Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

- Нах - прошепна в отговор Каби и тръгна към стаята си широко усмихнат.

Двамата разглеждаха гардероба на Каби и надникнаха във всички чекмеджета, докато най-сетне се спряха на най-подходящото облекло: джинси, колан, риза с дълъг ръкав и клипс вместо копчета и маратонки с велкро. Обличането отне доста време - коланът беше особено предизвикателство, - ала все пак приключи успешно и Каби се втурна обратно към кухнята, за да се покаже на Маги.

- Я се виж само! - възкликна Маги. - Какъв красив младеж! Нима избра дрехите сам?

- Та… - понечи да каже Каби.

I - Шшш! - възпря го Тони.

- Шшш! - изшътка и Каби, сложил пръст пред устните си.

- Какво искаш да кажеш с това „шшш“? - засмя се Маги. - Защо да не кажа колко е пораснал и какъв красавец е с ганал моя г Каби? Знаеш ли, дори смятам да разглася това м I целия свят. Хайде, поиграй си малко, докато аз се приготвя за църква.

Църква, повтори наум Тони. Не беше стъпвал в църква, Откакто преди много време с брат му ги бяха изпратили в религиозно приемно семейство. Тогава на него и Джейк им се беше налагало да седят дълги часове мълчаливо на дър-ш иите църковни пейки, сякаш направени за изтезание. Ала in.преки неудобството те често успяваха да задремят, уне-

■ • пи от монотонната проповед. Усмихна се, когато си помни как една вечер с Джейк бяха решили да се покръстят,

■ мятайки, че това ще им донесе „червени точки“ пред техни и-приемни родители, както и стана. Покръстването им Гм Hie възнаградено с внимание от страна на приемното усмейство, ала скоро стана ясно, че „поканвайки Исус в ■Урцата си“, те драстично бяха увеличили очакванията към В|бс си за стриктно спазване на редица правила, нещо, кое-|п ие бяха подозирали. Тони скоро се превърна във „вероотстъпник“, категория, която, както установи, беше далеч по-неблагоприятна от „безверник“. И без това му беше достатъчно трудно да оцелява като приемно дете. Но за приемно дете, което бе отстъпило от вярата, животът беше многократно по-тежък.

И Маги, и Каби сякаш с въодушевление се готвеха за вечерната служба, което изостри любопитството на Тони. Може би нещата се бяха променили в годините на неговото отсъствие от храма.

Маги, приятно закръглена, пищна жена, положи умерен пласт грим върху лицето си, облече представителна рокля, която подчертаваше прелестните й линии, и обу червени обувки с висок ток. Погледна се за последен път в огледалото, изглади няколко гънки по дрехата си и леко „глътна“ корема, след което кимна одобрително, взе връхната си дреха с едната ръка, а с другата хвана Каби.

Не след дълго бяха на паркинга на внушителната църква „Свети Дух“, която Маги посещаваше редовно, а Каби често. Имаше делнична литургия и вечер на младежта, затова гъмжеше от хора - стари и млади, - всичките въодушевени и преизпълнени с праведни намерения. Тони беше впечатлен от разнородността във възрастите и расите на богомолците. Заможните седяха редом с нетолкова заможните. Непринудеността, с която всички общуваха, го изненада, общата атмосфера бе на добронамереност и сплотеност. За разлика от неговите спомени.

По път към детските учебни стаи Маги се спря на няколко пъти да поговори със свои познати, като през цялото време от нея струеше покоряващо очарование. Тя беше увлечена в един от тези разговори, когато Тони чу Каби да прошепва: „Тах-ни?“.

- Тук съм, Каби. Какво има? - отвърна той.

- Виждаш? - Момчето сочеше към една двойка в другия край на помещението, влюбени момче и момиче, погълнати изцяло един от друг. Те не забелязваха света около себе си и хванати за ръце, си говореха незначителни неща. Единственото, което имаше значение за тях в тази вселена, бе да са близо един до друг. Тони се усмихна. От дълго време беше спрял да забелязва невинната любов. Кога, запита се той, беше забравил, че тя съществува?

Каби беше развълнуван и сякаш дърпаше нетърпеливо Тони за ръката.

- Какво има, Каби? Добре ли си? - попита Тони.

- Прр-ятелка? - изрече Каби.

- Каби - отвърна Тони, смятайки, че е разбрал мисълта на Каби. - Това момиче ли? Харесваш ли я?

- Да… не - поклати глава момчето. - Кнаби иска…

Каби желаеше. Тони си даде сметка за това. Почувства

суровия, страстен копнеж в Каби и парещия страх, който бавно си проправи път до ъгълчетата на очите му и излезе навън, спускайки се по лицето му. Този млад мъж усещаше, че навън съществуваше наслада, от която не можеше да вкуси, и сякаш вътрешно ръмжеше от болезнено желание. Гой никога нямаше да изживее онова, което Тони бе отхвърлил с коравосърдечна и безразсъдна надменност - любовта на жена. Каби жадуваше за този дар. Тони отново си даде сметка колко повърхностни предразсъдъци беше хранил

0 гноено зрелостта на това младо, шестнайсетгодишно сърце. Това не беше болезнена, проникната от срам самокритика, а по-скоро неудобно самопризнание. Изглежда, у

1 < нш се развиваше съвест, а той не бе сигурен дали това му t< нрави.

Ама че съм задник, помисли си той.

■ Много съжалявам, Каби - едва прошепна.

Каби кимна, без да сваля поглед от двойката, и прошепни в отговор:

L = На-кога.

Маги дръпна момчето за ръката и двамата продължиха нш.пък. Тони мълчеше, потресен. Когато стигнаха до оз-ючсната с табела специализирана стая и Маги записваше

Каби за занимания, Тони дочу как две момчета изхихикаха злостно и едното каза достатъчно високо, за да го чуят:

- Ето го малоумния!

Каби също чу това и се обърна към момчетата. През очите му Тони видя двамата недодялани грубияни, на възраст може би в началните класове на гимназията, да се хилят и да сочат с пръст към него. Каби се опита да им отвърне подобаващо с неприличен жест, но вдигна грешния пръст - показалеца, - тъй като бе забравил наученото от съучениците.

- Не този пръст, Каби, вдигни средния - подучи го Тони.

Каби се загледа в пръстите на ръката си, опитвайки се

да реши кой от тях е средният, но бързо се отказа и вдигна и двете си ръце към момчетата, изпъвайки всичките пръсти.

- Ха така! - разсмя се Тони. - Покажи им всичките пръсти! Браво, добре го измисли!

Каби сведе поглед, широко усмихнат. Беше доволен от похвалата, но и малко засрамен, затова вдигна длан и леко я размаха.

- Спри - каза той.

- О, не обръщай внимание на тези момчета, Каби - окуражи го Маги. - Те са невъзпитани. Не им достига умът дори да осъзнаят що за невежи са. Както и да е, записах те за заниманията и ще те взема след около час, за да се връщаме у дома. Много от приятелите ти са тук, а също и госпожица Мелиса. Нали си спомняш госпожица Мелиса?

Каби кимна и тъкмо преди да влезе в стаята, застана в ъгъла до касата на вратата и прошепна:

- Чао, Тах-ни!

Това свари Тони неподготвен и той не успя да отвърне нищо. Каби се обърна, хвърли се към Маги, обгърна я с ръце и силно се притисна в нея.