Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Започна да усеща топлината й, сякаш всеки момент щеше да я докосне. С всички сили се мъчеше да я достиг­не, но вече с по-уморени движения.

Не беше достатъчно силна. При мисълта за собствената й слабост и жалката човешка нужда от въздух, когато е толкова близо до желаното, я заля отчаяние.

Изведнъж всичко се разми - светлината, пулсирането, песента - и тялото й се отпусна безпомощно. Тя започна да потъва в синкавата вода с ръка, протегната към красотата.

Някакви ръце я уловиха. Безпомощна, Саша глътна вода, докато я издигаха нагоре.

Ослепителна светлина, внезапна топлина. После нищо.

Аника я извлече нагоре, проряза повърхността на вода­та. В пещерата, където се намираха, водата сякаш пееше, докато се плискаше в скалите. Светлината проблясваше, синя като лунни лъчи.

Не диша! - Аника ридаеше и притискаше Саша към себе си, когато Бран изплува рязко от водата. - Можеш ли да й помогнеш?

Да, да!

Той нямаше да я изгуби. Покатери се върху широката козирка на една скала и издърпа Саша нагоре. Постави длан на сърцето й, започна да прилага сила. И като се наведе, й даде от дъха си.

За миг, който продължи цяла вечност, той позна истин­ския страх. Нямаше да й е достатъчен! Беше закъснял!

Изведнъж сърцето й под дланта му се раздвижи.

Тя се закашля и изплю вода. Бран я обърна внимателно по корем, докато на повърхността изплуваха и останалите, и продължи да притиска длан към сърцето й, защото тя си поемаше въздух с усилие.

Всичко е наред! Повече никога няма да ти казвам, че е било само сън. Всичко е наред, a ghrd 18 !

Той я повдигна, прегърна треперещото й тяло, притисна чело към нейното, залюля я в обятията си.

Какво се случи?

Райли се изкатери при тях, погледна строго Саша.

Гмурна се без кислородна бутилка.

Аз... беше като сън. - Тя потърси ръката на Бран. - Бях в лодката, рисувах, после... чух музиката. Сякаш сънувах. Трябваше да намеря песента, светлината.

Нереза - процеди Райли през зъби.

Не, не. Не беше тъмно или студено. Не беше зло. Беше красиво.

Понякога злото се крие зад красотата. - Дойл се из­качи при тях.

Не. Щях да го усетя. Чувствам го. То ме викаше. Никой от вас ли не го чу?

Имаше нещо, докато приближавахме пещерата. - Рай­ли вдигна очи, огледа се. - Тази пещеря я няма в картите.

И светлината. - Бран я погали по бузата в желанието си да възвърне цвета й. - Тя ни доведе при теб.

Ти ме спаси - промълви тя, но той поклати глава.

Аника. Тя стигна първа до теб, изтегли те на скалата. Във водата е по-бърза от всеки от нас. - Той й хвърли бърз поглед. - Което е разбираемо.

Не можех да позволя на морето да я вземе при себе

си.

Аника изтри една сълза от лицето си с кокалчето на пръста. Лъскавата й опашка се виеше във водата.

С крака нямаше да я достигна навреме.

Сойер, все още газейки във водата, докосна внимателно проблясващата опашка с пръст, неспособен да откъсне поглед от сапфирите, изумрудите и рубините, с които бе обсипана.

Ти си русалка! Да му се не види! Това обяснява мно­го неща.

Не можех да ви кажа. Не ми беше разрешено.

Аника! - Саша изпълзя до ръба на скалата, където Аника се бе подпряла с ръце. - Ти ми спаси живота!

Виждам надалеч във водата. Както вие на сушата. Затова успях да те намеря, но с крака щях да се забавя. Дори така, ти беше бездиханна, когато те изкарах от вода­та. Бран ти даде своя дъх.

Направила си това за мен! - Саша постави длан вър­ху ръката на Аника. - Това означава ли, че... сега трябва да останеш във водата?

Не. Мога да имам крака на сушата за три пълни ци­къла на луната. Три месеца - поправи се тя. - Заклех се да не казвам на човеците, дори на онези, които търсят звез­дите с мен. Но животът е по-свещен от една клетва.

Всеки, който те нарани по някакъв начин, ще се раз­правя с нас - увери я Сойер. Изтри една сълза от бузата й.

- Ти си героиня!

Значи, не ми се сърдите?

Шегуваш ли се? Ти спаси човешки живот и за да го направиш, се отказа от нещо важно за теб. От твоята тайна.

Как точно тази... - Той отново прокара същия пръст от­страни на торса й в горната част на опашката. - Съжалявам

каза бързо и отдръпна ръка.

Няма нищо. Аз съм щастлива. Саша е жива и никой не ми се сърди.

Сега, след като установихме това - поде Дойл, - може би трябва да разберем защо Саша едва не се удави, за да ни доведе тук.

Размахващият камшик има право - съгласи се Райли. - Това място е особено. - Тя се изправи на крака. - Дълбоко в скалите, доколкото мога да определям посоки. Но достатьч­но достъпно, ако си с оборудване - добави тя, като сочеше с пръст Саша, - за да остане неоткрито от други гмуркачи. Обаче го няма на нито една от картите за водолази.

Според мен отговорът е прост. - Вече поуспокоен, след като Саша бе възвърнала цвета на лицето си, Бран също стана. - Пещерата не е трябвало да бъде открита от други. Тя притегли Саша чрез ясновидските й способности. Притегли всички ни.

Мислиш, че звездата е тук?

Той кимна към Райли.

Дори да не е, това място води към нея. И отговаря на предсказанието на Саша. Намираме се между земята и морето, не е ли така?

Прав си. - С ръце на хълбоците Райли огледа пеще­рата. - Малко езеро, обширна площ. Много скали. Стени­те са почти гладки, а таванът... - Тя се намръщи, когато погледна нагоре, огледа го. - Почти съвършен купол, а и тези сталактити, групирани по такъв начин? Досега не съм виждала ншцо подобно.

Купол, групиране под формата на полилей. Свято място.

Сойер най-сетне излезе от езерото и се присъедини към тях.

Не би трябвало да има толкова светлина, като се има предвид колко е дълбоко. Няма и небе, което да я отразява.

Погледна към Аника. - Искаш ли да се качиш тук горе

да седнеш на козирката?

Опашката й се изви във водата, проблясвайки като дъга, и се разцепи на две. Аника се изправи.

Сега мога да стоя - каза тя и отръска водата от бедра­та си. - Харесва ми да имам крака.

Е, добре си служиш с тях.

Ще трябва да обсъдим всичко това - реши Райли, - но тъй като сме тук, по-добре да се фокусираме. Ако звездата е тук и е заровена някъде, ще са ни нужни инструменти. Мога да ги намеря, но не бива да копаем навсякъде. Най- добре е да се разпръснем и да се оглеждаме за нещо не­обичайно. Аз ще започна от другата страна на езерото.

Не знам какво да търся.

Ти ни доведе тук - напомни Бран на Саша.

Нещо необичайно, помисли си тя. Но не знаеше какво е обичайно, тъй като не й се случваше често да посещава непознати подводни пещери.

Но нещо я бе довело тук - довело бе всички тук.

Защо сега не можеше да чуе музиката или да почувства онова притегляне, което я водеше в правилната посока? Започна да търси с останалите, прокарваше ръце по скали­те, катереше се по надвисналите над тях козирки.

Както каза Райли, стените бяха гладки, почти като стък­ло. И топли, забеляза тя, а би трябвало да са студени. Въз­духът би трябвало да е хладен, осъзна тя - дори студен - като се има предвид, че бяха в подводна пещера.