да пируват, да ги остави да повярват, че е възможно да спечелят битката.

И да ги остави да я отведат до Огнената звезда.

Когато го направят - ако го направят, - тя ще я вземе от тях. Ще ги разкъса на парчета, ще изпепели костите им, ще обагри морето с кръвта им.

Беше се уморила от чакане, беше се уморила само да ги наблюдава през магическата завеса. От ласките й създа­нието почти бе заспало. Тя скърши врата му с единствено злобно движение. Прибави малко от кръвта му в бокала, както друга жена би добавила сметана в чая си.

Докато пиеше, си представи, че това е кръвта на магьос­ника и че неговата сила се слива с нейната.

17

Тя плуваше през студена синя вода силна и уверена. То я призова като песен - и тя искаше само да отговори. Дори когато дробовете й запламтяха и закрещяха за въздух - само глътчица въздух, - тя продължи да плува.

Видя промяната в светлината, беше като знак, и риску­ва всичко, за да се гмурне още по-дълбоко. Дори когато ръцете й отслабнаха, а краката й отмаляха, изобщо не си помисли да изплува на повърхността. Трябваше да стигне светлината. Песента.

Беше близо, толкова близо. Очите й се пълнеха с пар­ливи сълзи, докато тялото й я предаваше. Вече виждаше отвора на пещерата, но знаеше, че няма да го достигне.

Не беше достатьчно силна.

Когато светлината започна да отслабва, а песента да звучи по-неясно, усети как нечии ръце я сграбчват.

Вдиша въздух, който опари гърлото й, задави се отвода в съня си, която изпълваше дробовете й.

И се огледа в тъмните очи на Бран.

Хвала на боговете! - Той я притегли към себе си, залюля я в прегръдка. - Беше спряла да дишаш!