Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

Обхождайки с поглед земите на фермата, Тони доби изненадващото усещане, че имаше някакво подобрение - като че ли съществуваха наченки на ред в предишния хаос, но действително бяха само наченки. Иначе в някои от далеч-

ните каменни огради се виждаха пукнатини, които не помнеше да е забелязал предишния път. Вероятно не съм обърнал внимание, помисли си Джак и посочи към една | група дървета, иззад която към небето се издигаха тънки струйки дим.

- Там ли са съседите? - попита той.

Джак се усмихна и сви рамене, очевидно за момента не желаеше да разкрие повече.

След като повървяха още известно време, Тони отново зададе въпрос:

- Джак, това място, това междинно място, което разбрах, че съм самият аз… Да не би да съм доведен тук, за да се изправя пред своите прегрешения?

- Не, скъпо момче, тъкмо обратното - отвърна Джак. [ - Междинното пространство и отвъдният свят са изграде-I ни на основата на достойните ти постъпки, не на прегрешенията ти. И не защото грешките ти са незначителни и без последствия или защото се изтриват - последиците на много от тях можеш да видиш около себе си, - а защото фокусът е върху възстановяването, не върху разрушаването.

- Да, но… - понечи Тони да каже нещо, но Джак го възпря, [ вдигайки ръка.

- Да, старото трябва да бъде разрушено, за да бъде из-[ дигнато на негово място новото. За да е възможно възкре-I сението, първо трябва да има разпятие. Ала Бог не пилее

нищо, дори прегрешенията ни. От всяка разрушена построй-I ка остава по нещо, което някога е било правдиво, правилно I и добро и което бива използвано при построяването на I новата сграда. Всъщност новата постройка никога не би [ била каквото е без старата. Така става обновяването на I душата. Ти си от Орегон, трябва да си наясно с рециклирането, или греша?

Джак се засмя на шегата си и Тони също се усмихна.

- Харесва ми идеята с изграждането. Но не съм особено въодушевен обаче от разрушаването.

- Ах… - въздъхна Джак. - Това е трудното, нали? Ала няма как, за да бъдат изградени истинното, доброто и правилното, първо трябва да бъде извършено известно разрушение. Ще се наложи да бъде направена и равносметка. Това е не просто важно, то е от решаващо значение. Но Бог не би започнал събарянето на старото без участие от твоя страна. През повечето време Бог изпълнява много малка роля. Ние, хората, сме майстори в изграждането на фасади, които после сами разрушаваме. В своята независимост сме изключително разрушителни същества - първо издигаме къщи от карти, а после ги събаряме със собствените си ръце. Зависимостите от всякакъв род, волята за власт, шпозор-ната сигурност на лъжите, стремежът към слава, търговията с човешки души… всичко това са къщи от карти, които непрекъснато строим и се опитваме да запазим, задържайки дъха си. Но благодарение на Божията милост все някой ден се налага отново да започнем да дишаме и когато това стане, Бог ни помага малко със своето дихание и тогава всичко рухва.

Двамата бяха забавили крачка, тъй като пътеката се стесняваше, завоите й ставаха все повече и я накъсваха големи камъни и подаващи се на повърхността дървесни корени. От известно време във въздуха се долавяше някаква засилваща се неприятна миризма, която вече се бе превърнала в почти непоносима смрад. Тони сбърчи нос.

- Пфу, каква е тази воня? Мирише ми на…

- Смет? Защото именно на това се дължи вонята - отвърна Джак. - Съседите ти не са от най-големите чистници и оставят отпадъците си навсякъде. Отказват да ги изгарят. Погледни!

Стотина метра надолу по пътеката Тони видя две големи фигури, които бавно ги приближаваха. Джак вдигна ръка и Тони спря.

- Време е да се разделим, Антъяи. Не съм убеден, че отново ще се видим в междинното времепространство, но със сигурност ще се срещаме често в отвъдния свят.

- Оставяш ли ме? Ами съседите? Мислех, че ти ще ме запознаеш с тях.

- Казах, че ще те отведа, за да се срещнеш с тях. Не е нужно някой да ви представя един на друг. - Гласът на Джак Оеше любезен и топъл, но той с лукава усмивка добави следното: - Аз не съм от любимците на твоите съседи и ако се появим заедно, ще причиним повече объркване, отколкото ако си сам.

- Обърканият, както обикновено, съм аз - отбеляза Тони. - Отново не разбирам.

- Няма нужда да разбираш, момчето ми. Просто помни, че никога не си сам. Имаш всичко, от което се нуждаеш в момента.

Джак притисна Тони силно в обятията си и леко, почти неусетно, го целуна по бузата, както баща би целунал скъпия си син.

Тони започна да се плъзга.

СЮЖЕТЪТ СЕ УСЛОЖНЯВА

Истинските приятели забиват ножа в гърдите ти.

ОСКАР УАЙЛД

?Тони гледаше през очите на Маги, която пък през кухненския прозорец наблюдаваше двамата мъже, които слязоха от един линкълн, спрял пред къщата.

- Маги? - обади се Тони. - Какво става?

- Тони! - изписка Маги. - Благодаря на Всевишния, че си тук. Къде беше? Но това сега няма значение, тук назрява беда с огромни мащаби. Видя ли кой слезе от автомобила отпред, видя ли?

Тони почувства как нейното вълнение нахлува в него като приливна вълна, но успя да се съсредоточи върху двамата отвън, които в момента разговаряха на тротоара и от време на време поглеждаха към къщата на Маги. Изведнъж Тони разпозна единия.

- Старейшина Кларънс е ченге? Не си ми казвала, че е ченге.

- Да, Кларънс е полицай. Но защо да ти казвам? Струваш ми се напрегнат, да не би да си направил нещо незаконно?

- Не! - отвърна Тони. - Просто не очаквах да е полицай.

- Хайде, хайде! - възкликна Маги. - Ти ще ми говориш ча неочаквани неща. О, боже, идват насам! Бързо, направи нещо!

Тони нямаше идея защо Маги се беше притеснила така. Разтревожен от тона й, при нормални обстоятелства той би потърсил къде да се скрие, което обаче в сегашната ситуация беше абсурдно и смешно. И той се засмя. Маги се втурна в коридора и панически започна да си слага грим и червило. Тони, неспособен да се овладее, започна през смях да я съветва къде и как да ги поставя. Полагайки неимоверни усилия, той постепенно успя да потуши смеха си, но едва притихнал, отново се разхихика. Маги погледна гневно в огледалото. Ако погледите бяха способни да убиват, Тони щеше да бъде умъртвен на момента.

Звънецът на входната врата прозвуча.

- Защо си се паникьосала така? - попита Тони.

- Пред вратата е Кларънс - прошепна тя на огледалото, оправяйки последния непослушен кичур от косата си, - последният човек, когото исках да видя днес, като се изключи другият с него.

- По-възрастният бял мъж с Библията в ръка ли? Кой е той?

- Пастор Хорас Скор, ето кой. Стига да се сетя, ще ти разкажа за него по-късно - добави тя с лека усмивка, която поуспокои Тони.

Входният звънец прозвуча втори път.

- Подобре отвори. Вероятно са те видели на прозореца, а и колата ти е паркирана отвън. Между другото как направи тази драскотина на задния кал…