Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

Един младеж с вид на побойник запуши с грубата си длан устата на Маги, докато тя спря да се опитва да крещи, а после с помощта на други двама я отскубна от изнемогващия от липса на кислород старейшина Кларънс Уолкър. Двамата бяха незабавно отведени в стаята за молитви встрани, а съобразителният диригент на хора подкани певците да започнат „О, чудна благодат“, за да успокои паството.

♦Ритуал в евангелската църква. - Б. яр.

Маги постепенно се успокои достатъчно, за да е способна да пийне малко вода. Две жени не спираха да я галят по ръката и да повтарят: „Хвала на Бог“ и „Слава на Исус“. Тя се чувстваше унизена. Всичко, което желаеше в момента, беше колкото е възможно по-скоро да се върне в Тексас при далечните си роднини, да прекара там остатъка от живота си в пълна неизвестност, а после да умре, без да е оставила спомен за себе си в никого.

Тони беше ужасен от това, което беше причинил, и едновременно с това крайно развеселен от неочаквания обрат па събитията. Чуваше затрогващите стихове на „О, чудна благодат“, долитащи през затворената врата, ала за първи път му идеше да вика от въодушевление в църква. Вторият прилив на адреналин в Маги беше въздействал и на него и сега бе замаян. Ако това тук с църква, помисли си той, трябва да я посещавам по-често.

Старейшина Кларънс също постепенно нормализира дишането и възвърна самообладанието си и когато вече беше в състояние да говори, без да се задъхва, седна пред Маги и взе ръцете й в своите. Тя не смееше да го погледне. Познаваха се от доста време и демонстрираното от нея поведение беше изцяло в разрез с представата за жената, към която той изпитваше несъмнена обич, макар платонич-на и сдържана.

- Маги… - започна той и направи пауза. Това, което в Действителност искаше да я попита, бе: „Маги, какво, позволите, става?“, но продължи с тих и бащински тон: -Маги, можеш ли да ми… да ни обясниш какво се случи?

На Маги й се искаше да умре на мига. Беше се надявала Отношенията й с този мъж да прераснат в нещо по-специ-влно, но сега бе погубила всяка надежда за това, и то по I акъв грандиозен начин, в църквата, пред очите на Бог и пялото паство. Тя пое дълбоко въздух и смазана от срам, приковала поглед в пода, разказа как, докато е била в тоалетната, някакъв мъж й заговорил, но когато портиерите претърсили помещението, не открили никого и как единият от тях предположил, че може би й е проговорил сам Бог… Тя спомена последното с надеждата, че Кларънс може да се залови за него, но той сякаш не го чу. То и без това не е истина, помисли си тя, а и да държи на тази версия вероятно не беше най-добрата идея в момента. Затова продължи с това, че след безрезултатното претърсване се беше върнала в тоалетната и мъжът й бе заговорил отново.

- Кларънс… тоест старейшина Уолкър, трябва да е бил демон.

За първи път тя го погледна в очите, умолявайки го с поглед да й повярва или най-малкото да й предложи някакво правдоподобно обяснение за случилото се. - Какво друго…

- Успокой се, Маги. - Кларънс продължаваше да се обръща към нея с малкото й име. Това беше обнадеждаващо. - Какво ти каза гласът?

Маги напрегна паметта си, ала споменът й беше неясен.

- Мисля, че каза: „Смили се, Боже! Спри, Маги!“. Това е, което си спомням, всичко се случи толкова бързо.

Кларънс я погледна, щеше му се да може да измисли нещо, което да я утеши, но абсолютно нищо не му идваше наум.

Виждайки, че е затруднен, Маги се опита да му помогне:

- Старейшина, кой просеше милост от Бог? И защо искаше да бъда спряна?

Кларънс поклати глава, печелейки време, докато се молеше да го осени някаква мъдра идея. И тъй като не го споходи ниидо подобно, реши да опита друг подход.

- Значи наистина смяташ, че е бил демон?

- Не знам. Гласът просто изведнъж прозвуча в главата ми. Така ли правят демоните, пораждат ненадейни мисли в главата ти? Смяташ ли, че е било демон, Кларънс… тоест, старейшина Уолкър?

- Аз не съм демон! - намеси се Тони категорично. - Не че знам какво точно са демоните, но със сигурност не съм от тях.

- О, Боже! - На Маги й прималя, очите й се разшириха. - Той отново ми заговори!

- Кой? - попита Кларънс.

- Демонът - отговори Маги. У нея се надигна гняв и лицето й се зачерви. - Не смей да ми говориш, демон от пъкъла… Съжалявам, не говоря на вас, братко Кларънс. 1 оворех на демона. - Тя отправи поглед някъде в празното пространство зад старейшината, където нямаше никого. Къде другаде можеше да погледне? - В името на Исус…

- Маги - прекъсна я Кларънс. - Какво ти каза?

Тя отново погледна старейшината.

- Каза, че не бил демон. Не би ли казал точно това един демон - че не е демон?

- Името ми е Тони - поясни Тони, опитвайки се да помогне на жената, но в същото време забавлявайки се далеч повече, отколкото вероятно би трябвало.

Маги постави ръка пред устата си и през стиснатите си пръсти предаде:

- Твърди, че името му е Тони.

Кларънс едва се сдържа да не избухне в смях.

- Значи в себе си имаш демон, който твърди, че не е демон и че се казва Тони?

Тя кимна.

Кларънс, у когото смехът продължаваше да напира, прехапа вътрешната страна на долната си устна и зададе следващ въпрос:

i - Маги, а твоят демон има ли си фамилия?

- Моят демон? - Това вмятане я жегна. - Той не е мой демон, а освен това, ако в мен има демон, той ме е обсебил вы) вашата църква. - Още в същия момент тя съжали за казаното и се опита да го заглади: - Разбира се, няма фа-Милно име. Всеки знае, че демоните нямат фам…

- Но пък аз си имам - обади се отново Тони. - Фамилията ми е…

- Млъкни - заповяда Маги. - Не ми разправяй, че имаш фамилия, лъжлив демон от пъкъла!

- Маги - продължи Тони, - знам, че сте приятелки с Моли. Знам също за Линдзи и Каби.

- Мили Боже! - Маги стисна ръката на Кларънс по-сил-но. - Този дух ме познава. Току-що ми каза, че знае за Моли, Каби и…

- Маги, чуй ме - каза Кларънс и внимателно издърпа ръката си от нейната. - Мисля, че трябва да се помоля за теб още сега… тоест да се помолим всички. Знаеш, че те обичаме. Не ми е известно през какви трудности преминаваш в момента, но искам да знаеш, че всички сме с теб. Ако ти, Моли, Линдзи или Каби се нуждаете от нещо, просто ни кажете.

Маги си даде сметка, че нито Кларънс, нито другите присъстващи ще й повярват за демона, който й говореше. Впрочем колкото повече им разкриваше, толкова по-лошо ставаше. Трябваше да млъкне, преди да са се обадили в психиатричната клиника.

Всички се насъбраха около нея и тя им позволи да я намажат с някакво масло със сладникав аромат, донесено от Светите земи. После ги остави да се молят дълго с доброжелателното усърдие на хора, които се опитват да помогнат на Бог да разреши странния случай. И действително помогнаха. Маги почувства нещо, някаква тишина се възцари в нея и я обзе спокойна увереност, че положението щеше да се подобри, колкото и невъзможно да изглеждаше това в момента.