Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

- Хм! - Маги очевидно не беше удовлетворена от отговора. - Но кажи ни защо си тук, в нашия свят?

- Наистина не знам - отвърна той и това бе в по-голямата си част истина. - Предполагам, що се отнася до целта на пребиваването ми тук, ще трябва да се доверим на Бог. - От неговата уста тези думи прозвучаха кухо и фалшиво, той дори потрепна от неудобство при произнасянето им, но те бяха лесен начин да избегне директния отговор на въпроса. - А вие двете как се срещнахте, Маги? - попита Тони, сменяйки темата.

Маги разказа, че работела като медицинска сестра иа повикване към болница „Дорнбехър“. Трябвало да изработва определен минимум часове месечно, за да поддържа регистрацията си, и обикновено ги надвишавала значително. Портланд бил последната й спирка от дълъг преход на запад, след като почти всички членове от семейството й станали жертва на ураган в Ню Орлиънс. Малкото нейни оцелели далечни роднини се установили в Тексас, но тя търсела нещо друго и се хващала на работа на различни места по тихоокеанското крайбрежие, докато попаднала в голямата университетска болница на хълма.

- Значи оттам е акцентът ти? - отбеляза Тони.

- Но аз нямам акцент - отвърна Маги. - Имам история.

- Всички си имаме история - добави Моли. - Всеки човек е сам история. Каби беше този, който ни събра с Маги.

Това стана преди доста време, още преди Линдзи да се разболее. Харесах си тази къща, но не можех да си позволя да плащам разходите по нея сама…

- А аз вече бях от известно време в града и си търсех Местенце, където да се устроя - намеси се Маги.

- И така един ден - продължи Моли - Каби и аз бяхме в супермаркета недалеч от моя апартамент. Той буташе Пазарската количка и внезапно налетя с нея на една пирамида с пъпеши. Маги „случайно“ се озова наблизо и ми помогна да съберем пъпешите. Не спря да се смее през цялото време и превърна инцидента в една нова възможност ви мен. Тя беше отговор на моите молитви. Да, това е Маги, една милостива целувка от Бог.

Маги се усмихна.

- Аз бих казала същото за Моли и децата. След „историята“, която преживях, дом за мен вече представлява не Толкова мястото, към което човек се привързва, колкото хората, които са му скъпи. Аз чувствам, че мястото ми е именно тук.

Тони си даде сметка, че тези думи бяха самата истина, и внезапно се почувства самотен. Затова побърза отново да смени темата.

В рамките на следващия час той се опита да обясни какво е да бъдеш в главата на някого, да виждаш през очите му и как той бе способен да мести погледа си, независимо рвкъде гледа приемникът му, разбира се, в рамките на полезрението му. Маги го накара да демонстрира, докато не се убеди сама. За да уталожи тревогите й по отношение на ин тимните нужди, той й обясни как може да се обръща на другата страна, но пропусна да спомене какво виждаше там. Не спомена също за възможността, която му беше предос-пшена да излекува някого, както и за безплодната пустош, ■оято представляваха сърцето и душата му. Джак, чиято личност си оставаше загадка за него, също не стана тема ■в разговора.

Двете жени му задаваха въпрос след въпрос за Исус и не можаха да повярват, когато им каза, че Светият Дух беше възрастна северноамериканска индианка.

- Просто не мога да повярвам, че това се случва! - възкликна Моли в един момент. - Маги, разговарям с мъж, който се намира в ума ти. Това е страхотна история, но не можем да я споделим с никого. Ще помислят, че сме откачили! Аз самата подозирам, че сме откачили!

Отдавна беше минало полунощ, когато Маги и Моли обсъдиха плановете си за следващите няколко дни, за да са сигурни, че нищо не е останало необмислено.

- Вие двамата не стойте будни до сутринта - заръча Моли, подсмивайки се, след което се запъти към спалнята си.

По пътя, както винаги, спря да надникне в стаята на Каби.

Маги остана замислена известно време.

- Хм! - каза накрая тя. - Ситуацията е неловка.

- Така ли смяташ? - попита Тони.

- Можеш ли да четеш мислите ми? Знаеш ли какво си мисля в момента?

- И представа си нямам какво мислиш.

- Благодаря на Бог за тази малка услуга! - въздъхна тя с дълбоко облекчение. - Ако четеше мислите ми, досега да сме се развели.

- Няма да е новост за мен. Вече съм го преживявал.

- За това ще ми разказваш друг път. Уморена съм и искам да си лягам, само дето не знам как да го направя, докато бродиш из главата ми, така да се каже.

- Ако това ще те успокои, мисля, че няма да съм в главата ти през цялото време. И у Каби не присъствах поето янно - обясни Тони. - Той някак успя да каже на Бог, че не желае да оставам в сънищата му, и Бог се съобрази с жела нието му. Докато спеше, се пренасях при Исус и Баба.

- Скъпи Боже, не искам този мъж в сънищата си. Амин!.. Тук ли си още?

- Да, съжалявам! Не знам какво да ти кажа.

- Е, като измислиш нещо, уведоми ме. Аз ще седя тук на това кресло и ще чакам. - Маги се пресегна, дръпна едно подарено одеяло от дивана и покри краката си, надявайки се да прекара нощта така.

- Маги? - каза неуверено Тони.

- Тони? - отвърна Маги.

- Може ли да те помоля за една услуга?

- Зависи.

- Бих желал утре да посетя университетската болница, имам предвид да посетя себе си там.

- Това ли е услугата, за която става въпрос? Искаш да те заведа в болницата, за да видиш себе си в кома?

- Да, вероятно звучи нелепо, но имам нужда от това. Маги се замисли за кратко.

- Всъщност не съм сигурна, че мога да ти помогна, дори у ipe да си отново в главата ми. Не работя в интензивното отделение на неврологията, а там достъпът е ограничен. Само роднини на пациентите и точно определени хора мо-I ат да влизат, и то само по двама наведнъж, което в нашия случай, разбира се, не е проблем. Това, че Каби е успял да

I проникне там, е цяло чудо и съм сигурна, че персоналът не с особено доволен от факта. Имаш ли някой роднина, с Помощта на когото мога да вляза?

I - Не, нямам… Всъщност, да… Не, нямам. - Той продължи да се двоуми, а Маги чакаше, повдигнала въпросително Вежди.

| - Е, добре, имам брат, Джейкъб, но не знам къде е. Не Вмс разговаряли от няколко години. Той е единственият ■Однина, когото имам. Но връзката ни е почти прекъсната. [ - Семейство нямаш ли?

I • Бившата ми съпруга живее на Източния бряг, а дъщеря ми живее близо до нея, но тя ме мрази.

[ - Хм, винаги ли си оказвал такъв положителен ефект Върху хората?

- Да, в повечето случаи - призна Тони. - Почти винаги съм се оказвал за другите тежък кръст, който трябва да носят.

- В такъв случай молбата ми към Бог е да вдигне този кръст от плещите ми - отбеляза Маги. - Да, знай, че за това ми е молитвата тази вечер, но в случай че утре си все още тук, ще видя какво мога да направя, за да посетиш себе си в болницата.

Тя поклати глава, изумена от абсурдността на ситуацията.