Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Откъде идваха светлината и топлината?

Тя огледа куполовидния таван, богатите цветове на скалите, странното групиране на сталактитите, проблясва­щи от мокрота.

Докато гледаше, от един конус се плъзна капка, падна върху осеяния с камъни под на пещерата.

Тя чу как капката се удари в скалата толкова ясно, сякаш някой дръпна струна на арфа. Следващата. Докато Саша гледаше, капките се стичаха надолу, проблясвайки на свет­лината - вода, падаща върху вода, вода, падаща върху скала - с бърз, приятен звук.

Песен.

Не беше възможно! Скоростта на течността, светлината й, звукът - музиката се извисяваше над всичко останало. Тя се приближи повече, все така гледайки нагоре, протег­на ръка.

Върху дланта й падна капка, топла, искряща - но не и мокра. Задържа се в нея - съвършен овал, прозрачна като стъкло, а песента й отекваше в сърцето на Саша.

Като продължаваше да държи миниатюрното кълбо, тя коленичи върху пода на пещерата.

Чу как някой произнася името й, поклати глава. Не сега, не сега. Нима не виждаха, че в дланта си тя държи любов, вяра, надежда? Толкова много бе събрано в една-единстве­на капка, достатьчно за всички светове!

Саша я постави като приношение върху малкия каменен олтар.

Капката се издигна оттам - пламъкът и огънят. Искряща и красива, червена и чиста, като кръвта на сърцето. В огъ­ня проблясваха хиляди фасети, освободени от камъка - ослепителната светлина на звездата.

Огнената звезда, за новата кралица. В нея пламтят страстта и огънят на истината. - Саша я вдигна, подържа неистово пламтящата светлина в събраните си длани. - Тук са мощта, силата и огнената справедливост, които ще ос­ветяват небесата във всички светове, в името на Егле, си­яйната.

Саша вдигна звездата нагоре и я протегна напред, в очите й бликнаха сълзи на върховна радост.

Намерена е! Свободна е! И всички ние трябва да я пазим, докато я върнем заедно със сестрите й на Стъкления остров, зада могат да блестят вечно, завинаги, над всички светове.

Тя погледна към звездата, въздъхна. А когато вдигна очи, те бяха изчистени от видения.

Не сънувам.

Не, фейд! - Бран, който бе дошъл и стоеше до нея, постави ръце на раменете й. - Ти я намери!

Истинска е. Вземи я. Трябва да я защитим от нея. Тя ще дойде за нея.

Съмнявам се, че може да дойде тук. - Райли прибли­жи, допря върховете на пръстите си до пламъка. - Не и на това място. Тук е светло и топло - отбеляза тя. - Звездата не е плътна. Но... мога да се закълна, че бръмчи. Има ли някакво тегло?

Не, но я усещам. Не мога да го обясня. Ето, виж.

Райли взе звездата от ръката на Саша.

Маса без тегло - промърмори. - Активен пламък, който не гори. Не мога да почувствам формата й физически, но я усещам.

Нека оставим химическия анализ за по-кьсно, докто­ре. - Дойл не изпускаше от очи малкото езеро, едната му ръка беше върху ножа за гмуркане. - Ако тя ни нападне сега, нямаме нищо, освен няколко ножа, вълшебни гривни и каквото Бран може да извади от шапката си. Не само трябва да изкараме това на повърхността, но и да го скри­ем на място, откъдето тя да не може да го вземе.

А когато я извадим? - Сойер направи знак на Райли и на свой ред подържа огнената звезда. - Какво ще правим? Не виждате ли каква светлина излъчва? Хората на острова ще я видят.

Аз мога да я покрия с нещо - каза Бран. - Поне така мисля. И ако Дойл е прав и Нереза успее да се добере дотук, наистина няма да сме добре защитени. Трябва да отнесем звездата във вилата колкото може по-скоро.

Тогава по-добре я вземи ти. - Сойер я подаде на Бран. - Ти си най-защитеният, където и да се намираме. Саша, ти се дръж за него. Вземи моята бутилка, зада се върнеш на лодката. Аз ще успея да стигна до нея и така...

Не, не мога да ти взема кислорода.

Имам компаса, ако се наложи, но съм издръжлив плувец.

Аз мога да върна Сойер на лодката много бързо.

Значи, ще се возя на русалка? Това е първа класа - ухили се Сойер. - За нищо на света не бих отказал подоб­но предложение.

Това заклинание е най-доброто! - Бран обви със сво- бодната си ръка звездата. - Защитавай, уважавай, закриляй!

- Той описа кръг с ръка около звездата и образува кълбо. Вътре звездата проблясваше, но с меко сияние.

Добра работа! - похвали го Райли.

Радвам се, че мислиш така. От доста време усъвър­шенствам това заклинание. Но за първи път го използвам върху истинска звезда, затова не мога да кажа колко време ще продължи. Трябва да побързаме.

Тръгваме по двойки. - Сойер свали кислородната си бутилка. - Не ме гледай така - каза на Саша. - Аз си имам аквапревоз. Вие с Бран отнесете звездата на лодката. Два­мата с Аника ще ви пазим гърба.

Ние с Райли тръгваме първи. - Дойл закачи своята кислородна бутилка. - Аника и Сойер - на шест часа. Щом всички се качим в лодката, поемаме обратно. - Той пог­ледна към Бран. - И внимавай да не изпуснеш това нещо!

Скочи във водата, а когато Райли го последва, се гмур­на под повърхността и изчезна.

Бран стисна лекичко ръката на Саша.

Готова ли си?

Трябва да сме.

Аз съм с теб! - Като държеше защитената звезда близо до тялото си, той влезе във водата със Саша.

Саша заплува, отдалечавайки се от светлината, но ня­колко пъти погледна назад, докато не видя Сойер, а после и Аника, чиято лъскава опашка проблясваше зад тях.

Изтласка се нагоре и ускори движенията си, за да не се налага Бран да забавя своите и да я изчаква.

Далеч от пещерата и светлината, тя доби по-добра пред­става колко далеч и дълбоко бе стигнала. Отново се при­тесни за Сойер и се обърна да погледне назад.

Нещо проблесна срещу нея, острите зъби искряха като сребро, очите излъчваха зъл жълт блясък. Неспособна да се защити, тя можеше само да го избегне. Бран протегна ръка през водата. Тя почувства силата на течението, дока­то онова, което идваше кьм тях - и което дойде с него, - се отдалечи рязко.

Когато Бран й направи знак да изплува нагоре, към повърхността, тя поклати глава. Видя как Райли и Дойл замахват към прииждащите зверове с ножовете си за гмур­кане. Не можеше да изостави приятелите си. Приготви се за бой с голи ръце, видя как Сойер забива ножа си в коре­ма на създание, което приличаше на малка акула с огромна паст. Опашката на Аника се мяташе рязко, прогони цяла редица от създанията със сила, която ги превърна в мазни черни петна.

Нещо я удари като чук в гърба и тя се завъртя безпо­мощно във водата. Три от създанията я наобиколиха с отворена паст и проблясващи зъби. Тя започна да се отбра­нява с ръце, зарита с опашка, тялото й се изпълни с адре­налин, докато юмруците й сякаш потъваха в пореста гъба.

Проблесна светкавица, телата им експлодираха.

Аника се стрелна край нея, опашката й помиташе напа­дателите, докато самата тя изтегляше Сойер със себе си.