Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

— И аз можех да го спра — обади се Морик и сложи ръка върху рамото на приятеля си.

Едва тогава видя раната му и се обърна към бандита:

— Трябва да ни отведеш до лагера си.

— Нямаме лагер — с мъка успя да изрече престъпникът.

Уолфгар го стисна още по-силно.

— Добре! Добре! — изпищя бандитът, ала гласът му бързо се изгуби, когато пръстите на варварина му отнеха и последната глътка въздух.

С разкривено от ярост лице, исполинът стискаше все по-свирепо и по-свирепо.

— Пусни го! — рече Морик, но не получи отговор.

Бандитът се гърчеше отчаяно и махаше с ръце, ала хватката около гърлото му бе все така стоманена.

— Уолфгар! — повиши глас Морик и като сграбчи приятеля си с две ръце, задърпа с все сила. — Съвземи се, човече!

Варваринът нито го чу, нито показа, че изобщо го е усетил.

— После ще ми благодариш за това — рече Морик и макар да не бе сигурен, че си вярва напълно, стовари юмрука си в слепоочието му.

Сега вече Уолфгар пусна бандита, който се свлече на земята в безсъзнание и зашлеви Морик с опакото на ръката си, толкова силно, че дребният крадец бе запратен далеч назад. Варваринът тръгна след него и той бе принуден да вдигне меча си, готов да го забие в сърцето на приятеля си, ако се наложи. За щастие, в последния момент Уолфгар спря и замига объркано, сякаш се събуждаше от дълбок сън — беше се завърнал от мястото, където спомените го бяха отвели и този път.

— Ще ни покаже лагера си — обясни Морик и Уолфгар кимна замаяно.

После сведе очи към строшената стрела, която стърчеше от рамото му. Миг по-късно лицето му пребледня, той вдигна учуден поглед към приятеля си и рухна по очи в прахта.

Когато се събуди, видя, че се намира в каруцата, която бе спряла в края на някаква поляна, заобиколена от високи борове. Понадигна глава с усилие и за миг го обзе ужас — край него тъкмо минаваше една жена — същата, която заедно с неколцина свои другари ги бе нападнала на пътя. Какво се бе случило? Нима бяха загубили? Преди обаче да изпадне в паника, чу веселия глас на Морик и си наложи да се изправи още малко. Лицето му се изкриви от болка, когато се подпря на ръката си, след което сведе поглед — стрелата бе извадена от рамото му, а раната бе почистена и превързана.

Морик седеше недалеч оттам — надигаше пълна бутилка и дружески си бъбреше с някакъв гнол, сякаш бяха отколешни приятели. Уолфгар се хързулна до ръба на каруцата, преметна крака през нея и стъпи на земята. Зави му се свят, пред очите му заиграха черни петна. Всичко отмина само след няколко мига и той се запъти към Морик, не много стабилно, но решително.

— А, вече си буден! — възкликна Разбойника и му подаде бутилката. — Нещо за пийване?

Уолфгар се смръщи и поклати глава.

— Хайде, хайде — заваляйки думите се обади грозноватият гнол, който седеше до Морик. — Трябва да пиеш.

И той тикна лъжица гъста яхния в устата си, при което половината съдържание се изля навън и покапа по предницата на туниката му.

Уолфгар го изгледа ядовито.

— Спокойно, приятелю! — намеси се Морик, разпознал опасните пламъчета в очите му. — Микърс е приятел, верен приятел, сега, когато Того е мъртъв.

— Отпрати го! — нареди Уолфгар и челюстта на Микърс увисна от изненада.

Морик побърза да се изправи и улови варварина за здравата ръка.

— Те са наши съюзници — обясни той. — До един. Били са верни на Того, а сега са верни на мен. И на теб.

— Отпрати ги! — свирепо повтори Уолфгар.

— Живеем по пътищата! — възрази Морик. — Имаме нужда от повече очи, съгледвачи, които да оглеждат местностите пред нас, и мечове, които да ни помогнат да се установим в онези, които си харесаме за убежище.

— Не!

— Не разбираш опасностите, които ни дебнат, приятелю — увещаваше го Разбойника.

— Отпрати ги! — ревна Уолфгар с пълно гърло и като видя, че няма да постигне никакъв напредък с Морик, се нахвърли върху Микърс. — Махай се оттук и от тази гора!

Микърс погледна покрай него към Морик, който сви рамене примирено, и се изправи:

— Ще остана с него! — заяви той и посочи Морик.

Уолфгар изби купата с яхния от ръката му и като го сграбчи за предницата на туниката, го вдигна във въздуха.

— Давам ти последна възможност да си тръгнеш сам — изръмжа варваринът и го блъсна назад.

— Ама, господин Морик! — проплака гнолът.

— Върви си, върви си — нещастно рече Морик.

— И останалите ли? — обади се друг от бандата, човек, застанал в единия край на поляната насред купчина скални отломъци с лък в ръка.

— Или те, или аз, Морик — отсече Уолфгар с нетърпящ възражение тон.

И той, и Разбойника погледнаха към обадилия се човек и го видяха да поставя стрела в тетивата.

В очите на варварина припламна едва сдържана ярост и той пристъпи към стрелеца.

— Един изстрел — ледено рече той. — Толкова имаш. Сигурен ли си, че ще улучиш?

Стрелецът вдигна лъка си.

— Аз не съм — продължи Уолфгар, широко усмихнат. — О, не, няма да улучиш, защото знаеш.

— Какво знам? — осмели се да попита бандитът.

— Знаеш, че дори стрелата ти да уцели, няма да ме убие — отвърна исполинът и продължи да се приближава решително. — Не веднага, не и преди пръстите ми да се сключат около гърлото ти.

Престъпникът опъна тетивата, ала Уолфгар само се усмихна още по-уверено и продължи напред. Стрелецът се огледа наоколо, дирейки подкрепа, ала видя, че няма от кого да я получи. Осъзнал, че се е заел с прекалено могъщ враг, той отпусна лъка, обърна се и хукна да бяга.

Уолфгар се завъртя и откри, че Микърс също си бе плюл на петите.

— Сега ще трябва да си отваряме очите на четири, да не би да се върнат — недоволно отбеляза Морик, когато варваринът отиде при него. — Сами се лишихме от ценни съюзници.

— Никога няма да се съюзя с крадци и убийци! — отвърна Уолфгар простичко.

— А какво съм аз, ако не крадец? — попита Морик и предпазливо отстъпи назад.

Изражението на Уолфгар омекна.

— Е, може би само с един — поправи се той и се засмя.

Морик се разсмя неловко.

— Ето, едри ми и не толкова благоразумни приятелю! — заяви той и се пресегна за друга бутилка. — Да пием за нас двамата. Бандити по пътищата!

— Дали не ни очаква съдбата на нашите предшественици? — зачуди се Уолфгар на глас.

— Нашите предшественици не бяха особено умни — отвърна Морик. — Бях сигурен къде да ги открием, защото бяха твърде предсказуеми. Добрият разбойник напада и след това продължава към следващото подходящо за атака място. Добрият разбойник е като десет различни банди, винаги една крачка преди градската стража, една крачка пред онези, които минават оттук и отнасят на войниците информация къде да ги намерят и как да ги победят.

— Звучиш така, сякаш добре познаваш този живот.