Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Блестяща идея, фейд! Ще носите вълшебни гривни като нея, ръцете ви ще са свободни и ще можете да откло­нявате нападателите и да се защитавате от всички страни.

Ще ги направиш ли красиви? Тя ще носи каквото й дадеш, но ако са красиви, ще я зарадваш много.

Ще се постарая. - Той обхвана с длан брадичката й, притегли я за целувка.

Всъщност ще се погрижим и за дизайна, плюс силата и защитата.

Той прекоси стаята и отиде до книгите си, избра една, започна да я разлиства.

Ето. Това ще ни свърши работа. - Той й направи знак да се приближи.

Келтско ли е?

Да. „Моята кръв и сила са вдъхновени от мен." Ще ги нарисуваш ли? Две гривни с този надпис. Както ти ги виждаш.

Добре. Чакай да си донеса скицника.

Тя изтича до стаята си и се върна веднага, вече си пред­ставяше как ще изглеждат маншетите. Широки около три сантиметра, помисли си, леко заоблени, с тънък кант под формата на стегната плитка.

А келтските символи на Бран щяха да са изписани в кръг около тях.

Не ми каза как ще се закопчават.

Той се усмихна леко.

Магия. Няма да имат начало и край - добави. - Неп­рекъснат кръг. - Докато говореше, си избра парче жица.

- Бронз. За истински бойци.

Със свободната си ръка издигна котела във въздуха около десетина сантиметра, запали под него огън.

Без остриета, без стомана. Само светлина. А в свет­лината - силата да се отбраняваш, да отклоняваш атаките. Да унищожаваш създаденото от тъмните сили, да се отбра­няваш срещу онова, което иска да ти навреди. Кръвта на боеца. - Той вдигна шишенцето, обърна го и изсипа трите капки в котела. - И на магьосника. - Като използва същия нож, той притисна върха му и кьм своя пръст, добави още три капки кръв в течността. - Сила и светлина, свързани от кръвта, идващи от древността. - После пусна жицата и тя заплува в къкрещата течност. - Раздвижени от вятъра.

Духна в протегнатата си длан и течността се раздвижи.

Възпламенени от искра.

Пламъците се издигнаха и заоблизваха стените на съда с червени езици.

С вода от бурята и от морето, за да лекува. И пръст от свещената земя за благословия.

Добави от едно шише водата, искрящо синя, после пръстта с наситен кафяв цвят.

Рисунката готова ли е?

Саша я беше направила, но сега едва дишаше. Във въз­духа пулсираше някаква мощ, той бе станал синкав като водата, която Бран изля в казана. В него той беше светли­ната, излъчваше я. Когато обърна глава да погледне Саша, очите му бяха с цвят на оникс.

Тя му подаде рисунката.

Бран не каза нищо, докато я разглеждаше, но кимна одобрително.

Вдигна я високо с двете си ръце.

Сила от теб, сила през мен! Изкови вълшебните оръ­жия на светлината! Благослови ги и ги дай чрез мен на таз жена! И нека ги използва за добри дела! Сътвори ги в този образ и втъкни кръвта ни. Разгори се огън, буен и свободен!

Рисунката лумна в ръката му и светлината от горящата хартия се понесе към котела.

Да бъде!

Бран задържа ръце над този пламък, над тези искри.

Сега се охлади! Готови са.

Стаята отново стана същата, огряна от меката привечер­та светлина, а котелът стоеше кротко на каменния пиедес­тал.

Не ми достига въздух - промърмори Саша.

Бран се обърна бързо, очите, които преди бяха напрег­нати и отнесени, сега я гледаха загрижено.

Не, нямам предвид... - бързо се поправи Саша. - Прос­то останах без дъх. Това, което направи ти, беше велико­лепно и ме остави без дъх.

Не е лесно да създадеш нещо осезаемо от стихии и воля. Многопластово е и изисква значителна енергия.

Видях.

Уплаши ли се?

Не и когато го правиш ти. Не.

Той протегна ръка.

Ела да видим какво се е получило.

Аз не съм...

Рисунката ти. Това, което ми даде ти - красота и въоб­ражение - също се съдържа тук. - С едната ръка той я улови за китката, а с другата бръкна в котела.

Маншетите бяха точно както ги бе нарисувала тя - с гравираните символи и тънкия кант с форма на плитка.

Може ли да...

Разбира се.

Тя прокара пръст по тях.

Красиви са. Аника със сигурност ще ги хареса. А на мен ми харесва... харесва ми, че ти ги направи за нея, че разбра нежеланието й да използва оръжие и изработи нещо силно, красиво и от светлина. Ти...

Задавена от изблика на благодарност, тя впи очи в не­говите.

Наистина оставам без дъх от теб. И не само заради способностите ти, Бран. А и заради това, което се случва с мен, докато сме заедно. Ти промени живота ми. Разкри ми красотата му.

И ти промени моя. - Той обви лицето й с ръце, целу­на я нежно. - Обогати го. Ще ти се закълна в нещо, фейд, макар да не съм ясновидец. Когато върнем звездите по местата им, ще застанем заедно, точно както сега, под светлината им.

Това е клетва, която искам да удържим и двамата.

Тогава вярвай, че ще го направим.

Тя се облегна на него за миг, докато гледаше към небе­то, морето и носа, където знаеше, че ще стоят заедно в разгара на бурята.

Става късно - боже, как лети времето! Имаме работа в кухнята.

Много жалко, защото в главата ми се върти много по-приятна мисъл, свързана с нас двамата.

Запомни си мисълта - но първо Райли трябва да хапне нещо преди залез. И трябва да дадеш на Аника гривните.

Ти си самата практичност! Но по-късно ще се разхо­диш с мен.

Значи, приятната мисъл, свързана с нас двамата, е била да се разходим заедно?

Като за начало. - Той взе гривните, които тя му вър­на, после и ръката й. - Достатъчно се занимавахме с бойни планове и задачи - каза, докато слизаха долу. - Иска ми се да се поразходя с теб на лунна светлина.

Значи, имаме среща. - Тя видя, че Аника играе на дърпане на въже с Аполон. - Занеси й гривните, а аз ще се заема с вечерята.

Когато тя го остави, Бран закрачи през моравата. Аполон прекъсна играта и му отдели необходимото време за поз­драв под формата на подскоци около него.

А очите на Аника се разшириха, когато видя гривните в ръката му.

О! Това ли е, което правеше за мен? - Тя притисна длани като за молитва, докосна с тях устните си. - Боже, как само блестят на слънцето!

Защото са направени от светлина.

И кръв?

Твоята и моята. Само за теб са и могат да принадлежат само на теб или на някой, който носи твоята кръв - обясни той.

Благодаря ти! - Тя взе едната почти благоговейно, после на лицето й се изписа озадачено изражение. - Не знам как да я нося. На китката ли се слага?

Точно така. - Той улови ръцете й. - Ако я искаш, сама ще обгърне китката ти. Но имай предвид, че е едновремен­но оръжие и щит.

И ще ми помага да се бия - без пистолет или нож?

Точно така. Без пистолет или нож, но със сила и свет­лина.

Ще се бия!

Когато Бран напъха пръстите й в гривната, тя проблес­на над ръката й, обви китката й и остана там, стабилна и съвсем истинска. Аника направи същото с втората.

Красиви са.

Само ти можеш да ги свалиш.