Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

- Като твоя, нищо особено. Само дето се проявих като абсолютна глупачка пред цялата вселена, защото си помислих, че съм обсебена от демон. Цялата патърдия беше напълно излишна, защото демонът се оказа просто някакъв белчо, който решил да се намъкне в главата ми. Иначе все същите работи.

Двете останаха мълчаливи за известно време и изведнъж Маги осъзна какво й беше казала Моли.

- Моли, толкова съжалявам! Заради цялата тази история с Тони дори не те попитах как е Линдзи. Не спрях да говоря за себе си. - Преди Моли да успее да отвърне нещо, Магм продължи: - Тони, тук ли си още? Аха. Тъкмо от това сс

страхувах. Както и да е. Тони, Моли има прекрасна дъщеря. ‘ Името й е Линдзи и е най-очарователното момиче в целия свят, макар да е само на четиринайсет. Преди около година… - Тя направи пауза и погледна Моли, която кимна. -I …започна да й прилошава и наскоро, преди шест месеца, й , поставиха диагноза ОМЛ, остра миелоидна левкемия, и напоследък никак не й е леко. И докато ние с теб в църквата разигравахме онзи театър, Моли е била в детската бол-[ ница „Дорнбехър“ при Линдзи. Чу ли всичко, което ти казах? Добре… Да, всички съжаляваме, но така стоят нещата. Ако знаеш как да се молиш, можеш да започваш още сега. - Тя (се обърна към Моли. - Та какво казваше, преди така грубо да те прекъсна? Чувствам се така, сякаш водя разговор по телефона едновременно с теб и с Тони на другата линия, а 1ис мога да направя разговора конферентен. Съжалявам!

- Няма проблем - махна с ръка Моли. - И без това не • разбирам нищо. - Тя направи пауза, за да пренасочи мисиите си. - Линдзи се бори. Лекарите очакват, че броят на

(белите кръвни клетки ще стигне нулата в следващите ден или два, тогава ще преминем към следващия цикъл хими-■ отерапия. Непрекъснато питам за прогноза, но ти си медицинска сестра, знаеш, че никой лекар не желае да дава празни надежди. Ще ми се да можех да поговоря с Онзи в (дъното на цялото това протакане.

- Разбирам те, миличка, и зная, че това няма да ти до-(tfcce кой знае каква утеха, но тя е в най-добрата болница,

к ьдето за нея се грижат някои от най-добрите специалисти Кца света. Те ще намерят начин да я излекуват. Бих желала п аз да й помагам пряко, но знаеш, че не мога. Фактът, че «ивеем заедно, е щекотлив въпрос заради Закона за прено-I енмостта и отчетността на здравното застраховане. Просто (трябва да не спираме да вярваме, че Бог е с нас в цялата I тачи каша.

- Опитвам се, Маги, но в някои дни ми е несравнимо in I трудно, отколкото обикновено, и тогава си мисля, че Бог

се е заел с решаването на по-важни проблеми, че обръща внимание на по-важни хора или че сьм допуснала някаква грешка, заради която ме наказва, или че…

Моли оброни глава и сълзите, които сякаш постоянно напираха в очите й, бликнаха. Маги внимателно взе чашата от ръката й и я остави на близката масичка, след което прегърна приятелката си, насърчавайки я да изговори цялата си мъка.

- Дори не знам за какво да се моля вече - хлипаше Моли. - Когато се качих там, видях толкова майки и бащи, които просто чакаха, чакаха отново да започнат да се усмихват, да се смеят, да живеят. Всички ние просто сме притаили дъха си в очакване на чудо. А аз се чувствам такава егоистка - моля се на Бог да излекува детето ми, надявам се да привлека вниманието му и поне да ме насочи какво да направя… И всички други родители се молят за спасението на своите деца… не разбирам, толкова ми е трудно. Защо трябваше да бъде Линдзи? Тя никога не е навредила дори на буболечка. Тя е добра и красива, и крехка… има други хора, които нараняват и въпреки това са здрави, докато моята Линдзи… - Сълзи на дълго сдържан гняв и отчаяние бликнаха от очите й като порой.

Маги не казваше нищо. Тя просто държеше приятелката си в своите обятия, галеше косите й и й подаваше хартиени кърпички. Понякога мълчанието казва повече от думите, а самото присъствие доставя най-голямата утеха.

Тони, станал свидетел на целия разговор и емоционалния изблик на Моли, бе завладян от състраданието на Маги към нейната приятелка и успя отново да се обърне и да се „оттегли“ в дъното на помещението, в което се намираше. Съчувстваше на Моли. Беше наясно през какво преминава, но с дъщеря й не бяха негови близки. А както самата Моли бе казала, имаше още много други семейства в същата ситуация, които претърпяваха същата или дори по-тежки трагедии. Нейната история всъщност не го засягаше. Той вече бе решил как да оползотвори своята единствена възможност за изцеление на друг човек и в плановете му не влизаше Линдзи. Тони дори малко се ядоса, задето Бог го манипулираше така - беше го поставил в ситуация, която [fro изкушаваше да измени на своята цел.

I - Благодаря ти, Магс - въздъхна Моли, облекчена поне ш момента. Тя знаеше, че напрежението отново щеше да се натрупа, но това щеше да стане след дни. Издуха носа си още един път и смени темата: - Разкажи ми за твоя нов приятел. - Подпухналите й зачервени очи се усмихнаха.

- За моя нов приятел значи! - промърмори Маги и се облегна назад в креслото. - Предполагам имаш предвид Тони. Той не ми е никакъв приятел. - Тя се засмя с дълбок и плътен глас и удари с длан по коляното си. - Но трябва ла призная, че историята с него се очертава доста интересна! - Маги продължи, сякаш говореше на самата себе си: - И така, Тони, кой си ти, защо си тук, откъде те познава Каби и как той узна, че си в мен?

Тони започна да разказва, Маги предаваше думите му на Моли и в този накъсан разговор историите на тримата постепенно се сляха в една. Изненадите за всички бяха много. 1они им разказа за своя припадък и за комата, за разговорите си с Исус и Светия Дух, които му бяха предложили да направи пътуване и той се бе озовал в света на Маги и Моли.

- Значи си бил в главата на Каби, преди да се пренесеш н моята? Затова той те познава, така ли? - попита Маги.

- Това е единственото обяснение за мен - отговори Тони. После разказа как Каби, играейки на криеница, бе попаднал в неговата стая в интензивното отделение и тогава той, „пътникът за оня свят“, както го бе нарекла Моли, се бе пренесъл в момчето. Описа и деня, който бе прекарал с Каби в училище. - Каби е забележителен младеж. Знаете ли, че крие нечий фотоапарат в калъфа на детската китара под леглото си?

Моли се засмя, когато Маги й предаде последните думи на Тони, но в този момент друго я занимаваше повече.

- Но как си влязъл в него, а после си се прехвърлил в Маги? - настоя да узнае тя.

- Наистина не знам как - отговори той. - За мен си остава загадка. - Тони не бе съвсем сигурен защо излъга за целувката. Вероятно защото приемаше притежаването на информация за предимство, а още не беше готов да се довери на тези две жени. А може би причината беше още по-дълбока. Каквато и да беше тя, Тони се отказа да мисли повече за нея, както бе правил многократно преди това.