Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

небрежно го удари с коляно в слабините.

Квоте се преви на две, първо беззвучно отвори уста, а след това издаде поредица от

сподавени звуци като човек, на когото му се гади.

Все така небрежно войникът пусна китката на Квоте, сетне се пресегна и взе бутилката

вино от бара. Хвана я за гърлото и я размаха като тояга. Когато удари отстрани главата на

съдържателя, тя издаде глух, почти метален звук.

Квоте рухна на пода.

Едрият мъж погледна с любопитство бутилката с вино, преди да я остави на бара. След

това се наведе, сграбчи съдържателя за ризата и повлече отпуснатото му тяло по пода.

Подритва го с крак, докато Квоте помръдна едва-едва.

— Казах, че ще те наритам, момче — изръмжа брадатият и ритна силно съдържателя в

ребрата.

Русият войник се приближи, разтривайки бузата си.

— Трябваше да се направиш на голям умник, нали? — рече той и се изплю на пода.

Той се засили и на свой ред силно изрита падналия мъж. Съдържателят си пое бавно дъх

със свистене, но не издаде друг звук.

— А ти… — Брадатият войник насочи дебелия си пръст към Летописеца. — Имам още

един ботуш. Искаш ли да го опиташ? Вече си ожулих кокалчетата. Няма да се затрудня, ако

искаш да ти избия няколко зъба.

Писарят се огледа наоколо и с искрена изненада установи, че се е изправил. Бавно седна

обратно на стола си.

Русият се отправи с куцане към мястото, където беше паднала кесията, а едрият брадат

мъж остана надвесен над Квоте.

— Предполагам, че си решил, че трябва да опиташ — каза той на отпуснатото тяло и

здраво го изрита още веднъж в ребрата. — Проклет глупак. Някакъв си мекушав съдържател

срещу двама от личните войници на краля. — Той поклати глава и отново се изплю. —

Честно казано, за кой се мислиш?

Свит на пода, Квоте започна да издава нисък, ритмичен звук. Беше сух, тих звук, който се

завираше в ъглите на стаята. Сетне той спря за момент и болезнено си пое дъх.

Брадатият войник се намръщи и го изрита отново.

— Зададох ти въпрос, глупако…

Съдържателят издаде отново същия звук, този път по-силно отпреди. Едва тогава стана

очевидно, че се смее. Всеки сподавен пристъп на неговия смях звучеше така, сякаш той

изкашляше парчета натрошено стъкло. Въпреки това смехът му беше изпълнен с мрачно

веселие, сякаш червенокосият мъж беше чул шега, която само той разбира.

Той продължи да се смее още известно време. Брадатият сви рамене и се приготви да го

ритне отново.

Летописеца се прокашля и двамата мъже се обърнаха да го погледнат.

— В интерес на това нещата да останат цивилизовани — обади се той, — мисля, че

трябва да ви предупредя, че съдържателят изпрати своя помощник да свърши една работа.

Той трябва да се върне скоро…

— Той е прав. Да се махаме от тук. — Брадатият войник плесна другаря си по гърдите с

опакото на ръката.

— Чакай малко — каза русият войник, изтича до бара и грабна бутилката с вино. —

Добре, сега да тръгваме.

Брадатият се ухили и отиде зад бара, като вместо да прескочи тялото на съдържателя,

стъпи върху него. Взе наслуки една бутилка, събаряйки половин дузина други бутилки по

пътя. Те се изтърколиха и завъртяха по тезгяха между двете големи бъчви. Едно високо шише

с цвят на сапфир бавно се търкулна и се разби на парчета в пода.

За по-малко от минута мъжете вдигнаха раниците си и бяха на вратата.

Летописеца се завтече до мястото, където Квоте лежеше на дървения под. Червенокосият

мъж вече се опитваше сам да се изправи в седнало положение.

— Е, това наистина ме накара да се чувствам неудобно — призна той.

Докосна окървавеното си лице и погледна пръстите си.

— За момент забравих кой съм — добави той и се засмя отново с остър, безрадостен

смях.

— Добре ли си? — попита писарят.

Квоте замислено опипа скалпа си.

— Подозирам, че ще ми трябват един-два шева.

— Какво мога да направя, за да ти помогна? — попита отново Летописеца, пристъпвайки

от крак на крак.

— Недей да ми висиш на главата.

Съдържателят се изправи тромаво на крака, сетне се свлече тежко в един от високите

столове край бара.

— Ако искаш, можеш да ми донесеш чаша вода и една мокра кърпа.

Летописеца се затича към кухнята. Чу се шумът от трескаво тършуване, последван от

дрънченето на няколко неща, които бяха паднали на пода.

Квоте затвори очи и тежко се облегна на бара.

* * *

— Защо вратата е отворена? — извика Баст, когато пристъпи през прага. — Тук е толкова

студено, колкото са циците на някоя вещица. — Той застина и на лицето му се изписа

паника. — Реши! Какво се е случило? Какво… Аз… Какво се е случило?

— А, Баст — отвърна Квоте. — Би ли затворил вратата?

Помощникът бързо дотича със сковано изражение на лицето. Съдържателят седеше на

стол край бара с подуто и окървавено лице. Летописеца стоеше до него и несръчно

докосваше скалпа му с една влажна кърпа.

— Може да се наложи да ми направиш няколко шева, Баст — каза Квоте, — ако не те

затруднява много.

— Реши — повтори помощникът, — какво се случи?

— С Деван малко поспорихме — отвърна съдържателят, като кимна към писаря — за

правилното използване на подчинителното наклонение. Накрая леко се разгорещих.

Летописеца вдигна поглед към Баст, после пребледня и бързо отстъпи няколко крачки

назад.

— Той се шегува! — побърза да каже той и вдигна ръце. — Бяха войници!

Квоте се засмя мъчително. По зъбите му имаше кръв.

Баст огледа празното общо помещение.

— Какво направи с тях?

— Не много, Баст — призна съдържателят. — Вероятно вече са на километри от тук.

— Имаше ли им нещо, Реши? Като онзи от снощи? — попита помощникът.

— Просто войници, Баст — отвърна Квоте. — Двама от хората на краля.

Лицето на помощника стана пепеляво.

— Какво? — попита той. — Реши, защо им позволи да направят това?

Съдържателят изгледа невярващо младежа. Той се засмя кратко и горчиво, после

внезапно спря, присви се и пое дъх през зъби със свистене.

— Ами, изглеждаха толкова спретнати и добродетелни момчета — подигравателно

отговори той. — Рекох си, защо да не позволя на тези добри момчета да ме ограбят и след

това да ме смелят от бой.

— Но ти… — Изражението на Баст беше смаяно.

Квоте избърса кръвта, която вече започваше да влиза в окото му, после погледна

помощника така, сякаш е най-тъпото създание в целия свят.

— Какво? — попита той. — Какво искаш да кажа?

— Двама войници, Реши?

— Да! — изкрещя съдържателят. — Дори и с двама не можах да се оправя! Очевидно

един дебелоглав главорез е напълно достатъчен, за да бъда пребит почти до смърт! — Той

погледна ядосано Баст и вдигна ръце. — Какво да направя, за да те накарам да млъкнеш?