Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Давех се.

Ти си тук! Тук с мен!

Имаше някаква светлина и исках да я достигна. Тряб­ваше да го направя. Плувах към нея, но не бях достатьчно силна. Започнах да се давя.

Просто сън. - Не беше предсказание. Той нямаше да го позволи. - Напрегната си, това е всичко. Утре ще се гмуркаме... - Днес, помисли си той, защото навън се раз- виделяваше. - Затова си напрегната.

Бях сама. Не се гмурках, не и с кислородна бутилка. И не бях достатьчно силна.

Няма да си сама. Днес ще пропуснем гмуркането. Аз ще остана с теб тук.

Не бива, знаеш го. Сънят няма никакъв смисъл. Не бих се гмуркала без кислородна бутилка. И не се боях, Бран. По-скоро бях... като хипнотизирана. Докато осъзнах, че не мога да го направя.

Какво да направиш?

Да стигна до светлината. Пещерата. От напрежение­то е - каза тя и кимна. - Понякога сънят си е просто сън. Все още съм слабото звено - физически. Съжалявам. Уп­лаших те.

Само ми изкара ума. Хайде, поспи още малко.

Ако стана сега, ще мога да си направя кафе, преди Дойл да е размахал камшика. Мисля, че си струва.

Добре тогава, да пием кафе. - В този миг, все още подвластен на уплахата, Бран беше готов да й даде всичко. - Ако нещо ти напомни за съня, докато се гмуркаме, неп­ременно ми кажи. Няма да те оставя сама.

Обещавам.

Тя беше спокойна. Сънят не я беше изнервил и разтре­вожил. Всъщност изобщо не изглеждаше реален. А след двайсет минути, когато Дойл започна да им вади душата с упражненията, нищо не изглеждаше реално, освен потта и потръпващите мускули.

Саша успя да направи шест лицеви опори (почти) - с недостатъчно повдигане на дупето според Дойл - и три четвърти от едно набиране.

Когато се качи в лодката, се чувстваше така, сякаш половин ден бе тичала до припадък. Едва ли в момента имаше нещо по-хубаво от това да отпусне изтръпналия си задник върху подплатената седалка, да вдигне лице към слънцето и да позволи на соления бриз да гали тялото й. И през цялото време зеленината на Корфу проблясваше на фона на синята вода. Други лодки се полюшваха на кея или плаваха по водата - както скоро щяха да направят и те. Тя различаваше цветовете на магазините и ресторантите, движението на хората, които вече се разхождаха. Върху перилата на тесните балкончета в един малък хотел се развяваха плажни кърпи.

Бризът довяваше смесица от гласове и езици, аромата на крем против слънце, лимони и силно гръцко кафе, едва доловимата миризма на дим.

Нима това не е едно малко чудо само по себе си, помисли си тя, целият този живот, кипящ около тях, толкова разли­чен от досегашния й? Семейства на почивка, продавачи, отварящи врати за клиентите си, двойки, седнали край маси в тротоарните кафенета, наслаждаващи се на гледките, звуците и уханията също като нея, докато закусваха лениво.

Никой от тях не знае, помисли си тя, че съществуват зли сърца, толкова алчни за власт, че биха унищожили всички останали.

Подскачащото между родителите си малко момиченце в красив розов три четвърти панталон и панделка, която се спускаше по къдравата й конска опашка; старецът със съсухреното лице и шапка с козирка, всмукващ с наслада от цигарата си, докато кафето му вдигаше пара пред него; невъзможно красивият мъж, който миеше с четка палуба­та на близката лодка и зъбите му проблясваха в усмивка; трите минаващи край него момичета, които му отправяха закачливи погледи.

Те нямаха представа, че светът е изложен на риск. За тях това бе просто една прекрасна утрин на потънал в пролетна зеленина остров сред синьо море.

Ти си някъде далеч. - Бран седна до нея.

Всъщност не съм. Точно тук съм. Точно тук и точно сега и чувството е прекрасно. Със сигурност пак ще се върна - реши тя мигом. - Когато „тук" и „сега" няма да са застрашени. Ще пия кафето си ей там и ще обикалям по магазините. Ще си купя безумно пъстър шал и нещо абсо­лютно безполезно и красиво, на обед ще пия вино от кум- куат. - Тя наклони леко глава, усмихна се. - Може би и ти ще дойдеш и ще пиеш с мен?

Не звучи зле.

Дойл изкара лодката от пристана, далеч от суматохата, ароматите, целия този живот. Саша взе скицника си, зада нарисува набързо селото от водата. Щеше да запамети ярките цветове и тези, избелелите от слънце, докато го рисува. Ленив акварел, реши тя, така че това кътче от све­та да изглежда леко загадъчно и нереално.

Отгърна страницата - нова скица на скалите, всичките тези зелени и кафяви нюанси, текстурата - и плажа, къде­то хората вече започваха да предявяват претенциите си кьм деня.

Потънала в работа, тя едва забеляза, че Бран стана да помогне на Райли и Аника с екипировката за гмуркане, едва чуваше мотора, вятъра, Дойл и Сойер, които разглеж­даха картите.

Изпълнена с доволство, леко отнесена, тя свали обув­ките си, стана, за да съблече ризата, късите панталонки. Прибра косата си в конска опашка за гмуркането и остави шапката си върху дрехите, всички сгънати прилежно вър­ху скамейката.

Въпреки яркото слънце остави слънчевите си очила върху купчинката. Светлината беше бял блясък, пронизващ водата, сгъстяващ синьото на морето. Пяната, оставяна след лодката, плисъкът на вълните в корпуса, докато зави­ваха плавно към сушата, звучаха като музика.

Изведнъж тази музика я затегли, затегли всичко в нея. Саша се изправи на пейката, качи се на перилото. И прос­то се гмурна в песента.

Бран се обърна пръв, за част от секундата успя да види как тя изчезва във водата.

Спрете лодката! - Грабна спасителен пояс, вдигна го нагоре и го запрати с всичка сила към мястото, където бе изчезнала Саша. - Падна зад борда! Саша падна зад борда! - извика, докато изхлузваше обувките си. - Тя сънуваше, че се дави!

За бога! Почакай! - Райли го хвана за лакътя. - Сложи си кислородната бутилка! Тя може да има нужда от въздух. Дойл!

Вече обръщам.

Бран нахлузи кислородната бутилка на гърба си, като проклинаше отминаващите секунди, претърколи се във водата.

Слагайте кислородните бутилки, хвърлете котва! Ние трябва да...

Аз ще я намеря. - Аника прекъсна обърканите нареж­дания на Райли. Също като Саша, и тя просто се гмурна.

По дяволите! — Като нахлузваше бутилката върху тениската си, Сойер държеше спасителния пояс под око. - Сигурно Нереза им е направила нещо. Да действаме.

Беше във водата секунди след Аника.

Дойл подхвърли на Райли кислородната маска.

В нея е влюбен магьосник. Той ще я спаси.

Райли закопча канията с ножа за гмуркане.

Не можем да рискуваме!

Саша заплува през хладната синя вода, погълната от песента. Тя проникваше в главата й, в кръвта й, по-краси- ва от всичко, което бе чувала досега. Видя светлината от­пред - прекрасно меко сияние в синята вода, потрепващо в ритъма на музиката.

Саша се гмурна още по-дълбоко, копнееше да я достиг­не. Слизаше все по-дълбоко и по-дълбоко, макар дробове­те да я боляха.