Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

- Боже мой! - учуди се Маги. - Каби, добре ли си?

Той погледна нагоре и кимна, широко усмихнат.

- Добре тогава - каза Маги. - Ако имаш нужда от мен, някой ще дойде да ме извика, но и без това не след дълго сама ще дойда.

- Д’бре! - съгласи се той и зачака.

Както стотици други пъти, Маги се наведе и позволи на Каби да я целуне по челото. Този път тя като че ли почувства някакъв полъх да обгръща тялото й. Свети Дух, помисли си тя, нека това се повтаря, моля Те! И след като прегърна Каби още един път, тръгна за службата.

Тони отново бе започнал да се плъзга.

*

Той на момента осъзна какво се случваше, но мина известно време, докато си даде сметка какво бе поставило началото на този преход. Това беше целувката. Чувството беше същото, както и предишните пъти. Спускаше се възнак в обгръщаща го топла тъмнина. Но този път накрая погледна през очите на Маги. Детинската почуда и простите цветове - яркочервено, зелено и синьо, - характерни за душата на Каби, бяха заменени от по-зряла и култивирана среда, С по-сложно устройство и повече пространство.

Маги, несъзнаваща чуждото присъствие в себе си, реши да се отбие в дамската тоалетна преди началото на вечерната служба. Там срещна и поздрави още неколцина свои познати, хвърли един последен поглед в огледалото и пооправи роклята си. Вече се беше запътила към вратата, Когато реши, че е най-добре да отиде и до тоалетната. Човек никога не можеше да е сигурен колко точно ще продължи службата, а тя не искаше да пропуска нищо от нея.

Тони се паникьоса, не знаеше как да постъпи. Маги тъкмо беше започнала да се подготвя, за да извърши каквото Си беше наумила, когато той извика:

- Спри!

И госпожица Маги Сондърс направи точно това. Тя спря - спря да диша, спря да се движи, спря да се разкопчава, изобщо остана напълно застинала в продължение на почти пет секунди. След което изпищя колкото й държеше гласът:

- Мъж! Тук има мъж!

Като изстреляни конфети жените излетяха от дамската тоалетна, разпръсвайки се на всички страни. Докато бързаше навън, Маги успя да се закопчее. Пред вратата с припрени жестове и задъхана, тя се опита да обясни какво се беше случило на няколко жени и на тримата портиери, които веднага бяха дотичали, чувайки шумотевицата. Те изслушаха разказа й, опитаха се да я успокоят, след което предпазливо влязоха в тоалетната. Щателно претърсиха всяка кабинка, включително и шкафа за парцалите в дъното на помещението, но не откриха никого. Маги ги накара да претърсят отново, не спирайки да ги убеждава, че някакъв мъж й бил заговорил, въпреки че другите жени не бяха чули нищо, с изключение на Джорджия Джоунс, която все се надяваше някой мъж да я заговори.

След като се увериха, че в дамската тоалетна нямаше мъж, тримата портиери наобиколиха Маги.

- Може би ти е проговорил сам Бог, госпожице Маги? — предложи единият, опитвайки се да е полезен. - Претърсихме навсякъде, няма начин вътре да е имало мъж и да е успял да се измъкне незабелязано.

- Ужасно съжалявам - извини се тя. - Наистина не знам какво да кажа, но наистина чух мъжки глас, който ми каза „Спри!“. Сигурна съм.

Тъй като нямаше какво друго да се направи, групичката се разотиде. И въпреки всичко, никоя от жените, които бяха изтичали навън, не беше склонна да се върне в тоалетната. С изключение на Маги. Крайно засрамена от развоя на нещата, тя беше решена да влезе обратно, за да се увери със собствените си очи. Ако Тони бе способен да удари главата си в някоя стена, със сигурност би то направил. Ама че ситуация беше възникнала с тази жена!

Маги внимателно огледа всяко кътче от дамската тоалетна и се увери, че там нямаше никакъв мъж. Накрая се отказа и пусна едната чешма, за да охлади лицето си. Хвърляйки в огледалото поглед, за да се увери, че никой не се е промъкнал зад нея, тя започна да диша дълбоко, опитвайки се да се освободи от хватката на адреналина. Докато тялото й постепенно се отпускаше, тя си спомни какво бе възнамерявала да прави преди суматохата и отново отвори една от кабинките. Отново започна да се разкопчава.

- Мили боже, Маги, спри!

Църквата „Свети Дух“ бе спокойно и цивилизовано място в сравнение с петдесетнишката „Братството на Спасителя“ малко по-надолу по същата улица, където се твърдеше, че ходят истинските петдесятници. Затова никой от множеството богомолци по скамейките в „Свети Дух“, които, притихнали, размишляваха върху всемогъществото на Бог, не беше подготвен, когато госпожица Маги излетя от дамската тоалетна като обезумяла, разперила ръце, в едната от които размахваше дамската си чанта. Членовете на паството знаеха как обикновено протичат службите в „Свети Дух“, затова бяха напълно сащисани. Никой, дори онези, които тайно бяха посещавали служби в „Братството на Спасителя“, не беше ставал свидетел на нещо подобно.

Като малка атомна бомба, госпожица Маги Сондърс Избухна в залата по време на припева след втория куплет иа химна „О, честит ден“, крещейки:

- Обсебена съм! Обсебена съм!

Някои по-късно съзряха изумително съвпадение във факта, че тя бе се втурнала именно по средната пътека между пейките, насочвайки се не към кого да е, а към старейшина Кларънс Уолкър, най-желания ерген в паството, уважаван праведник и един от стълбовете на тази църква.

Чувайки писъците, старейшина Уолкър се изправи, както 0и сторил всеки достоен старейшина, но направи грешката да пристъпи на пътеката, за да види подобре какъв е проблемът. Още щом стъпи там, той застина на място, тъй като вилнеещата жена се носеше стремително право към него, подобно на дерайлирал влак. Тъкмо когато беше достигнала максималната си скорост, едното токче на Маги се счупи и тя политна безконтролно във въздуха, приключвайки полета си в разтворените ръце на старейшина Кларънс Уолкър. Макар да беше с десетина сантиметра по-висок от нея, тя пък бе с десетина килограма по-тежка и двамата се строполиха един връз друг на пода, повличайки със себе си всякаква благопристойност. Кларънс остана да лежи без въздух от удара, а Маги, възседнала го, тресеше рамене и пищеше: „Обладана съм! Обладана съм!“ право в лицето му.

Певците от хора наблюдаваха втрещени, със зяпнала уста, въпреки че неколцина от тях се опитаха да продължат с третия куплет на „О, честит ден“. Всичко се случи много бързо. Макар поне половината от присъстващите да чуха, че става нещо, те не видяха какво. Повечето от тях не знаеха дали да извикат „амин“, или да развеят носните си кърпички в знак на одобрение на проявата на Светия Дух. Хората по няколко от най-задните скамейки паднаха на колене, убедени, че е започнало съживление*. Портиерите и няколко други мъже^ от паството, които седяха наблизо, бързо се спуснаха, протегнали ръце и с молитви на уста, към вплетената иа пода двойка с намерението да помогнат. Беше настанал истински хаос.