Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

Настана мълчание, което не беше белязано от нищо религиозно. Беше неловко. Тони беше онемял. Маги нямаше идея как да реагира на отправеното й предложение.

- Това е сарказъм!

Маги и пасторът се обърнаха едновременно към Кларънс, който бе произнесъл последното с твърд и уверен глас.

- Моля? - Репликата на Кларънс го беше изненадала, но той възвърна самообладанието и продължи с делови тон: - Старейшина Уолкър, помолих ви да ме придружите, тъй като познавате госпожица Сондърс и смятах, че присъствието ви ще е от помощ, но ако си спомняте, бяхме се разбрали да бъдете просто наблюдател, не да изразявате отношение.

- Това е сарказъм - повтори Кларънс бавно и отчетливо. Дори да беше разгневен, гневът му не личеше по каменното му лице, изразяващо единствено съсредоточеност.

- Какви ги говорите, братко Уолкър? Наистина ли смятате, че съм саркастичен? - В гласа на Скор се долавяше предизвикателна нотка, която Кларънс умело тушира със следващите си думи.

- Не, сър, не вие сте саркастичен, а посланието на апостол Павел. Мисля, че апостол Павел е вложил сарказъм при написването на това, което прочетохте.

- Братко Кларънс, да не би да сте завършили духовна семинария, без да знам за това? - Тонът на пастора сега беше открито снизходителен. - Да не би изведнъж да са ви посветили във всички мистерии? Нима не вярвате, че Светият Дух ни води единствено към истината?

Последното вече беше нещо повече от предизвикателство, но Кларънс не се поддаде и този път.

- Сър, вярвам, че Светият Дух ни води единствено към истината, но понякога не можем да я съзрем в шубрака, а друг път на очите ни просто е нужно време, за да се приспособят.

Скор със замах извади своята Библия отново, за втори път отвори на отбелязаното място и я вдигна пред лицето на Кларънс.

- Покажи ми. И не забравяй, че съм учил в семинария и в богословски университет, а също така владея гръцки език доста добре.

Кларънс взе Библията от ръцете на възрастния мъж и я обърна така, че и двамата да могат да четат в нея.

- Ето - посочи той. - Погледнете следващия стих. Той започва с „Нима“ и представлява въпрос*, още един въпрос представлява останалата част от стиха. Никой от тези въпроси не е уместен, освен ако Павел не е вложил сарказъм в предните стихове, тоест, ако казаното от него не носи смисъл, противоположен на това, което току-що казахте на Маги. Апостол Павел всъщност цитира писмо с въпроси, което коринтяните са му изпратили, и е изцяло несъгласен с онова, което пише вътре.

- Това са пълни глупости. Дай да погледна! - Пасторът грабна Библията от ръцете на Кларънс, след което мълчаливо прочете и препрочете пасажа.

Маги, широко ококорена, едва се осмеляваше да диша.

- А какво ще кажеш за закона, на който Павел се позовава? - отправи ново предизвикателство Скор.

- Покажете ми го - отвърна този път с предизвикателство Кларънс.

*„Нима от вас излезе Словото Божие? Или само до вас достигна?“, първо послание на св. ап. Павел до коринтяни, 14:36. Цитатите са от синодал-ното издание на Библията. - Б. пр.

- Какво да покажа?

- Закона, на който Павел се позовава.

Скор бе объркан от увереността на Кларънс и както би постъпил всеки оплел се в собствените си твърдения демагог, прехвърли спора на лична основа.

- Вие, млади човече, противоречите на вековната цър-ковна история, опълчвате се срещу богословски умове, много по-мъдри от нас двамата, които са съгласни с моето тълкувание. Този случай прерасна в нещо повече от случайна суматоха, причинена от жена, привлякла нечестиво внимание върху себе си…

- Какво казахте? - намеси се Маги.

- Мисля, че трябва да сдържате езика си, сър! - посъветва Кларънс пастора, но възрастният мъж вече не бе способен да се контролира.

- Като църковен авторитет и твой пряк началник, Кларънс, призовавам те да приемеш онова, което е казано в Светото писание, и да се придържаш към него.

- Съжалявам, сър, но не съм ваш подчинен. Аз съм служител на портландската полиция. Отговорен съм единствено пред Бог и пред общността, на която съм член.

- Е, добре! В такъв случай избрахте да вземете страната на тази… тази… тази безсрамница! - Още в същия момент Скор съжали, че е изпуснал нервите си, тъй като и Маги, и Кларънс се изправиха на крака. Кларънс застрашително се извисяваше над него. - Най-добре е да поискате извинение, сър! Прекрачихте границата на добрия тон!

- Прав сте - призна пасторът, връщайки се към по-лю-безния и делови тон. - Моля да ме извините, изпуснах си нервите. Простете ми. - След като отправи извинение и към Маги, той отново се обърна към Кларънс. Беше очевидно, че в пастора отново се надигаше силен гняв: червенина пълзеше нагоре по шията му над бялата якичка. - Но вие, млади човече, заедно с тази жена, знайте, че повече не сте желани в моята църква. Очаквам да подадете оставката си от Съвета на старейшините възможно най-скоро.

13’

193

- Очаквайте каквото намерите за добре, господин Скор, но аз отказвам да подам оставка от където и да било. Също така ви предлагам да напуснете този дом. Незабавно!

Тонът му беше премерен и уверен, но не оставяше съмнение за намерението и силата, които се криеха зад външното спокойствие.

- Страшно ми допада този тип! - възкликна Тони, а по устните на Маги пробягна едва забележима усмивка.

Без да каже и дума повече, пастор Скор бързо напусна къщата, качи се в автомобила си и след като затръшна силно вратата, бавно потегли надолу по улицата, изпроводен от острия поглед на полицая.

- Боже, пази ни от онези, които все още не са зад решетките - каза той с въздишка по-скоро на себе си. После по радиостанцията се свърза със своето управление и се обърна към Маги. - След минути ще изпратят патрулираща кола да ме вземе. Съжалявам, Маги. Не мисля, че Хорас е лош човек, просто не знае как да се държи с хората. Нямах представа какво предстои и ме е срам, че бях принуден да участвам в това.

- Шегуваш ли се! - извика Тони. - След снощи, това бе най-забавното представление, на което някога съм ставал свидетел.

- Ъъъ… относно снощи… - започна Маги, но Кларънс не я остави да довърши.

- О, щях да забравя - възкликна той и извади от джоба на якето си малка вещ. - Истинската причина да придружа Хорас беше да ти върна това. Мисля, че е твое. Не ми се случва често да намеря дамска обеца, закачена в дрехите си.

Маги беше обзета от радостна възбуда, не от смущение.

- О, Кларънс, благодаря ти! Тя е от чифт, който мама ми подари и означава много за мен. - Как да ти се отблагодари?

И преди Тони да успее да извика „Не го целувай!“, тя прегърна своя герой и го дари с гореща целувка по едната буза.

- Да му се не види! - простена Тони и започна да се плъзга.

*

Изплувайки от тъмнината, Тони осъзна, че гледа право в лицето на Маги. Забеляза, че лицето й бе поруменяло, навярно от обич, и в същия момент го обля познатата вълна адреналин.