Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Може първо да поплувам, преди да почистя басейна.

Заедно със Сойер стана и Дойл.

Имате петнайсет минути, ако искате да добавите нещо към списъка. Няма да чакам повече.

Аника не тръгна веднага след останалите, погледна извинително към Саша.

Не знам как да пера. Ще ми покажеш ли?

Вървете. - Бран махна с ръка. - Чух какво каза, Ани­ка.

Докато Саша свърши с обучението на Аника - разпре­деляне на дрехите, температура на водата, вид програма, той почти бе измил чиниите.

Затова тя и партньорката й за сутринта поеха към гра­дината с мотики, гребла и пластмасово корито от бараката.

Докато работеха, Аника си тананикаше весело. Саша чуваше бръмченето на косачката, жуженето на пчелите и плясъка на вълните в основата на скалата.

Всичко е толкова нормално, помисли си тя, толкова спокойно. Ако някой гледа отстрани, ще види група хора, които изпълняват домакинските си задължения. Но те бяха много повече от това.

Тя изчака подходящия момент, виждайки, че Аника се усъвършенства във ваденето на плевели с мотиката също толкова бързо, както се бе научила на основните неща при прането.

Но беше явно, че никога преди не е прала, нито плевила.

Значи, имаш шест сестри - подхвана Саша.

Да.

Сигурно ти липсват.

Така е, но тук ми е добре. Въпреки че трябва да се бием и част от работата е трудна.

Шест сестри - повтори Саша. - И никога досега не си прала?

Днес го направих.

Значи, имате персонал?

Персонал?

Хора, които се грижат за прането, готвенето и чисте­нето.

О, това ли е персонал?

Аника избягваше да гледа Саша в очите.

Така и не ни каза къде живееш.

Аника продължи да плеви, после спря и се обърна към Саша.

Ще ми бъдеш ли приятелка?

Аз съм ти приятелка.

Ще ми бъдеш ли приятелка, която не задава въпроси, на които не мога да отговоря? Кълна се, не крия нищо лошо. Това е...

Нещо като клетва.

Да-

Добре.

Аника пристъпи към Саша и я прегърна.

Благодаря ти. Ти ме научи да пера. - Тя се отдръпна, усмихна се. - Аз пък ще те науча как да... - Като се изви назад, тя направи абсурдно гъвкава стойка на ръце.

За това трябва много повече време, отколкото да се научиш да переш.

Аз ще те науча. - Аника отново застана на крака. - И ще намерим звездите. А когато го направим и те отидат където им е мястото, ще мога да ти кажа всичко.

Добре. Каквото и да е то, пак ще си останем приятел­ки.

След работата в градината и прането, след като прибра­ха покупките в шкафовете и изядоха гиросите*, които Райли донесе от селото, Саша получи първия си урок по безопасна употреба на огнестрелно оръжие.

Изненадващо търпелив, Сойер прекара значително вре­ме с нея и Аника - единствените, които никога не бяха използвали огнестрелно оръжие, - показвайки им как да го зареждат, да изпразват пълнителя, да презареждат, как да се целят, как да вдигат и спускат предпазителя.

Аника вкара пълнителя в един от деветмилиметровите пистолети на Сойер.

Не го харесвам. Много е студен и зловещ.

Няма нужда да го харесваш. Трябва да го уважаваш. Много огнестрелни рани се получават от небрежност. Обикновено се случва на хора, които не боравят правилно с оръжието, не го обезопасяват, когато не се използва. Има израз, че оръжието не убива. Правят го хората. Но оръжи­ето убива и след като знаеш това, е много важно да го уважаваш.

Този пистолет убил ли е някого?

Не. Но знам, че може. Знам, че аз мога. Ако нямам друг избор.

Той погледна към мястото, където останалите правеха временно стрелбище, с хартиени мишени върху дебела дъска.

Време е да ги изпробваме. Спуснете предпазителите.

На Саша също не й харесваше да държи оръжие в ръка­та си, но го понесе кьм стрелбището, където Райли про­дължи урока.

Трънка питка с месо и зеленчуци. - Б. пр.

Ще започнем със стойката и захвата. Основната поза „Уивър" - обърна се тя към Сойер. - Държане на пистоле­та с две ръце.

Когато им показа, Аника поклати глава.

Сойер стреляше с една ръка.

Когато се научите да стреляте като него, обадете ми се. Засега - с две ръце. Водещата ръка е по-напред върху оръжието, другата - по-назад. Балансирате. Това ще ви помогне при отката. Водещият крак назад и встрани, дру­гият напред, със свито коляно. Основната тежест да пада върху крака, който е изнесен напред. - Тя ги накара да упражнят позата отново и отново, да заемат позиция, да повдигнат незареденото оръжие до нивото на очите.

Добре. Кой иска да стреля пръв?

Саша - каза веднага Аника.

Добре.

Зареди го както ти показах - обади се Сойер.

Когато го направи, Райли пристъпи зад нея.

Не бързай, заеми позата, вдигни пистолета. - Тя пос­тави ръка върху гърба на Саша. - Не вдишвай, когато дърпаш спусъка. Дръпни го бавно и плавно и издишай.

Тя го направи, почувства отката в рамото си, силата му, гърмежът я блъсна като удар в сърцето.

Не пропусна съвсем целта, но вкара куршума вдясно на втория кръг.

Не беше зле. Заеми пак позата, отпусни рамене. Опи­тай отново.

Следващият куршум попадна по-високо и все още дос­та вдясно от центъра.

Дърпаш го надясно. Помисли за това, стреляй отново.

Този път беше по-ниско, забеляза Саша, и с един кръг

по-близо.

Стреля още няколко пъти, но така и не улучи центъра, обаче направи прилично „групиране", както го нарече Райли.

Отстъпи встрани, повече от доволна, че може да свали пълнителя и да остави пистолета, за да направи място на Аника до линията.

Райли нагласи и нейната поза, захвата й, после отстъпи назад.

Аника стреля, когато й бе казано, пропусна хартиената мишена, заби куршума в дървото.

Добре. Няма нищо. Не задържай дъха си. Не затваряй очи. Този път очите върху мишената и дръпни спусъка.

Тя го направи, улучи бялото на хартията и свали писто­лета.

Не искам да се уча на това! Съжалявам. - Демонстра­тивно извади пълнителя, подаде внимателно пистолета на Сойер. - Съжалявам, но няма да стрелям повече! Ще ра­ботя още по-здраво и ще се бия, но не мога да правя това. Сякаш държа злото в ръката си. Съжалявам.

Добре, няма проблем. Хей, недей да плачеш - каза той бързо, когато очите й се наляха със сълзи. - Ще ти намерим нещо друго. Без оръжия. - Той погледна много­значително към Дойл. - Тя може и да не използва оръжие.

Щ ом така иска.

Ето, виж. - Сойер прибра пистолета в кобура, прегър­на Аника през рамо. - Щом така искаш.

Аз ще сгъна прането. Саша ми показа как. Ще отида да сгъна прането.

Ще измислим нещо друго - каза Сойер на групата, когато тя тръгна бързо към къщата.

Може би ще ми хрумне нещо. - Бран гледаше подире й. - Нещо, което да е оръжие и да може да се защитава с него, но без да се разстройва. Оставете на мен.

Когато приключиха с всевъзможните видове оръжия, Саша видя, че прането е изпрано и сгънато, а собствените й неща са оставени внимателно върху леглото й.