Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

И къщата блестеше от чистота.

Тя намери Аника в кухнята, изпразваше старателно миялната машина.

Почистих къщата.

Личи си.

Съжалявам.

Спри да го повтаряш. Никой не ти се сърди.

Не изпълних задачата си.

Защото според теб е нередно. Всички разбираме. - Саша си помисли за болката в собствените си мускули, сравни ги с приятелството. - Ти каза, че ще ме научиш да правя стойка на ръце. Може да ми дадеш няколко частни урока, преди да започнеш да работиш с останалите.

Добре, ще го направя.

Какво ще кажеш да започнем веднага?

Тя се провали и дори когато Аника я държеше за крака­та, ръцете и раменните й мускули вибрираха и звънтяха като опънатите струни на арфа. По време на груповия урок, след многобройните приземявания по лице или задник, я върнаха да упражнява простичките предни и задни претър- кулвания.

Щеше да стане по-силна. Щеше да стане по-добра.

Решила, че е приключила, Саша избра да лекува болеж- ките си с хидротерапия. Първо си помисли да направи няколко дължини в басейна, както бе предложил Дойл, но при това състояние на крайниците й сигурно щеше да по­тъне веднага и да се удави. Освен това си бе заслужила една хубава почивка.

Почувства струята от джетовете в джакузито — о, какво блаженство! Нагласи слънчевите си очила. Тъкмо се бе потопила до брадичката, когато видя, че към нея прибли­жават Аника и Райли.

Харесваше компанията им, но в момента би предпочела да си ближе раните на спокойствие.

Райли остави кана с маргарита на масата, наля три чаши. Аника държеше малко шишенце.

Бран каза да излеем това във водата.

Какво е?

Лавандула и розмарин. И... - Тя погледнакъм Райли.

Магия. Той каза, че ще премахне болката в мускули­те. Излей го, Ани. Да видим дали ще има ефект. - Райли подаде чаша на Саша.

Аз нямам мускулна треска. - Все пак Аника изля бледозелената течност във водата.

Изкушава ме да й кажа „майната ти". - Райли влезе в джакузито.

Смятай го за казано. - Саша притвори очи, отпи от пенливото питие. Чу плясък, когато Аника предпочете да плува в басейна.

Всичко ме боли! Като си помисля, че утре рано-рано пак ще правим упражнения и ще тичаме, направо ми приз- лява!

Прибави и работата върху горната част на тялото ти.

Саша присви очи.

Смятай, че и аз съм те наругала.

Утре ще се гмуркаме, така че това ще ни разнообрази. И може да извадим късмет. Оставих Сойер и Дойл да по­мислят къде.

Бран?

Хрумна му нещо за оръжието на Аника и каза, чс ще поработи върху идеята.

Саша реши, че ще отиде да му помогне. Може би.

Господи, това ухае прекрасно! Защо нямам нещо такова у дома.

Горещо джакузи или горещ магьосник, който да ти прави вълшебни отвари за горещото джакузи?

Тя се усмихна бегло.

И двете.

Бас държа, че можеш да имаш и двете.

Бран в моята малка кьща в планината? Той си има Ню Йорк и Ирландия. Моето място е толкова изолирано, тол­кова тихо, а той... той е по-голям от живота, не е ли така? Цялата тази мощ. Умее да я контролира, но е огромна и пламенна и едва ли ще му е достатъчно да живее в някаква си къщурка в Северна Каролина.

А на теб ще ти бъде ли достатъчно, когато свършим с това тук?

Вече не знам - отвърна колебливо Саша. - Но мисля, че винаги ще имам нужда от някое тихо местенце, в което да отида, да живея, да рисувам. Повече никога няма да блокирам способностите си, нито ще си мисля, че трябва да съм сама. Сега се познавам по-добре, знам какво мога. Знам какво е да си част от нещо наистина важно. Нещо, за което си струва да се бориш. И като се погледна сега...

...Огледалото вижда истината, голата и суровата. Онова, от което се бои тя, живее в огледалото. Там, вътре, е и нейният край - край, който могат да променят единствено звездите. Тя се страхува от края си.

Когато Саша отново дойде на себе си, видя, че Райли я е стиснала за ръката, за да държи главата й над водата, и вика Аника.

Добре съм! Всичко е наред.

Пийни една голяма глътка! - Райли напъха чашата обратно в ръката й. - Успях да я хвана, когато започна да се накланя в ръката ти.

Саша поклати глава, въздъхна.

Дай ми минутка.

Водата е твърде топла, а ти си бледа. Хайде да се охладим в басейна.

Добра идея.

Като кимна към Аника, Райли остави чашата и помогна на Саша да се изправи.

Вън от джакузито и вътре в басейна!

Тя се подчини, защото наистина й беше горещо, и ня­как... отпуснато. По-хладната вода на басейна й помогна да се отърси от замайването и тя успя да излезе от него сама.

Помниш ли какво каза? - попитая Райли.

Да. За едно огледало и истината в него. Не съм сигур­на какво означава.

Време е да се прибираме - реши Аника. - По-далеч от слънцето.

Да, помисли си Саша. Ще си свали банския, ще почине минутка-две.

Има и нещо хубаво. - Тя разкърши рамене, преди да се увие с хавлиената кърпа. - Вече не ме боли.

Макар да бе отклонила предложенията им да й помогнат да се преоблече, тя осъзна, че са отишли право при Бран, когато той влезе в стаята й, преди още да е закопчала ри­зата си.

Дай да те погледна.

Добре съм! Не биваше да те прекъсват.

Той обаче постави ръце на раменете й, взря се дълго и изучаващо в лицето й.

Имаш ли главоболие?

Не. Не се опитах да блокирам видението. Заля ме като вълна - и ме остави малко разтреперана, но не ме заболя. Ти беше прав.

Опиши ми какво се случи.

С Райли бяхме в джакузито - Аника изля отварата ти във водата. Прекрасна е, между другото. Аз се бях отпус­нала и тъкмо си говорехме за... - Тук тя спря. Нямаше никакво намерение да споделя с него предположението на Райли, че той може да живее с нея в Северна Каролина.

Говорехте си за какво?

Че откакто това започна, вече се познавам по-добре и знам какво е да си част от нещо. После ме заля тази въл­на. Все едно си попаднал в подводно течение. Но този път се оставих на видението, не се опитах да се боря с него.

Какво видя?

Аз... - Тя замълча, защото на вратата се почука.

Добре ли си, Саша? - извика Сойер отвън.

Да! След малко слизам! Имам нужда да си подредя мислите - каза тя на Бран.

Добре. - Той прокара ръка по влажната й коса. - Ще слезем долу.

Всички вече се бяха събрали на терасата, затова тя сед­на, пое си дъх.

Съжалявам, но наистина не разбирам какво означава видението. Може да е било стая, може да е било и пещера. Всичко беше в злато и сребро. И сияеше. Като много еле­гантна къща, пълна с огледала. Аз сякаш стоях в нея, но не можех да се видя. После взех едно огледало - но ръката не беше моята. Мисля, че беше нейната. На Нереза. Тя взе огледалото със скъпоценните камъни, но щом се взря в него, онова, което я гледаше оттам, не беше просто оста­ряло. Беше древно. Сиво и повехнало. Хлътнали очи, тън­ка сива коса. Приличаше на череп. И не се виждаше нищо друго. Стъклото около отражението беше черно.