Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Какво? По дяволите! - Бъркли се взря в монитора. Кротала се изкикоти.

- Коя е доктор Уайлд? - попита Халил.

- Конкуренцията - отвърна Озир. Той се вгледа в руи­ните. - Но може пък да ни е направила услуга. Тук няма ни­кой, значи е разбрала как да влезе. Няма нужда да използва­ме булдозерите и багерите.

Той отиде на мостика. Халил, Шабан и Кротала се при­съединиха към него. Пред очите им монотонността на бледожълтата пустош беше нарушена от единственото цветно петно - ленд роувъра. Пилотът отпусна дросела, за да заба­ви петстотинтонния ховъркрафт, трите големи перки над кърмата изгубиха скорост.

- Вашите хора - обърна се тихо Озир към Халил. - Може ли да се разчита на тях? Ако една думичка от това стигне до правителството…

- Гарантирам за Тарик - рече твърдо Шабан. - Дължа му живота си.

- А аз гарантирам за хората си - добави Халил. - Лично съм ги подбирал, само най-необходимите. Те ще запазят тай­ната ви… на определена цена, разбира се.

- Добре. - Озир се обърна към руините, докато ховъркрафтът спря, вдигайки огромен облак прах. - Да намерим Озирис… и Нина Уайлд.

24.

- Господи. - Нина насочи фенерчето си нагоре и лъчът му потъна в черната бездна над главите им. - Доста е високо.

- Знаеш ли къде се намираме? - попита Еди, сочейки две­те тръби, които се спускаха покрай стената в дъното. - Точно под онзи мост. Ако се бяхме хванали в капана, щяхме да се озовем тук. Падане от шейсет метра. Щяхме да се размажем.

Нина се опита да си представи цялата пирамида.

- Боже. Това място може би е голямо колкото Великата пирамида, ако не и повече.

- Това обяснява защо никой не се е опитал да надмине пирамидата на Хуфу - рече замислено Мейси. - Ако Вели­ката пирамида е почти, но не чак толкова голяма, колкото пи­рамидата на Озирис, никой фараон не би се осмелил да по­строи по-голяма гробница от неговата, без да обиди Озирис. И никой не би се осмелил да го направи.

- Значи строенето на пирамидите е било просто едно ги­гантско мерене на пишки? - вдигна вежди Еди. - Хората не са се променили много за пет хиляди години, нали? - Той поглед­на към тръбите. Те бяха свързани, едната беше значително по-тясна в основата си, преди да се разшири фуниевидно под ши­рокия хоризонтален жлеб. Върху него беше нарисувано жен­ско лице, като отворът се намираше на мястото на устата ѝ.

- Прилича на църковен орган - осъзна Нина. - Сигурно вкарват въздух по някакъв начин, а оттук излиза силен глас.

- Ако пуснат нещо в другата тръба, то ще подейства като бутало. - До тръбите започваше друг коридор, който бе бло­киран от метална врата. - Нека позная. Ако се опитаме да отворим вратата, капанът ще се активира и цялата зала ще гръмне като на концерт на Лед Цепелин.

- На кой151? - попита Мейси.

- Не, на Лед Цепелин. - Без да обръща внимание на оза­дачения ѝ поглед, той тръгна към отвора.

- Внимавай, Еди - предупреди го Нина.

- Не се тревожи, няма да го местя. Просто искам да от­крия какво го задейства.

- Не, имам предвид, че може да не го задейства… - Един камък се размърда под краката му. - …вратата - завърши Нина.

- Влизайте в другия тунел! - изкрещя Еди, обръщайки се назад, откъдето бяха дошли…

Пред входа с трясък се спусна друга врата, карайки Мей­си да подскочи. Ехото още не беше заглъхнало, когато се раз­несе друг дълбок, печален звук, който ставаше все по-силен.

И по-силен.

Жлебът изпусна въздух, звукът отекна по дължината на тръбата и се върна усилен многократно. Цялата стая завибрира, пясъкът затанцува по пода, боята и мазилката по сте­ните се напукаха.

Хората в залата също го усетиха.

- Господи! - изпъшка Нина и усети, че ѝ се повдига. Ор­ганите ѝ вибрираха в тон с бумтящата басова нотка. Тя се опита да повдигне спусналата се врата, но тя отказваше да помръдне.

Еди нямаше по-голям късмет с другата врата. Той се обърна към тръбите.

- Блокирай го! Пъхни нещо в него!

Нина едва го чуваше през гръмотевичния звук, но от же­стовете му разбра какво иска да каже. Свали раницата от гърба си, изсипа съдържанието ѝ на пода и я смачка на топка. Мей­си направи същото. Еди вече беше стигнал до тръбата и с из­кривено от тревога лице натъпка якето и собствената си празна раница в жлеба. Височината на звука леко се промени, из­пусканият въздух засвистя през запушения изход.

Двете жени се приближиха, залитайки. Той грабна сгъ­натите им раници и ги натъпка в отвора. Нина изпусна фе­нерчето и запуши ушите си с ръце, но от това нямаше ни­каква полза; звукът проникваше в нея, опитваше се да я разкъса отвътре.

Той причиняваше същото и на пирамидата. В шахтата нападаха парчета зидария и се пръснаха по каменния под - първоначално малки бучки, но след като по стените бързо започнаха да се появяват пукнатини, скоро щяха да после­дват и по-големи.

Еди не можеше да запуши ушите си и звукът му причи­няваше физическа болка - но положението леко се подобри, след като блокира отворите с импровизираните тапи. Тръби­те на органите бяха затворени отгоре, въздух можеше да вли­за само през жлеба. Ако успееше напълно да го запечата…

Вибрациите започнаха да утихват. Трябваше само да задържи запушалките по местата им и да изтърпи звука, до­като машината не остане без въздух…

С увеличаване на налягането тръбата започна да се тре­се първо в основата, после все по-нагоре, докато накрая насъбралият се въздух не изби през отвора като парен чук, разбивайки блокадата и издухвайки Еди на пода. Последва разтърсващо земята гъргорене, сякаш се беше прочистило най-голямото гърло на света, и ужасяващият бас зазвуча от­ново с пълна сила. От стените започна да пада мазилка, дори каменният под се напука.

Звукът беше толкова смазващ, че Нина почти не може­ше да мисли. В основата на тръбите проблесна лъчът на фе­нерчето ѝ. Блокирането на отвора се беше провалило, но не можеше да няма друг начин…

Нещо, което Еди бе казал, я извади от дезориентацията ѝ.

Двете тръби, едната с бутало, което изтласкваше нагоре въздух при падането си. Самият въздух действаше като възглавница, забавяйки падането - имаше само една срав­нително малка дупка, през която можеше да излиза, а фуниевидното стеснение в основата на органовата тръба му пре­чеше да стигне до дъното.

Тя се сети какво трябва да направи.

Грабна чука от разпиляното оборудване на Еди. След като махна ръце от ушите си, звукът стана непоносим - тя изкрещя, но не можа да чуе гласа си. Парче откъртена скала я удари по ръката. Край нея се посипаха и други отломки, в стената зейна пукнатина…

Тя замахна с чука.

Удари тръбата на мястото, където се стесняваше, и раз­къса метала. От процепа се разнесе пронизителен писък. Нина заудря отново и отново - и тръбата се разпадна.

Навън бликна силна въздушна струя, силата на ужасния бас значително намаля. Тя отново удари по тръбата, опит­вайки се да затвори онази част от нея, която произвеждаше звука. Металът край разкъсания отвор се изкриви.