Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Но какво ли ще стане? - попита Нина. - Ще превърнат мястото в гигантски смъртоносен водопад?

- Не им подхвърляй идеи - обади се Мейси, поглеждай­ки нервно към наблюдаващите ги богове.

- Това е единственият път надолу - обяви Еди, - така че рано или късно ще разберем. Освен ако не искаш да се вър­нем… О, кого заблуждавам? Нямаше смисъл дори да питам.

- Защо тогава въобще сме си правили труда да стигнем дотук? - посочи Нина с усмивка. - Освен това първият капан беше счупен, а през втория минахме сравнително лесно.

- О, да - изсумтя той, показвайки почервенялата си ръка, - преминаването през огненото езеро беше фасулска работа!

- Добре де, беше трудно. Но сме се справяли с по-голе­ми трудности. Докато главите ни са на раменете, всичко ще бъде наред!

Мейси вдигна показалец.

- Нали не сте забравили, че последният капан се нари­ча Онзи, който реже глави?

- Значи ще се наведем! - Тя насочи фенерчето си надо­лу Коридорът продължаваше по права линия още известно време. - Просто трябва да сме много внимателни и да не прибързваме.

Еди сложи ръка на мокрото ѝ рамо.

- Добре, тиквичке. Но този път аз ще вървя пръв, става ли?

- Води, тиквичке - отвърна гя и го плесна по задника.

- Я си намерете стая - промърмори Мейси. - Или гробница!

- Ха! - изсумтяха в един глас Нина и Еди.

- Какво? Само той ли може да си прави шеги?

- Ама моите са забавни - каза Еди и започна да се спус­ка по коридора.

Нина тръгна след него.

- Въпрос на вкус, скъпи.

Лицето му ставаше все по-сериозно, докато осветяваше последователно тавана и пода. Нещо привлече погледа му и той спря.

- Опа! - Той посочи към тавана. - Процепите между блоковете стават по-големи.

Нина прокара пръст по тях. Посипа се фин прах.

- Хоросанът се троши.

Мейси прехапа устни.

- Точно каквото ни трябва, когато над главите ни са над­виснали гигантски каменни блокове, а?

- Със сигурност трябва да я караш по бавно - рече Нина, когато Еди отново тръгна напред.

Той кимна, забелязвайки, че целият таван е направен все тъй калпаво - както и пода.

- Каквото и да прави Господарката на дъждовните бури - каза той, - мисля, че всеки момент ще се стовари…

Павето под крака му леко хлътна.

Всички замръзнаха. Иззад стените се разнесе тихо щра­кане, докато ефектът на доминото се приближаваше към завършека си…

Чу се глух удар на дърво в метал, последван от характе­рен шум.

На вода.

- По дяволите - едва успя да каже Еди, преди водата да плисне върху главите им от пукнатините на тавана. Пороят бли­каше от една деветметрова цепнатина на тавана и постепенно се засилваше - но недостатъчно, че да ги повлече по склона.

- Не разбирам - рече Нина. - Това не може да нарани никого.

- Не това е капанът - обади се разтревожено Еди и по­сочи надолу по коридора. - А това!

Тя забеляза как пукнатините на пода бързо се разширя­ват, докато водата се стичаше по тях.

- О, по дяволите! Няма да я караме по-бавно - бягайте!

Веществото, което слепваше блоковете, не беше хоро­сан или цимент. Беше смесица от пясък и фино стрит варо­вик, който едва крепеше всичко на мястото му… и сега вода­та бързо го измиваше. Камъните се размърдаха, започнаха да се удрят един в друг, да потъват под краката на тримата…

И да падат.

С изчезването на крехкото лепило подът също започна да изчезва. Камъните падаха в дълбоката яма отдолу.

И с падането на всеки камък, коридорът ставаше все по-нестабилен.

Еди осъзна, че канавките не помръдват, но те бяха твър­де тесни, за да се върви по тях - камо ли да се бяга.

- Минете пред мен! - извика той. Беше най-тежкият от гру­пата - ако пропаднеше в пода, всички щяха да го последват.

- Не мога! - извика Нина зад него.

- Просто го направи, тръгвай!

С колосален гърмеж цялата горна част на рушащия се коридор се свлече в ямата. Пороят се превърна във водопад, но вредата беше сторена. Останалите камъни летяха един след друг в бездната и разкъсването бързо догонваше бяга­щите фигури.

- Натам! - извика Еди. Водата се спускаше по склона, беше оголила последните разхлабени камъни - а отвъд тях подът из­глеждаше твърд. - Само още няколкостотин метра, тичайте!

Камъните под краката му се размърдаха и той се хвърли напред, приземявайки се на ръба на срутващата се секция. Нина също скочи напред, като едва успя да се задържи на крака, сблъсквайки се със съпруга си.

Зад нея Мейси се засили да скочи…

Но последният камък под краката ѝ падна.

Тя изкрещя - но крясъкът ѝ секна рязко, когато тя се сто­вари върху току-що разкрилия се ръб на ямата.

Фенерчето ѝ се търкулна по коридора, а тя задрапа по мокрия под, опитвайки се да намери място, където да се за­хване. Лактите ѝ се плъзнаха по ръба, после китките…

Еди я сграбчи за ръката точно преди да полети надолу.

- Нина! - изпъшка той, когато тежестта на Мейси го по­влече напред и той ожули кокалчетата на пръстите си в сте­ната. - Хвани я за другата ръка.

Нина се изкатери обратно по склона и видя Мейси да се люлее отдолу. Тя се протегна към другата ѝ ръка.

- Мейси! Насам!

Младата жена я погледна с ужас в очите.

- Моля ви, не ме оставяйте да падна!

- Няма да паднеш - обеща ѝ Нина. Пръстите им се до­коснаха - но се изплъзнаха.

Еди също я изпускаше.

- Нина, хайде - рече умолително той.

Нина се отпусна на колене, наведе се над бездната и се протегна.

Този път успя да хване китката на Мейси. Почти на ръба, тя успя да я придърпа към себе си - отслабвайки до­статъчно натиска върху Еди, за да може той да протегне и другата си ръка.

- Хванах я! - излая той. - Дърпай!

Нина се изви назад и напрегна всички сили. Еди се из­прави и я дръпна нагоре. Момичето изскочи над ръба и три­мата се стовариха един върху друг. Мейси се озова върху Еди.

Нина седна.

- Добре ли си? - попита тя Мейси, която кимна утвърди­телно. - Хубаво. Сега слез от съпруга ми.

Гърдите на Мейси се намираха точно върху лицето на Еди.

- На мен не ми пречи - пошегува се той с приглушен глас, преди да ѝ помогне да се изправи.

- Благодаря - прошепна тя, разтреперана цялата.

Нисък, пукащ тътен ги накара да погледнат нагоре.

- Не бързай да ни благодариш - каза Нина. Тя насочи фенерчето си към тавана и видя как от новите пукнатини над главите им се процежда още вода. - Да тръгваме!

Те хукнаха надолу по коридора.

Върху мястото, където бяха стояли до преди миг, се сто­вари цяла секция от тавана - последваха я десетки хиляди литри вода, остатъците от съдържанието на басейна. По­топът се устреми по коридора към тях.

Нямаше как да го надбягат…

Разпененият водовъртеж събори Мейси, блъсна я в Нина и Еди, и повлече тримата надолу по коридора. Те се блъска­ха болезнено в стените и пода, удряха ги парчета от начупе­ните камъни.