Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Изведнъж през гръмотевичното боботене се чу нов звук -ритмични удари, които ставаха все по-силни…

Фенерчето на Мейси беше подхванато от водещата въл­на и лъчът му осветяваше пътя им. Еди забеляза някакво движение, нещо се надигна покрай поредния чифт колони - след това светлината изчезна, размазана от обекта, който се стовари с гръмотевичен трясък.

- Мамка му! - изкрещя той, докато водата ги понесе право към него. - Дръжте се за мен!

Нина се вкопчи в ръката му, Мейси в единия му крак, а той заклещи другия в канавката. Силата на потока беше твърде силна, за да може Еди да ги спре, но все пак успя да ги забави достатъчно, за да минат между колоните, докато трошачката се издига нагоре.

Ако само знаеше след колко време ще се спусне…

Разнесе се нов удар. Той вдигна крак…

Те профучаха между колоните и се стовариха върху рав­ния под. Нещо грамадно се спусна върху главата на Еди…

Водата го отнесе в съседната зала и трошачката се заби в земята на няколко сантиметра зад главата му. Залата беше мно­го по-широка от коридора, вълната бързо се разля и изгуби си­лата си. Тримата неволни слайдъри бяха захвърлени на пода, кашлящи и пляскащи с ръце като изхвърлена на брега риба.

Трошачката не спираше да трака, но скоростта ѝ се за­бавяше. Нина извади фенерчето си и освети източника на шума. Това беше каменен блок, върху който беше нарисува­на жена, която вдигаше крак, сякаш за да смачка мравка. Канавките бяха вкарали водата в две водни колела; те не бяха достатъчно големи, за да задвижат самата трошачка, но бяха задействали някакъв механизъм.

- Предполагам, че това е Господарката на силата. - Нина отметна мократа коса от лицето си. - Тя наистина се опита да стъпче „онези, които не трябва да бъдат тук”.

- Не си падам по жени с големи крака - отвърна уморе­но Еди. Тежките уреди в раницата му бяха натъртили гърба му. - Всички ли сме здрави?

Мейси се изправи след утихването на трошачката.

- Не се чувствам много добре - призна тя. Хвана ръце­те си, неспособна да спре треперенето им. - О, Господи, мисля, че ще повърна.

Еди се изправи пред нея и сложи ръце на раменете ѝ.

- Хей, всичко е наред. И няма да повърнеш. Знаеш ли защо?

Тя го погледна несигурно в очите.

- Не.

- Защото ще повърнеш върху мен! А после ще трябва да се разправяме и ще стане лошо. Затова ще се оправиш. - Той се усмихна. Минаха няколко мига, преди Мейси да ус­пее да реагира със слаба, но искрена усмивка.

Нина също се усмихна.

- Всичко е наред, Мейси. Победихме и този капан - всъщност бяха два.

- Да, но ни чакат още три - напомни им тъжно тя.

- Засега водим с четири на нула - рече Еди, оглеждайки се за изхода. Надолу водеше нов коридор, този път със стъпала. - На бас, че ще ги направим седем на нула. Този тип Озирис може да си завре капаните в мумифицирания задник! - Този път Мейси се ухили широко.

- Така, следващият арит е Богинята със силния глас, нали? - попита Нина. Мейси кимна. - Да видим дали ще ус­пеем да я накараме да млъкне.

*

Пред входа на обърнатата пирамида не помръдваше нищо, освен пясъка, подухван от вятъра. Ленд роувърът ча­каше мълчаливо завръщането на пътниците си, нищо не смущаваше покоя на пустинята.

Изведнъж от североизток се разнесе шум.

Който ставаше все по-силен.

На хоризонта се появи облак прах, който се вихреше на фона на блещукащата мараня. Но това не беше пясъчна буря. Беше твърде малко - и се движеше с цел. Право към руините.

Постепенно във вихъра започна да се оформя черна, прилична на камък фигура. Боботенето се засили, започна­ха да се различават рев на мощни двигатели и стържене на въртящи се перки.

Но това не беше самолет.

Себак Шабан погледна през прозореца на огромния боен ховъркрафт клас „Зубр”, създаден да превозва танкове и други бронирани коли през всякакъв терен. След като бяха станали свидетели на способностите на четирите ховъркрафта, купени от гръцкия флот, египтяните бяха решили да последват примера на приятелите си-съперници от другата страна на Средиземно море и да купят от Русия две от тези огромни машини.

Официално с този „Зубр” все още се водеха изпитания, преди да поеме редовна служба. Това, че ховъркрафтът се намираше на почти сто километра от мястото, където се про­веждаха изпитанията, се дължеше на един от останалите мъже на мостика.

- Много ми харесва тази машина - каза Шабан на гене­рал Тарик Халил. - Когато планът ни се увенчае с успех, може би ще дадете под наем една такава на Храма. Макар да не съм съвсем сигурен къде ще я паркираме.

- Където пожелаете, приятелю - засмя се Халил. - А ако някой се оплаче, тя е оборудвана с ракетохвъргачки и кар­течници „Гатлинг”. - Той кимна към оръдейните кулички на фордека. - Невероятно колко бързо млъкват хората, когато насочиш такова оръжие срещу тях.

- Заплахата от смърт винаги е много убедителна, нали? - Двамата мъже размениха многозначителни усмивки. - Още колко остава?

- По-малко от два километра - отвърна пилотът.

- Добре. - Шабан влезе в оръжейната зала зад мостика. - Приближаваме координатите - обяви той. Освен екипажа на ховъркрафта, в стаята се намираха Озир, Кротала, док­тор Хамди… и най-новото попълнение към групата.

- Доктор Бъркли - обърна се Озир към археолога от АСН, - абсолютно ли сте сигурен, че сте прав?

- Няма накъде повече - каза Лоугьн Бъркли, раздразнен, че се съмняват в него. - Обърнатата пирамида на зодиака, маркировката, представляваща Нил, символът на Озириона, позицията на Меркурий над края на каньона - всичко съвпа­да. - Той посочи екрана на лаптопа си, на който в един про­зорец беше отворена сателитна снимка на пустинята с ли­нии, маркиращи разстоянията и посоките, а в друг снимка на Окото на Озирис в Озириона, измъкната от мащабния египетски архив на АСН. - Или пирамидата на Озирис е тук, или изобщо няма да бъде открита.

- Надявам се да е първото - изръмжа заплашително Шабан.

Раздразнението на Бъркли се засили.

- Правя онова, за което ми плащате - отсече рязко той, - така че няма нужда да ме заплашвате. - Той погледна Озир. - Колко странно. Ако преди една седмица се бяхте опитали да ме подкупите, никога нямаше да приема. Сега? Просто искам да получа нещо от цялото фиаско при Сфинкса. - Ли­цето му се изкриви от гняв. - Трябваше да бъда на предните страници на всички вестници по света, но онази кучка Нина Уайлд ме направи за смях. Поне парите ще ме компенсират.

Отговорникът по оръжията извика Халил в стаята и му показа нещо на монитора. Озир вдигна вежда.

- Странно, че споменавате доктор Уайлд.

- Защо?

- Защото мисля, че отново ви е изпреварила. - На екра­на се виждаше образът от едната система за прицел на ховъркрафта; ленд роувърът щеше да бъде забелязан в пус­тата равнина дори й компютърът да не го беше засякъл.