Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Бран прегърна с една ръка Саша и яхна светкавицата до повърхността. Почти я избута по стълбичката в лодката, където Сойер се бе навел над перилата и плюеше вода.

Аника! - успя да изрече. - Тя се върна обратно! Рай­ли! Дойл!

Преди Саша да осъзнае какво става, Бран пъхна звезда­та в ръката й и се гмурна обратно във водата.

Не!

Спри! - Макар да се олюля леко, Сойер успя да я улови за ръката, преди тя да успее да скочи от борда. - Прибери звездата в рулевата рубка! Не мърдай оттам! Трябва ми кислородната бутилка!

Той свали бутилката от гърба й и щеше да си я сложи, когато Райли се появи на повърхността и се хвана за стъл­бичката. Сойер остави бутилката и се наведе да й помогне да се изтегли в лодката.

Много ли е зле? - поиска да знае.

Бран простреля някои от тях. Ако не се беше върнал... - Също като Сойер, и тя протегна ръка, за да помогне на Дойл.

Бран! Аника! - Като стискаше здраво звездата в ръка, Саша се втурна към страничните перила на лодката.

Точно зад мен са. Хванете се за нещо! - предупреди ги Дойл. - Трябва да изчезваме оттук!

От водата изскочи светкавица, а заедно с нея - Бран. Още докато се изтегляше нагоре, се появи и Аника, могц- ната й опашка проблесна ослепително във въздуха. Тя скочи в лодката от въздуха, приземи се на ръце и ловко се претърколи.

Ти кървиш! - Сойер се отпусна на колене до нея.

Всички кървим! - промърмори Райли, но също се наведе над Аника. - Много ли е зле? - попита я.

Не. Не както преди, но... - Очите й се разшириха и тя посочи към небето. - Вижте!

Заприиждаха още, като рояк оси.

Дойл запали мотора, подкара лодката с пълна скорост. Докато летяха над водата, Сойер поклати глава.

Не сме достатьчно бързи.

Върви отпред, при Дойл! - Бран избута Саша към рубката.

С тази лодка не можем да им избягаме! - Примирена, Райли стисна ножа си.

Напротив, ще успеем! Може би - добави Сойер, до­като вадеше компаса. - Не ставай! - нареди той на Аника, притисна тяло към нейното. - Всички да се държат здраво!

Саша се прилепи към Бран, като държеше звездата по­между им. Стискаше я здраво, докато Сойер произнасяше бързо няколко числа.

Беше като изтласкване в пространството, толкова свет­кавично, че им отне дъха. Краката на Саша омекнаха, главата й се завъртя, докато светът профучаваше край нея.

После започна да пада, като от голяма височина, и туп­на шумно на земята - щеше да се просне по гръб, ако Бран не я беше задържал.

Кучият му син, свърши работа! - Сойер целуна шум­но компаса. - Кучият му син!

Намираме се във вилата! - Райли крепеше натърте­ната си ръка. - И все още сме в лодката!

И шестимата стояха на палубата на лодката. А тя се бе приземила върху моравата между вилата и стената откъм морето. Аполон тичаше в кръг около нея и лаеше радост­но.

Досега не бях премествал толкова много хора. - Сойер сви рамене. - Реших да видя какво ще стане. По-късно ще му мислим.

Още сме в лодката! - повтори Райли.

Скоро пак ще ги изпрати срещу нас - предупреди ги Дойл. - Трябва да приберем звездата и да се приготвим за бой.

Моля те, вземи я ти. - Саша подаде звездата на Бран.

При теб ще е най-защитена. Трябва да превържем рани­те. Вече знам какво да използвам.

Дължина и ширина, нали? - Райли скочи от лодката.

Числата, които ти каза, преди да се телепортираме.

Да. Винаги имам координатите на базата, ето тук. - Сойер потупа слепоочието си.

Цялата лодка! - каза тя отново и като притисна кър­вящата си ръка, закрачи към вилата.

Дойл скочи от лодката, погледна към Бран.

Сигурен ли си за плана си за звездата?

Напълно. Но ще ми е нужно известно време. Също и време да предизвикам буря. Такава, която ще я просне по гръб, ще разчисти пътя ни. Където и да трябва да отидем.

Когато си готов, ние ще те прикриваме.

Нас - поправи го Саша. - Аз ще съм с него. Видях го

каза тя, преди Бран да успее да възрази. - Нарисувах го. Преживях го.

Тя пое кьм стъпалата на терасата.

Не подлежи на обсъждане.

Вместо да спори, той внесе звездата вътре. Щеше да направи каквото е необходимо, когато му дойде времето. Сам.

18

Саша се чудеше дали грижата за раните ще се превърне в рутина. Щеше ли да свикне с кръвта и срязаната плът до­толкова, че гледката, миризмата, болката вече да не карат стомаха й да се свива, пулса й да се ускорява?

Знаеше какво да прави - донякъде действаше по ин­стинкт, но и Бран беше добър учител. Най-напред почисти раната върху ръката на Райли, прецени, че при нормални обстоятелства тя би изисквала поне десетина шева. Спо­койно я намаза с мехлема на Бран, докато той се занима­ваше със Сойер, а Дойл стоеше на пост край вратата, стиснал меча и готов за бой.

Тя няма да ги изпрати скоро, нито ще дойде. - Дока­то говореше, Саша изсипа няколко капки в чаша с вода, подаде я на Райли. - Изпий я цялата.

Ако ни нападне, докато кървим и превързваме рани­те си, това ще й осигури предимство.

Тя обаче знае, че очакваме да се възползва от него, затова то се обезсмисля. Освен това я объркахме - добави Саша. - По-скоро Сойер го направи. Изчезнахме заедно с лодката. Трябва й време да го осъзнае. И е много сърдита. Ние намерихме звездата. Това, че я открихме, е добре за нея, но тя не успя да я грабне от ръцете ни, както си мис­леше, че ще стане. - Саша се зае с останалите рани на Райли - много по-малки в сравнение с тази на ръката - и осъзна, че всички стоят и я гледат.

Кажи какво знаеш! - настоя Дойл.

Не знам, но ще узная. Чувствам яросттай. И... още не е успяла да проникне през щита, който Бран издигна около къщата. Мисля, че ще го направи, но не и сега, когато е ослепяла от гняв. Имаме още малко време.

Ти си свързана с нея. Достатьчно открита си, за да осъществяваш тази връзка. Бъди внимателна, фейд - пре­дупреди я Бран. - Иначе тя ще започне да усеща какво чувстваш ти и да прави същото като теб.

Нереза е изтъкана от омраза и гняв и от ужасна алч­ност. Тя я побърква.

Лудостта не значи глупост - напомни й Бран.

Сега ще е още по-зла. - Сойер трепна, когато Бран се зае с порезните рани на хълбока му. - Щом прегрупира силите си. Ние имаме нещо, което тя иска. Досега просто си играеше, искаше да ни покаже на какво е способна. Искаше да намерим звездата, защото тя не може.

На това му казвам точно попадение! - Райли се на­дигна, разкърши рамото на ранената си ръка, раздвижи бицепсите си. - Добра работа! Почти не усещам болка.

Можем да отидем някъде другаде. - Аника се обърна, за да може Саша да почисти раните на гърба й. Повечето бяха синини и одрасквания - гривните на Бран действаха добре. - Сойер може да ни премести някъде.

Да, мисля, че ще мога. Признавам, че за първи път местя шестима души и лодка, но мисля, че ще мога.

А аз ще придам допълнителна сила на компаса ти, когато му дойде времето. Но... - Бран погледна към Дойл и получи одобрително кимване. - Тук всичко ни е познато и засега сме в безопасност. Нужно ни е време да се прегру­пираме, както и на нея.