Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

А и звездата е на първо място - заключи Райли. - Но ако имаме достатьчно време, искам една бира и да хапна нещо.

Тя отиде до хладилника, извади храната, останала от предната вечер, кашкавал, маслини.

Гладна мечка хоро не играе, нали така?

Храната е енергия. - Сойер се насили да се усмихне.

- От която не ми е останало много, след като изплюх ня­колко литра морска вода, а после пренесох задниците ви и лодката.

Ще ви приготвя нещо за ядене. - Аника хвана ръката на Сойер, потърка я в бузата си. - Не успях да те измъкна достатъчно бързо.

Аника, без теб изобщо нямаше да се върна!

Вярно е. - Райли извади хляб от бюфета, после и чипе. - Искам да знам обаче как така сред нас се разхожда ру­салка.

Не можех да ви кажа досега.

Аз съм последният човек, който ще те сочи с пръст. Но как го правиш?

И ние си имаме магьосници. - Аника се усмихна на Бран. - И ние търсим звездите, за да ги защитим и един ден да ги върнем на небето. За някои това е цел в живота. И за нашето семейство е така. И във всяко... не знам дума­та. Но избираме един сред нас и го обучаваме.

Във всяко поколение се ражда една убийца. 19

Аз не убивам.

Сега Сойер се усмихна по-непринудено.

Това е цитат. Как избраха теб?

Светлината избира. На церемония, когато навършим нужната възраст. Светлината се вади от нейния сандък от магьосника и огрява избрания. После имаш избор. Не на­силваме никого, така че имаш избор. Аз избрах да приема. В песента се казва, че търсещият ще се обедини с още петима, които ходят по земята, така че търсещият получа­ва крака и може да ходи по земята. Но този дар трябва да остане тайна, която може да се разкрие само ако така ще се защити звездата или ще се спаси живот. Щом веднъж е разкрита, търсещият разполага само с три цикъла на луна­та, за да продължи, после мястото му се заема от друг.

Ами ако ти - ние - намерим звездите? - попита Саша.

Тогава ще мога да се върна при семейството си и звездите ще светят над всички светове. Никой от нашите не е успял досега, но и никой не е намирал останалите петима. И вече имаме огнената звезда. Трябва да я запазим.

щ е го направим.

Бран се обърна към топката, която бе поставил на плота, с проблясващата вътре звезда.

Сещам се за едно място, където ще е в безопасност, където тя няма да може да я достигне.

Не при нас? - Дойл се извърна от часовника си. - Аз съм се клел да я пазя.

Също и аз. Ако я държим при нас, рискуваме Нереза да ни надвие - всички знаем, че тя няма да спре с опитите си. Но ако звездата не е с нас, дори тя да успее, няма да я получи.

Не ми се нрави много да не я държим под око - въз­рази Райли. - Какво място имаш предвид?

По-добре да ви покажа. Само минутка.

Когато той излезе от стаята, Райли се взря смръщено в бирата си.

Ако звездата не е с нас, какво ще спре Нереза да на­мери скривалището и просто да си тръгне с нея?

Няма да рискувам подобно нещо. И проклетата Не­реза няма да ме надвие!

Също като останалите, и Сойер се вторачи в звездата.

Аз съм на същото мнение като Райли и Дойл. Цели десет години ги търся, а сега, когато намерихме първата, не върви да я заровим някъде си. Досега се справяхме с атаките на Нереза.

Да, но кървим, и едва не се удавихме - изтъкна Саша.

При това знаем, че тя само си играе с нас. Ами ако стане сериозна?

Ако звездата е далеч от нас, как ще знаем, че е защи­тена? - Аника протегна внимателно ръка към кълбото. Когато пръстите й го докоснаха, звездата вътре запулсира.

Все още не сме екип, не сме един отбор! Дори след всичко това! - Саша се обърна уморено към мивката, за да измие кръвта и мехлема от ръцете си. - Нямаме си доверие

даже не искаме да изчакаме и да видим какво има предвид той. Вие не вярвате и в себе си, щом смятате, че можем да я запазим само ако я виждаме или докосваме.

Тя се обърна, взе бирата на Райли, отпи голяма глътка.

За бога! Стоя тук след поредната битка с - не знам как да ги нарека - нейните слуги? Да, точно така - нейни­те слуги. Почиствам кръвта, докато тази божествена звез­да седи на кухненския плот като някакъв тостер. А аз стоя с русалка, ликан, мъж, който може да пътува във времето и пространството, и с онова проклето нещо, което Дойл още не желае да сподели с нас! Имах си чудесен живот. Чудесен! Работата ми, къщата ми, спокойствието. Научила се бях да се справям с ясновидството си - или да не му обръщам внимание, за да живея живота, който си мислех, че искам. Сега се бия с някаква алчна за власт богиня, която нехае за живота ми. Влюбена съм в магьосник и стрелям с арбалет. И пия бира, при положение че дори не обичам бира. Всички вие, всеки един от вас е търсел тези звезди или е знаел за тях от години. Аз знам от седмици - защо тогава съм единствената тук, готова да се довери на човека с доказани способности, който ни уверява, че може да скрие звездите?

Заслужих си ритника в задника! - промърмори Сойер.

Не искам да сритвам ничии задници! Неприятно ми е да ви се карам, но не мога да се спра. За бога, имам нуж­да да поседна!

Докато го правеше, тя видя Бран на рамката на вратата, вперил погледа си - тъмен и напрегнат - в лицето й.

Просто си изпуснах нервите - успя да каже тя и най- сетне седна. - Бих се извинила на всички, но мисля, че в тирадата ми имаше и смислени моменти.

Повече от смислени - увери я Райли.

Аника наля чаша вино, подаде я на Саша.

Извинявай ме.

Готов съм да чуя какъв е планът. - Дойл се облегна назад на плота, кимна към Бран.

Мислех за него, докато седях на терасата на хотела първия ден. Но се нуждаеше от усъвършенстване - допъл­ни той и постави рисунката на масата.

Но това е моята рисунка - онази, която ми каза, че си купил.

Преди да те срещна, да. Поисках да ми я изпратят. Казах ти, че познавам тази гора, тази пътека. Защото съм ходил по нея през гората, към онази светлина. Там имам къща.

В Ирландия.

Да, близо до крайбрежието на графство Клеър. Място, което открих случайно преди известно време. То ми гово­реше нещо, затова си купих къща там, макар че вече имах една в Слайго. Това място, в края на пътеката, ме призовава към светлината. Призовало е и теб, Саша, защо иначе ще го рисуваш? Защо иначе ще влизам в онази галерия, ще я видя и веднага ще я разпозная? В тези неща има смисъл и той е съвсем ясен. Звездата трябва да бъде скрита там. Вярвам с цялото си същество, че там ще е извън обсега на Нереза.

Добре. - Райли се надигна и закрачи из стаята. - Доб­ре, разбрах. Това е много силна и здрава връзка. И Саша е права. Трябва да си имаме повече доверие. Но как ще стигнем дотам? Да потупаме Сойер по рамото за ново пъ­тешествие? Ти ще можеш ли да ни откараш всичките там?

Ако имам координатите - мисля, че да.

Аз имам по-добър начин - начин, който със сигурност е извън обсега й. Мога да изпратя звездата чрез рисунката.