Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Тя описа кръг във въздуха с пръста си.

Нач... начи...

Начинание? - попита Бран.

Да! Благодаря ти. Това е опасно начинание, затова искам да участвам. Дойдох. Звездите трябва да бъдат от­крити и върнати.

Върнати? - повтори Райли. - Къде?

Аника примигна изненадано.

Ами на Стъкления остров.

Това е мит.

Извинявайте ме. Мит?

Мит. Легенда - дообясни Райли. - Това е фолклорна история и често включва приказни създания.

Обожавам историите! Може ли още вино?

Не съм чувала за този мит. - Саша ги изгледа. - Виж­дам, че всички останали го знаете. Какво е Стъкленият остров?

Митичен остров, който се появява когато и където пожелае - обясни Бран. - Място извън времето. Свят сам за себе си.

Като Бригадун 5?

Не. - Райли поклати глава. - Бригадун се появява на всеки сто години като по часовник, на едно и също място. Докато си в Бригадун, минава само ден. Харесват ми доб­рите митове - много ясно!, - а със Стъкления остров са свързани страхотни истории. Но той не съществува.

Истински е. И винаги е на мястото си, но само мал­цина са го виждали, само на малцина е било разрешено. Гадателката не лъже. Когато намерим всички звезди, тряб­ва да ги върнем на мястото, където са се родили.

Да не би да ни казваш, че звездите са създадени на Стъкления остров? - Райли присви очи.

Да. От три богини. Селена, Луна, Арианрод, като подарък за новата кралица, която е Егле, сияйната.

Райли се облегна назад в стола, забарабани с пръсти по масата.

Къде си .учила?

Учих много усърдно. - Лицето на Аника засия като слънце. - На много места. Обичам да научавам и нови неща, и стари неща, и всякакви неща.

Коя е Нереза?

Не бива да произнасяш името й нощем! - Аника пог­ледна към прозореца. - Иначе рискуваш да я призовеш.

Глупости! Коя е тя?

Тя е тьмната, майката на лъжите. Не бива да се добере до звездите. Не обичам да се бия, но ще го направя заедно с вас, за да я държим далеч от тях. Ние сме едно. - Тя посочи рисунката. - Вие сте приятели на Сойер, значи сте и мои.

Просто така?

Много си любопитна. - Аника се наведе към Райли. - И аз съм любопитна. Значи ще станем приятелки. И аз ще ви помогна. Това е предсказано.

Райли хвърли поглед към Саша.

Не мога да кажа, че плюя на предсказанията. Но те­първа ще видим. Как точно...

Райли! - прекъсна я Сойер. - Стига толкова. Ти имаш ли въпроси, Аника?

О, много. Майка ми казва, че съм изтъкана от въпро­си. Но засега е достатьчно, че съм тук. Много съм уморена. Може ли да спя в меко легло?

Има още няколко. Ще те заведа горе да си избереш стая.

Няма да спя в твоето легло?

Какво? Не. - Сойер улови развеселения поглед на Бран, потърка врата си. - Всеки си има собствена стая.

Аз ще я заведа. - Райли се надигна. - Нали ще става­ме приятелки.

Благодаря. Благодаря ви и за храната и виното.

След като Райли я изведе, Сойер разпери ръце.

Просто беше там, стоеше на брега. Като в рисунката. Точно там.

А сега е тук. - Бран погледна към Саша. - Какво видя в нея?

Радост. Толкова много радост, че аз самата едва не се пръснах от нея. И е много сладка. Дали крие нещо? Да, сигурна съм. Но всичко, което каза за звездите, за този остров - вярва, че е истина.

Явно английският не е майчиният й език - отбеляза Бран. - Но ако засега иска да запази в тайна откъде е, това с дреболия.

Той вдигна рисунката.

Тя трябва да е с нас и затова е тук.

Вече сме петима - каза Сойер. - Остава още един.

Да се надяваме, че този един ще почака до утре. Имам нужда от сън. - Бран се обърна към Саша. - И ти си умо­рена.

Не съм свикнала на запознанства и раздумки в два през нощта.

Аз ще я измия. - Сойер взе чинията. - Вие вървете. Идвам след малко.

Бран хвана Саша за ръката, докато излизаха, и я подне­се към устните си, за да опипа почвата.

Още ли си ми ядосана?

О, да! Но ще забравя в името на по-голямата „карти­на".

И аз се ядосвам, като те гледам как се измъчваш.

Това си е мой проблем, моя работа.

Той щракна с пръсти във въздуха и в ръката му се поя­ви букетче лавандула. Подаде го на Саша пред вратата й.

Фокусите с цветя не ме очароват.

Напротив! Но по-важното е, че сега и ти си мой проб­лем и моя работа.

Като постави ръка отзад на тила й, той я притегли към себе си и я целуна бързо.

Ще трябва да се справиш и с това. Лека нощ, фейд.

Тя влезе бързо в стаята си и затвори вратата, преди да направи нещо безумно, като например да го дръпне вътре.

Това не беше целувка на любовник, каза си тя, докато прокарваше пръст по устните си. Но не беше и братска. Беше по-скоро... напомняне.

Ето това трябваше да разбере тя.

Той не беше привлечен от нея. Те бяха съотборници и той й напомняше да не го забравя.

Е, тя нямаше да го забрави.

Но заспа с лавандуловото букетче на възглавницата си и спа, без да сънува.

6

Саша се събуди от диамантеното проблясване на слънчеви лъчи в синя вода и се зачуди на обрата, който бе взел жи­вотът й. Каквото и да й се случеше от сега нататък, в мо­мента я заобикаляше неопитомена красота. Идеята ди сложи статива си, да се опита да предаде тази красота върху платното, я накара да седне в леглото. Докато не си припомни, че е част от екип, а екипът има график.

Вече сме екип от петима, помисли си тя, с новото до­пълнение - великолепната и странна Аника Уотърс.

Тя вдигна малкото букетче от възглавницата си и го поднесе към носа си. Тутакси си припомни бързата целув­ка, почувства топлината, лекия натиск върху устните си.

Ние сме екип, повтори си тя. Това не е романс, а мисия.

Щеше да изпълни дълга си, но все пак си достави удо­волствието да отвори широко френския прозорец и да из­лезе сред тази неопитомена красота. Вдиша уханието на плодове, цветя и море, каза си, че трябва да намери лейка и да се погрижи за саксиите на терасата - всичките прели­ващи от цветя с различни форми и изумителни, топли цветове.

Саша се облегна на железните перила, огледа безлюдния плаж и изведнъж видя Аника, която се изкачваше по стъл­бите в скалата. Сега носеше красива бледорозова рокля, полата се развяваше около бедрата й, докато прекосяваше тревата с босите си крака.

Спираше на всяка втора крачка да помирише цветята, да погали листата. Когато вдигна очи и видя Саша, на ли­цето й се изписа широка усмивка, помаха й.

Здравей!

Добро утро. Рано си станала.

Не обичам да пропускам нищо, а и имах нужда да поплувам. - Облечена в какво, понечи да попита Саша, но реши, че не е нейна работа.

Всички спят, а ти си будда - каза Аника.

Да, така е. Само ще си взема душ и ще се облека. След малко слизам.

Саша се наслади на душа, чудейки се колко ли ще й излезе да си инсталира хидромасажен душ у дома, и реши, че каквато и да е сумата, ще си струва.

Съобразявайки се с дневния ред, тя облече джинси, потник и спортна риза с кьс ръкав, обу си туристическите обувки. Пренареди раницата си, за да е по-лека. И макар отначало да се смути от идеята, взе си стръкче лавандула от букетчето и го притисна между страниците на дневника, който си бе купила за пътуването. Прибра косата си в кон­ска опашка и слезе долу.